Решение № 6765 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2009 г.

Решение № 6765 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1673 от 08.12.2008год., постановено по адм. д. № 2587/08 год. Варненският административен съд, първо адм. отд., десети състав, е отхвърлил жалбата на Емил Иванов Минчев като търговски пълномощник и юрисконсулт, упълномощен от изпълнителния директор Данислава Чавдарова Христова на "София - Златни пясъци" - АД срещу РА № 030800299/09.05.2008 год., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 394/26.08.2008 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - Варна сумата 4 647,45 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "София Златни пясъци" - АД - гр. Варна, КК "Златни пясъци", представлявано от изпълнителния директор Данислава Чавдарова Христова чрез пълномощника й Емил Иванов Минчев. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА № 030800299/09.05.2008 год., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 394/26.08.2008 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "София Златни пясъци" - АД - гр. Варна против РА № 030800299/09.05.2008 год., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 394/26.08.2008 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията и изводите на органа по приходите, поради които е определил допълнителни задължения на дружеството за данък добавена стойност. Съдът е посочил, че основният спор между страните се свежда до това към кой момент е настъпило данъчно събитие - дали на 13.05.2005 год., каквато теза е застъпена от органа по приходите предвид на това, че е установено, че от тази дата ревизираният субект е започнал да експлоатира атракционен комплекс "Парадайз" или от по-късен момент - датата на издаване на разрешение за ползване на обекта, което е станало през 2008 год., каквато теза се поддържа от жалбоподателя. В тази насока са изложени мотиви, че съдът възприема напълно становището на приходната администрация, и намира за неоснователно възражението на дружеството в обратния смисъл. На база на извършено тълкуване на понятието данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) административният съд е приел, че такова събитие е настъпило на 13.05.2005 год., на която дата дружеството е започнало да експлоатира обекта по силата на договор за наем № 25 от 20.01.2005 год., което обстоятелство е декларирано от самото дружество, а и е намерило отражение в счетоводството му, в това число и чрез извършено прихващане на дължимия наем срещу стойността на извършените подобрения. Съдът е приел още, че тази констатация на органа по приходите не е оборена от данъчнозадълженото лице. Изложени са мотиви защо съдът не приема възражението на жалбоподателя за липса на реална доставка на услуга, в това число защо счита за неоснователно възражението му, че този факт е следвало да бъде установен след проверка в счетоводството на другата страна по договора, а не само в неговото счетоводство. По аналогични мотиви административният съд е приел, че РА е законосъобразен и в частта му относно определените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС (отм.) по договор за наем № 39 от 23.06.2006 год. Систематизирани оплакванията на касатора се свеждат до следното: неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в това, че административният съд неправилно е възприел тезата на органа по приходите, че данъчно събитие е възникнало на 13.05.2005 год. по договор № 25 от 20.01.2005 год. и на съответната дата по договор № 39 от 23.03.2006 год. Излагат се доводи, че строително-монтажните работи не са били приети по предвидения в закона ред, няма извършено плащане от наемодателя на обектите, липсва издадено разрешение за използването им, поради което не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.); допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в това, че съдът не е посочил конкретни съображения по всички доказателства и факти по делото; необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Направените оплаквания са основателни. Правната регламентация на датата на възникване на данъчното събитие е дадена в глава пета на отменения ЗДДС. Според чл. 25, ал. 1 данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собствеността или друго вещно право върху стока или датата на завършване на услугата и 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Съгласно алинея втора на същия член, когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се прието, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. Тези разпоредби са допълнени с отделни текстове от ППЗДДС (отм.), като в случая от значение е чл. 31 , който дава легално определение за понятието "завършване на услугата", според което услугата се счита за завършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. От тълкуването на описаните норми следва изводът, че принципно данъчното събитие настъпва на по-ранната от двете дати - тази на прехвърляне на собствеността върху стоката или завършване на услугата или тази на плащането (цялостно или частично), ако не те не могат да бъдат определени - на датата на фактическото предаване на стоката или фактическото завършване на услугата. От данните по делото е видно, че навсякъде - в ревизионния доклад, ревизионния акт, решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и решението на административния съд, е обсъждана хипотезата на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), като всъщност е взета предвид хипотезата по чл. 25, ал. 2 - фактическо завършване на услугата. На практика нито органа по приходите, нито съда е изследвал въпросът дали са налице условията по чл. 31 от ППЗДДС (отм.) за квалифициране на услугата като "завършена", от което да бъде направен извод за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1, независимо че от страна на жалбоподателя са правени възражения в тази насока, едва след което да се премине към хипотеза на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Дадената грешна правна квалификация и неизясняване напълно на цялата фактическа обстановка съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от отмяна на делото и връщане му на Варненския административен съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да бъде изследван и изяснен въпроса налице ли е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 31 от ППЗДДС (отм.), като за целта бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводството на жалбоподателя следва да даде заключение към кой момент възникват условията да бъде признат прихода от услугата съгласно ЗСч. и действалите към оня момент национални счетоводни стандарти и били са налице тези условия към 13.05.2005 год. Едва след изясняването на този въпрос и при отрицателен отговор на същия, следва да се отговори и на въпроса налице ли е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС (отм.) Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,