Решение № 11428 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2023 г.

ВАСШесто отделение24.10.2024 г.докладчик т Сибила Симеонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 93 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело 1329/2022 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Варна" ЕАД да заплати на Национална здравноосигурителна каса сумата от 100 (сто) лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Варна" /СБАЛК - Варна/ ЕАД, ЕИК: 175463110, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Чайка, ул. Никола Вапцаров 1, представлявано от управителя д-р Х. Тумбев, чрез пълномощника адвокат Д. Стоянов, срещу решение 93 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дeло 1329/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба и в представена писмена молба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи касаторът иска отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния представител глaвен юрисконсулт П. Сотирова, в писмен отговор и в 2 броя писмени молби изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Навежда доводи, че решение 6/11.04.2024 г. по конституционно дело 15/2023 г. на Конституционния съд е неприложимо по отношение на спора. Моли съдебният акт да бъде потвърден като правилен и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 93 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело 1329/2022 г. Административен съд - Варна е отхвърлил предявения иск от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Варна" /СБАЛК - Варна/ ЕАД, ЕИК: 175463110, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Чайка, ул. Никола Вапцаров 1, представлявано от д-р Тумбев, чрез адв. Стоянов, срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, град София, за присъждане на законна лихва върху сумата от 548 922.70 лв. за периода от 3.05.2022 г. до 12.10.2022 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) между НЗОК и "СБАЛК - Варна" ЕАД е сключен индивидуален договор 031013 от 25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. Съгласно сключения договор "СБАЛК - Варна" ЕАД се задължава да оказва на ЗОЛ медицинска помощ по КП от приложение 17, 18 и 19. НЗОК като възложител заплаща договорената и извършена дейност по КП, АПр, КПр на изпълнителя при представяне на изискуемите отчетни документи за това, детайлно изброени в чл. 52 от договора. Неразделна част от договора е Приложение 2 Стойности за заплащане през 2020 г. на обеми на дейностите в БМП, на медицинските изделия в БМП и на лекарствените продукти за лечение в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги. Към договора са сключени допълнителни споразумения от 15.02.2021 г. и от 22.06.2022 г. и анекси от 28.01.2022 г., 23.02.2022 г., 29.03.2022 г. и 21.04.2022 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със сключените анекси е договорено между страните, че на основание чл. 2 вр. чл. 11 от Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2021 г., съответно за 2022 г., приети с решения на НС на НЗОК, се определят стойностите на дейностите за БМП, посочени в Приложение 2 към индивидуалния договор, като промяната е отразена в приложение към всеки от анексите, представляващо Приложение 2 от договора. Съгласно Приложение 2 към анекс от 29.03.2022 г. по периоди е предвидена обща стойност на дейности по чл. 5, ал. 1 т. 2 от Правилата по т. 4 от ЗБНЗОК за 2022 г. както следва: за месец януари 561 521 лв., за месец февруари 460 067 лв., за месец март 460 067 лв., за месец април 501 430 лв. Съгласно чл. 57, ал. 1 от договора страните са се уговорили, че НЗОК закупува от "СБАЛК - Варна" ЕООД дейностите по чл. 53, ал. 3, т. 2 при прилагане на договорения в чл. 369 от НРДМД 2020-2022 г. Механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за съответната календарна година. Съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от договора изпълнителят представя финансово-отчетни документи за дейностите по чл. 53, ал. 3, т. 2 на стойност, до размера на месечната стойност по чл. 54, ал. 6, като за прилагане на ал. 2 в месечните известия по чл. 51, ал. 10 възложителят посочва сумата на надвишението на стойността на одобрените за заплащане за месеца дейности спрямо определената месечна стойност, която подлежи на възстановяване на НЗОК по реда на Механизма. Сумата се посочва с отрицателен знак. По делото е представена фактура 3000000174/08.02.2022 г., видно от която на ищеца е заплатена сумата от 460 067 лв. за извършена лечебна дейност за месец януари 2022 г. Във фактурата е отразена и с отрицателен знак сумата от 160 404.50 лв., представляваща сума за възстановяване по реда на Механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП, съгласно НРД. Съгласно фактура 3000000179/08.03.2022 г., на ищеца е заплатена сумата от 460 067 лв. за извършена лечебна дейност за месец февруари 2022 г. Във фактурата с отрицателен знак е отразена сумата от 156 204.70 лв., сума за възстановяване по реда на Механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП, съгласно НРД. Видно от фактура 3000000184/11.04.2022 г., на ищеца е заплатена сумата от 501 430 лв. за извършена лечебна дейност за месец март 2022 г. Във фактурата с отрицателен знак е отразена сумата от 186 602.40 лв. сума за възстановяване по реда на Механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП, съгласно НРД. Представено е и дебитно известие към фактурата в която е отразена сума в размер на 8 631.60 лв., т.