Решение № 11269 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна Морска в Агенция Митници (заместен в процеса от директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, поради структурни промени в Агенцията на основание Заповед ЗМФ-642/28.07.2021г. на министъра на финансите), чрез процесуален представител, против решение 195/21.12.2020г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 398/2020г., с което е отменено решение с рег. 32-293894/08.10.2020г. към MRN 17BG002002Н0077950/26.06.2017г., на директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници". В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган законосъобразно е определили митническата стойност на процесната стока по реда на чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Мелпомена" ЕООД, чрез пълномощник, по съображения изложени в представен писмен отговор оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Шумен е решение с рег. 32-293894/08.10.2020г. към MRN 17BG002002Н0077950/26.06.2017г., на директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларирана стока 17 по митническа декларация MRN 17BG002002Н0077950/26.06.2017г. и е определена нова митническа стойност на стоката в размер на 561.75лв. /7бр. х 80.25лв./бр/, като на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013г. е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация: мито в размер на 917.16лв. и ДДС 3 214.91лв. или дължими суми за досъбиране: ДДС в размер на 91.88лв. За да отмени решението на митническия орган съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от ЗМ, но е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че митническият орган като не е спазил последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, незаконосъобразно е определил митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 953/013, представляваща последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С митническа декларация МД с MRN 17BG002002Н0077950/26.06.2017г. "Мелпомена" ООД е декларирало "режим за допускане на свободно обръщение" на стока, с държава за износ Китай, деклариран произход Китай, с фактурна стойност 161 щатски долара, митническа стойност 280.77лв. или 40.11лв. за брой, декларирана стойност 1.64лв. за килограм: а именно стока 17 РС=7 велосипеди, 7бр., поз. 13, код по ТАРИК 8712007099, допълнителен код по ТАРИК В999; 171.50кг. нето. Към митническата декларация са приложени фактура и опаковъчен лист, коносамент, фактура за термални разходи и фактура за митническо представителство. С писмо от 11.03.2020г. административният орган е изискал от "Мелпомена" ООД за нуждите на повторна проверка на осн. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 да представи допълнителни документи, като такива в указания срок не са били представени. При проверката на декларираната митническа стойност митническите органи са използвали т. нар. "справедливи цени" - оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение за четири последователни години. Тези данни са предоставени на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Според тези данни от системата ТЕЗЕЙ, справедливата цена за стоки със код по ТАРИК 8712007099 е 6.55лв. /кг., а декларираната от вносителя митническа стойност на стоката със същия код по ТАРИК 8712007099 1.64лв. /кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установили, че за стока със същия код по ТАРИК като стока 17 по митническата декларация са декларирани по-високи стойности. Митническият орган е приел, че поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които да е продава най-голямо сборно количество и/или възникнали разходи при производство на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, б. "а" до "г"/ от Регламент /ЕС/ 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на стоката. Определена е митническа стойност на процесната стока 17 в размер на 561.75лева 80.25лв./бр., на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. В съдебното производство е приета без оспорване по делото съдебно счетоводна експертиза, изготвена след справка в счетоводството на оспорващото дружеството, при която е констатирано, че реално платената цена по фактурата, приложена към митническата декларация е тази посочена в декларацията ; цената на доставената стока е формирана като сума от доставна цена, заплатени мита терминални, транспортни и др. разходи; сумата по доставката е платена изцяло по банков път. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за решаването на спора факти и правилно е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия Регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Разпоредбата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, §1 от регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Законосъобразно съдът е приел, че по правилото на чл. 22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася, както за решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е изпратил до дружеството вносител писмо, с което са изискани допълнителни документи, без да са изложени мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи, че декларираната договорена стойност на стоките не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. При издаване на решението си административния орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. С Регламента са изброени императивно начините за определяне на митническата стойност на внесени стоки. Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, предвид разпоредбите на чл. 70 от Регламента. При извършената проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в процесната митническа декларация е възникнало у проверяващите митнически органи основателно съмнение за некоректни данни и по-конкретно занижена митническа стойност на декларираната стока велосипеди. Съдът е съобразил, че когато не е възможно от предоставените данни да се определи митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013, то тя се определя по вторичните методи за определяне на митническа стойност, уредени в чл. 74, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. След като съмненията не са отпаднали въз основа на събраните данни, следва да бъде приложен вторичният метод по чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 в изброената от него последователност. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията. На първо място правилни са изводите на АС Шумен, че не са били налице пречки от страна на митническия орган да определи митническата стойност по реда на чл. 70 от МКС с оглед на факта, че не е била извършена порверка в счетоводството на дружеството, за да се установи наличието или липсата на количества от внесените стоки, както и каква е тяхната продажна цена. Правилно съдът е посочил, че в оспореното решение липсват изложени мотиви защо е прието, че внесената през 2017г. стока 7бр. велосипеди, е с необичайно ниска цена, при положение, че стойността е надвишаваща тази за 2014г. и 2016г. Друг пропуск на митническия орган, както е посочено в оспореното решение на АС Шумен е, че стоката е декларирана на брой, а органа е установил стойност с друга мерна единица килограм, което е в противоречие с гл. 87 от Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987г. Горното потвърждава извода на първоинстанционния съд, че необсновано митническия орган не е определил стойността по реда на чл. 70 от МКС. На второ място обоснован е изводът на АС Шумен, че предвиденият в Регламент /ЕС/ 952/2013 ред не е спазен от страна на митническият орган, тъй като не е извършена проверка и не са изчерпани възможностите, предвидени последователно в Регламента, за което не е изложил аргументи дали е възможно митническата стойност да се определи по някой от методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 Регламент /ЕС/ 952/2013. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент /ЕС/ 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че цената на процесната стока съответства на декларираната с митническата декларация цена, както и плащането на тази договорена цена, респ. от митническите органи не са събрани доказателства за стоката да е платена по-висока от декларираната цена. Соченото в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи. То се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, а не за тълкуване на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013г. при прилагане на вторичния метод за определяне на митническа стойност. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.