Решение № 144 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 777/2012 г.

Решение № 144 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 777/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. Т. А., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. Д. -Г., и на С. К. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Б., срещу въззивно решение № 455 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 169/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Първата жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 4432 от 8.12.2011 г. по гр. дело № 5597/2011 г. на Пловдивския районен съд за постановяване, че вина за прекратяването на брака имат и двамата съпрузи. Втората жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 4432 от 8.12.2011 г. по гр. дело № 5597/2011 г. на Пловдивския районен съд и ползването на семейното жилище е предоставено на И. Т. А. Жалбоподателите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 153 от 1.02.2013 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 455 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 169/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която се постановява, че вина за прекратяването на брака имат и двамата съпрузи, а е допуснато касационно обжалване на същото решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и ползването на семейното жилище е предоставено на И. Т. А. Обжалването е допуснато поради вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение в тази част. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното въззивно решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и ползването на семейното жилище е предоставено на И. Т. А. е недопустимо. Това е така, защото ищецът С. К. А. и ответницата И. Т. А. за пръв път са поискали да им бъде предоставено ползването на семейното жилище след приключване на съдебното дирене - при устните състезания в първоинстанционното производство. Съобразно разпоредбата на чл. 322, ал. 2 ГПК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца съдът е длъжен служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище. Ето защо правото на страната да сезира съда с такова искане не се преклудира. В случаите, при които от брака няма ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и разглежданият, обаче съдът не е длъжен да се произнесе служебно за ползването на семейното жилище и се прилагат правилата на общия исков процес. Според тях с такова искане съдът може да бъде сезиран с исковата молба или съответно с отговора на исковата молба, но не и след приключване на съдебното дирене - при устните състезания. Служебно задължение на съда е да следи за надлежното предявяване на искането за предоставено ползването на семейното жилище когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Видно от изложеното обжалваното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и ползването на семейното жилище е предоставено на И. Т. А. е недопустимо. Това налага обезсилването му. Съобразно изхода на спора на страните по делото не следва да се присъждат деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.