е. надлимитната дейност за месец март възлиза на 177 970.80 лв. От представена справка от ответника е видно, че с фактура 3000000189/11.05.2022 г. на ищеца е заплатена сумата за извършената лечебна дейност за месец април 2022 г. С отрицателен знак е отразена сума от 54 342.70 лв. за възстановяване по реда на Механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП, съгласно НРД. Представени са и месечни известия, видно от които сумите на финансовото известие кореспондират със заплатените суми от страна на НЗОК на ищеца. От ищеца са подадени писмени молби от 19.07.2022 г. и от 16.09.2022 г. за изменение на иска чрез увеличаване на размера му на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК. От заявеното от процесуалния представител на ответника и отразеното в писмения отговор е видно, че НЗОК не оспорва формирания размер на сумите посочени в исковата молба и в тази от 19.07.2022 г., представляващи надвишения на утвърдените месечни стойности за процесните 4 месеца, като надвишението е както следва за месец януари 160 404.50 лв., за месец февруари 156 204.70 лв., за месец март 177 970.80 лв., за месец април 54 342.70 лв., т.е. общо 548 922.70 лв. НЗОК не оспорва и факта, че ищеца действително е лекувал пациентите, тъй като са извършени проверки от контролните органи на РЗОК - Варна във връзка с оказаната медицинска помощ. Проверките от РЗОК са извършени по повод тенденцията за изпреварващо достигане на определените стойности, във връзка с изискването на чл. 369, ал. 3 от НРДМД 2020-2022 г. Видно от приложените протоколи от извършени проверки на "СБАЛК - Варна" ЕАД, със задача контрол на изпълнението на договора, във вр. с чл. 369, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022, чл. 13, ал. 1 от Правилата и констатирано надвишаване на определените за дейност месеци януари, февруари, март и април на 2022 г. месечни стойности за дейности, извън Приложение 1 или на индикативни стойности за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, не са установени нарушения по изпълнение на договора. На заседание на Надзорния съвет на НЗОК от 10.10.2022 г. е взето решение, предвид текущото изпълнение на средствата за здравноосигурителни плащания за БМП, Надзорния съвет е приложил чл. 15 от Правилата, според който взема решение за коригиране на стойностите на разходите на РЗОК и на изпълнителите на БМП, след прилагане на чл. 369, ал. 9 от НРД, че надвишението над месечната стойност се компенсира от формираната икономия и се посочва с положителен знак, като се отразява в приложение 2 на БМП за месец октомври 2022 г. С решението за СБАЛК Варна ЕАД е предвидена допълнителна стойност на дейностите в БМП в размер на 1 006 479 лв. На 12.10.2022 г. сумата е заплатена на ищеца от НЗОК, като в нея са включени и сумите от надлимитна дейност за периода от 01.2022 г. до 04.2022 г. включително, т.е. 548 922.70 лв. С влязло в сила протоколно определение от 29.11.2022 г. първоинстанционният съд, с оглед заплащането на претендираната от ищеца сума и отпаднал правен интерес на дружеството в частта на исковата претенция за 548 922.70 лв., е прекратил производството образувано по исковата молба на дружеството само в частта на претенцията за присъждане на сумата в размер на 548 922.70 лв. С друго определение от същата дата съдът е допуснал изменение на иска за присъждане на законна лихва върху същата сума. С трето определение съдът е отказал изменение на иска, претендирано с молба от 16.09.2022 г. за сумата от 372 507.19 лв., формирана от приети и незаплатени дейности за месеците май, юни и юли 2022 г. и законната лихва върху тях. По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата от 548 922.70 лв. за периода от 03.05.2022 г. до 12.10.2022 г., съдът е приел, че същата е неоснователна. Съдът е счел, че нормата на чл. 375 от НРД 2020-2022 г. е неприложима, тъй като се касае за заплащане на надлимитна дейност, а в сключения договор и анексите към него липсват посочени срокове относно заплащането на надлимитната дейност. В НРД за МД и Правилата не се съдържат разпоредби, уреждащи заплащането на лихва за забава по отношение на отчетената от леченото заведение надлимитна дейност. В случая надлимитната дейност е платена по специален ред - с решение на Надзорния съвет на НЗОК, за суми над определените и договорени стойности по приложение 2 и сключените анекси към договора. За надлимитната сума няма уговорен срок за плащане, при което следва да важи правилото да се дължи обезщетение в размер на законната лихва, след покана, за да изпадне ответникът в забава. От приложените по делото доказателства се установява, че решението на НЗОК е от 10.10.2022 г., а сумата е преведена на ищеца на 12.10.2022 г., без да са налице данни за депозирана покана. В тези случаи не може да намери приложение нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. Според съда нормите на чл. 55а и чл. 24 от ЗЗО са израз на принципа на ежегодност в бюджетното планиране, т.е. бюджетните процеси са свързани с една бюджетна година, бюджетните приходи за поети задължения и за плащания през текущата година трябва да бъдат използвани през същата година. НЗОК следва да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на ЗОЛ пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени. За целта са установени различни механизми за осигуряване на средства за здравоосигурителни плащания за медицинска помощ, извън предвидените в индивидуалните договори месечни лимити, които са подробно обсъдени от съда. Първоинстанционният съд е приел, че НЗОК следва да изпълни задължението да заплати надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени, което в случая е сторено. Според решаващия съд едва след изтичане на финансовата година ответника изпада във забава и дължи на изпълнителя на медицинска помощ като титуляр на вземанията обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. С определение от 26.01.2024 г. е спряно производството по настоящото административно дело 3708/2023 г. по описа на ВАС до постановяване на решение от Конституционния съд на Република България по конституционно дело 15/2023 г. С решение 6 от 11 април 2024 г. по конституционно дело 15 от 2023 г. на Конституционния съд на Република България е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.). С определение от 18.04.2024 г. производството по настоящото дело е възобновено. Спорът в касационната инстанция е ограничен до основателността на претенцията на ищцовото дружество за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 03.05.2022 г. до плащането от ответника на сумата по главницата, извършено на 12.10.2022 г. В относимата нормативна уредба не е изрично предвиден срок за заплащане от НЗОК на предоставената на здравноосигурените лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити. Срок за заплащане на тези дейности липсва в Закона за здравното осигуряване, в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., в Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 г. - 2022 г. и в Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2022 г. Такъв срок не е предвиден и в сключения между лечебното заведение и НЗОК договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и допълнителните споразумения към него. В чл. 375 от НРД за МД 2020-2022 г., съответно в чл. 68 от сключения договор, се предвижда срок за ежемесечно заплащане само на договорената, извършена и отчетена дейност, в рамките на определената месечна стойност по приложение 2 към съответния договор. Към решение 6 от 11 април 2024 г. по конституционно дело 15 от 2023 г. на Конституционния съд на Република България не са изложени мотиви, относими към изискуемостта на вземането на изпълнителите на медицинска помощ по сключените договори с НЗОК и периода, в който следва да бъдат заплатени дължимите от НЗОК суми за извършени и отчетени от изпълнителите надлимитни дейности. Правилно съдът е приел, че предвид специфичния характер на правоотношенията между НЗОК и изпълнителите, в процесния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. Съгласно разпоредбата на чл. 55а, ал. 1 от ЗЗО, Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно чл. 24 т. 8 от ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Разпоредбите на чл. 55а, ал. 1 и чл. 24, т. 8 от ЗЗО са израз на принципа на ежегодност на бюджетното планиране. Когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на РЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени, т.е в процесния случай до 31.12.2022 година, като едва след изтичането на съответната финансова година, НЗОК изпада в забава и дължи обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД /мораторна лихва/ на изпълнителите на медицинска помощ. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС по сходни казуси, обективирана в решение 141/21.09.2021 г. по т. д. 2586/2019 г., ТК, I т. о; решение 47 от 19.04.2022 г. по т. д. 418/2021 г., ТК, II т. о.; решение 36 от 15.08.2022 г. по т. д. 2521/2020 г., Т. К., І т. о.; решение 50173/16.12.2022 г. по т. д. 419/2022 г., ТК, I т. о.; решение 50015 от 20.07.2023 г. по т. д. 2321/2021 г., ТК, І т. о. и решение 50019 от 26.06.2024 г. по т. д. 938/2022 г., ТК, ІІ т. о. Доколкото НЗОК може да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключването на финансовата 2022 година, то към датата на предявяване на иска вземането на ищеца не е било изискуемо, а същото не е станало изискуемо и в хода на процеса преди удовлетворяването му чрез извършеното плащане от страна на ответника. Осъдителният иск относно неизискуемо притезание е преждевременно предявен /така и решение 118/11.12.2020 г. по т.д. 2278/19 г. на ВКС, І т.о.; решение 147 от 10.03.2021 г. по т. д. 2356/2019 г., на ВКС, ІІ т. о./. С оглед посоченото неоснователно е инвокираното в касационната жалба възражение, че подадените от Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Варна" ЕАД на 17.03.2022 г. и 28.04.2022 г. писмени заявления до РЗОК/НЗОК и подадената искова молба поставят НЗОК в забава. С оглед изложеното правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция, относно претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането на сумата по главницата. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 100,00 лв. (сто лева) на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,