Решение № 14975 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2020 г.

Решение № 14975 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Застрахователно дружество "Евроинс" АД, с ЕИК *********, чрез адв. Р. Цървуланова, срещу Решение № 684 от 06.02.2020 г., постановено по адм. д. № 9539 по описа на Административен съд С.-град (АССГ) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Комисията за финансов надзор (КФН) за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 840, 00 лв. вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № Р-10-394 от 15.06.2017 г., издадено от заместващ заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че представените по делото договор за правна защита и съдействие и фактури са съставени единствено за нуждите на производството и не доказват извършване на плащане. Неправилно също така е становището на съда, че тези доказателства не обосновават извод за реално претърпени имуществени вреди от дружеството. Наред с това, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил всички приети по делото писмени доказателства, представени още с исковата молба, които ако са били разгледани в тяхната съвкупност, биха обосновали извод, различен от обективирания в обжалваното съдебно решение. Касае се за два броя дневни извлечения от интернет системата за банкиране на "Банка ДСК" АД, от които според касационния жалбоподател, безспорно се установява плащането на адвокатското възнаграждение. Твърди се ирелевантност на факта на непредставяне на доказателства за извършеното плащане по делата в производствата във въззивния съд и в касационната инстанция по повод оспорване на наказателното постановление предвид липсата на задължение за това и разпоредбата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) в съответната приложима редакция. В този смисъл съдът е направил необоснован извод като е приел, че претендираната имуществена вреда не е установена и доказана по делото. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на касационна проверка и уважаване на предявените искове като доказани по основание и размер. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции съобразно представените доказателства. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Цървуланова, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът – КФН не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва същата. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд съобразил от фактическа страна, че по делата в Софийския районен съд и в АССГ, образувани във връзка с оспорване на отмененото наказателното постановление, е представено единствено пълномощно, по силата на което Застрахователно дружество "Евроинс" АД е било представлявано в процеса. В това пълномощно не се съдържа уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение. Взел предвид, че договор за правна защита и съдействие и фактурите във връзка с твърдените разплащания на адвокатските възнаграждения били приложени едва към исковата молба, по която е образувано производството за обезщетение. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод за допустимост и неоснователност на претенцията за обезщетяване на претърпените от настоящия касационен жалбоподател имуществени вреди. Доколкото е налице отменено наказателно постановление, съдът приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ. Като се позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии, приел, че принципно е налице причинно-следствена връзка между отменените наказателни постановления и направените деловодни разноски във връзка с отмяната им, а последните съставляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. За конкретния казус обаче съдът направил извод, че представеният Договор за правна защита и съдействие от 16.11.2017 г. и два брой фактури са доказателства, съставени единствено за нуждите на исковото производство. Те, според съда, не доказват извършването на плащане, което да се приеме като реално претърпяна от дружеството вреда. Доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение не са приложени по делата, водени в Софийския районен съд и пред АССГ, вкл. в представеното пълномощно не се съдържат уговорки за заплащане на възнаграждение. В заключение съдът приел, че Застрахователно дружество "Евроинс" АД не е установило при условията на пълно и главно доказване релевантните за спора факти – вредата, тоест направените разноски за процесуално представителство и техния размер. По тези съображения постановил решението, предмет на касационен контрол. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск по причина липсата на доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, които да са представени по време на съдебните производства по обжалване и отмяна на Наказателно постановление № Р-10-394 от 15.06.2017 г., издадено от заместващ заместник – председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". В тази връзка съдът е приел, че представените договор за правна защита и съдействие и два броя фактури в хода на първоинстанционното производство били съставени единствено за нуждите на производството по обезщетение, поради което не ги ценил. Основателно касационният жалбоподател прави оплакване, че съдът не обсъдил всички представени по делото доказателства – конкретно приобщените два броя дневни извлечения от интернет системата за банкиране на "Банка ДСК" АД, от които твърди, че се установява разплащането на възнагражденията по двете производства в районния съд и в АССГ по банков път, съгласно посоченото във фактурите. Въз основа на тези доказателства и при съвкупната им преценка с останалите приети по делото такива, съдът е следвало да изгради фактическите си и правни изводи. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е разрешил спора без да обсъди и оцени всички представени по делото в производството по обезщетение писмени доказателства, въз основа на които да извърши преценка досежно наличието на всяка от предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - в частност наличието на реално претърпени такива и на пряка причинна връзка между отменения акт и последните. Като ги е игнорирал, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде отстранено от касационната инстанция, доколкото при обсъждането им се налага да бъдат направени нови фактически изводи в нарушение на забраната по чл. 220 АПК. Настоящата касационна инстанция няма правомощието да замести първоинстанционния съд в тази преценка. Такъв подход би лишил страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Наред с това, като последица на така предприетото процесуално поведение, съдът не е обсъдил и направените от процесуалния представител на КФН възражения още в писмения отговор на исковата молба, в това число тези, свързани с претенцията за присъждане като част от вредата на данък добавена стойност ведно с уговорения размер на адвокатското възнаграждение. Предвид така допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно, а делото следва да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При това, съдът следва да постанови съдебното решение като съобрази всички приобщени по делото доказателства и отговори на всички направени от страните възражения. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение