Решение № 15853 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2017 г.

Решение № 15853 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, подадена чрез пълномощник, против решение № 158/13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 94/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отменил негова заповед № 80 от 30.01.2017 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, а се е позовал само на заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза. Това е довело до необоснован правен извод за незаконосъобразност на заповедта. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като не е анализирал превантивната функция на принудителната мярка, не е съобразил и приложението на Регламент № 1924/2006 ЕО. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на "Винпром - Дупница" АД бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът "Винпром - Дупница" АД, представлявано от изпълнителния директор Ф. Воденичарска, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която настоящата инстанция не следва да излага повторно. С оспорената пред административния съд заповед № 80/30.01.2017 г. председателят на Комисията за защита на потребителите е забранил на "Винпром Дупница" АД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: да представя невярна и подвеждаща информация на етикета на продукти "Винен оцет" и "Ябълков оцет", за характеристиката им "натурален" продукт, тъй като продуктите не могат да се определят като натурален продукт, предвид несъответствието с изискванията съгласно Регламент № 1924/2006 ЕО, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. първо от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съдът е установил, че след извършените проверки на множество обекти БАБХ е предоставила резултатите, обективирани в констативни протоколи, на КЗП. В Главна дирекция "Контрол на пазара" в КЗП е изготвен доклад, който е обобщил констатациите на БАБХ. В доклада е посочено, че има несъответствие при етикирането на продуктите "Винен оцет" и "Ябълков оцет", произвеждани от "Винпром-Дупница" АД, тъй като продуктите са обозначени като "натурален продукт", а в съдържанието е посочена вложена добавка "сулфит", която не е определена като консервант. Въз основа на данните от БАБХ и обобщения доклад, председателят на КЗП е издал оспорената заповед. Пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на допусната съдебна експертиза, която да уточни дали добавката "сулфит" е консервант и дали съдържанието на тази добавка в продуктите изключва последните от определението "натурални". Според заключението на експерта, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено по поставените въпроси, при производството на двата продукта е спазен технологичния процес. В производството им не е влаган допълнително серен диоксид /сулфит/, защото във виното от грозде и ябълки се съдържат сулфити, които при оцетно-киселата ферментация преминават в оцет, т. е. сулфитите са преминали от използваните суровини за производство. Доколкото, обаче, сулфитите са алергени, те задължително следва да бъдат обозначени върху етикета. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не са осъществени предпоставките на чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Съдът е приел, че дружеството не е използвало нелоялна заблуждаваща търговска практика при етикирането на двата продукта, тъй като, предвид вложените суровини и технологията на производство, същите могат да бъдат определени като натурални, а това определение не противоречи на изписаното в етикета съдържание на сулфити. Последните не са посочени като консерванти, а са обозначени, тъй като представляват алергени. Поради това е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните по делото доказателства. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Съобразил е в изводите си не само заключението на вещото лице, а е обсъдил и изготвения от ОДБХ - Кюстендил констативен протокол от 13.10.2016 г. в частта по т. IV. 2. Експертите са проверили технологичната документация на производството на продуктите и са констатирали, че няма данни за добавяне на серен диоксид. Когато етикетът "натурален продукт" се използва от регистрирани оператори за производство и търговия с хранителни продукти, най-често се имат предвид чистотата на продукта откъм съдържанието на допълнителни компоненти или добавка към основната съставка. Натуралните продукти се свързват с липсата на вредни химически вещества в тях, но не гарантират чистотата на самия продукт. Към настоящия момент няма точна и ясна дефиниция за натурален продукт. Затова в оптималния случай натуралните продукти не съдържат вредни химически вещества, не са генно модифицирани и произхождат от естествени източници /растения, неорганични минерали, животни/. За натурален се счита продукт, който е произвеждан от организъм, намиращ се в природата, и той може да се разглежда като натурален дори ако е приготвен чрез цялостен синтез. Цитираният в заповедта Регламент № 1924/2006 ЕО е за хранителните и здравни претенции за храните. Съгласно чл. 2, т. 2. 1) от Регламента "претенция" означава всяко съобщение или представяне, което не е задължително по силата на национално законодателство или законодателство на Общността, включително представяне с картина, графика или символ, под всякаква форма, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени характеристики. Според чл. 3 хранителните и здравните претенции могат да се използват при етикетирането, представянето и рекламата на храни, пуснати на пазара на Общността, единствено ако отговарят на разпоредбите на настоящия регламент. Претенцията за "натурален продукт" не е задължителна по силата националното законодателство, но предвид събраните по делото релевантни доказателства, тази претенция в случая не нарушава разпоредби на Регламента, нито на националното законодателство. В какво точно се състоят твърдяните нарушения на Регламента и самият орган не е конкретизирал в заповедта. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП забранява нелоялната търговска практика, а заблуждаващата търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, е нелоялна. Законодателят е регламентирал различни проявни форми на заблуждаваща търговска практика. Забраната по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП се отнася до заблуждаваща търговска практика - когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Следователно, за да е приложима разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, е необходимо да бъде установено, че цялостното представяне на информацията заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Не е необходимо информацията за предоставената услуга да е неясна, неточна и да формира погрешна представа у потребителя относно някое съществено обстоятелство, достатъчно е начинът на нейното представяне да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител относно вземането на търговско решение за потребление на услугата. Настоящият съдебен състав споделя първоинстанционния извод, че не е осъществен втория елемент от нелоялната заблуждаваща търговска практика. На етикетите на продуктите "Винен оцет" и "Ябълков оцет" търговецът не представя невярна или подвеждаща информация. Неоснователен е касационният довод, че съдът не е вникнал в съдържанието на принудителната мярка и мотивите на органа за нейното прилагане. Чрез мярката по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП се прилага държавната принуда с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение, както и за да се предотвратят и отстранят вредните последици от него. От съвкупната преценка на доказателствата се налага извод, че с изписването на претенцията "натурален" върху изследваните продукти и съдържанието на етикетите дружеството не е въвело в заблуждение средния потребител. Съдържанието на сулфит е обозначено върху етикетите, но не като консервант, защото в случая той не е такъв. Подадените от Асоциация "Активни потребители" сигнали до ОДБХ и Комисията за защита на потребителите не са автоматично доказателство за извършено от търговеца нарушение на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Доказването на достоверността на информацията, предоставена от производителя на потребителите става с всички допустими от закона доказателствени средства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав споделя първоинстанционния извод, че не е осъществен втория елемент от нелоялната заблуждаваща търговска практика. На етикетите на продуктите "Винен оцет" и "Ябълков оцет" търговецът не представя невярна или подвеждаща информация. Неоснователно е касационното възражение, че съдебното решение няма увод, изложение и заключение. По същество тези доводи се отнасят до твърдение за необоснованост на съдебния акт. Решението на Административен съд - Кюстендил е изготвено в съответствие с чл. 172а АПК. Същото е и обосновано. Първоинстанционният съд е изложил ясни, без вътрешни противоречия мотиви. Фактическите и правни съждения са обосновани, диспозитивът е логически извод от приетото в мотивите. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, АС-Кюстендил е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от касационния ответник искане за разноски, в полза на "Винпром-Дупница" АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв., предвид приложения към писмения отговор договор за правна защита и съдействие. Касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд