Решение № 714 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2008 г.

Решение № 714 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. З. срещу решение от 14.12.2007 г. по в. гр. д. № 79/2007 г. на Смолянски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 4.01.2007 г. по гр. д. № 125/2006 г. на Районен съд - З., в частта, с която е уважен предявения от В. Н. Д. и К. С. К., двамата от с. С., общ. З., срещу О. З. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на реална част от недвижим имот. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част. Ответникът по жалбата В. Н. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмена защита. Ответникът по жалбата К. С. К. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният Смолянски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от В. Н. Д. и К. С. К. срещу О. З. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на реална част с площ от 282 кв. м от имот пл. № 252, включена в УПИ-общински - за магазин, в кв.26по плана на с. С., общ. З., като правото на собственост по отношение на 95 кв. м. от процесната реална част е признато за установено с първоинстанционното решение, което въззивният съд е оставил в сила, а правото на собственост на ищците върху останалата част от 187 кв. м. е признато за установено с влязло в сила решение по гр. д. № 138/2003 г. на Районен съд - З. За да постанови този резултат въззивният съд е приел по спорния по делото въпрос за доказано, че ищците са част от съсобствениците на 95 кв. м. от процесната част от имота по наследствено правоприемство и давност, и че ищците с влязло в сила решение са установили собствеността си върху 187 кв. м. от процесната реална част от имота по отношение на общината. Решението е неправилно. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищците са претендирали, че са част от съсобствениците на реална част от имота по силата на наследствено правоприемство и давностно владение, върху която част ответникът упражнява фактическата власт чрез трети лица без правно основание. Ответникът е оспорил активната легитимация на ищците, поддържайки, че процесната реална част от имота не е идентична с част от притежавания от наследодателя им имот. Установено е, че ищците са част от законните наследници на С. М. К. (А. М. С.), починал през 1979 г. и че наследодателят им е придобил по давност собствеността върху: празно дворно място с площ 693 кв. м., което по плана на с. С. съставлява п.VI, в кв. 23, отреден за имот пл. № 4; празно място с площ от 312 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 4, отредена по регулация за улица и празно място с площ 285 кв. м, съставляващо част от имот пл. № 5, отредено по регулация за улица, за които се е снабдил с н.а. № 11/1967 г. за право на собственост по давност. Втората регулация на населеното място е от 1978 г. С частично изменение ЗРП от 1984 г. е изменена уличната регулация в кв. 27, като се променя уличната регулация между осова точка 62 и осова точка 64 и се обособява нов парцел ****а магазин. С влязло в сила като необжалвано решение по гр. д. № 138/2003 г. на Златоградски районен съд е уважен предявения от В. Н. Д. и К. С. К. срещу О. З. положителен установителен иск за собственост по отношение на част с площ от 187 кв. м, която площ безспорно е част от процесните 285 кв. м. За установяване на твърденията си, че наследодателите им са придобили по давност собствеността върху процесната реална част от урегулирания поземлен имот, ищците са представили н. а. № 11/1967 г. В нотариалния акт имотите са индивидуализирани съобразно първия застроително-регулационен и кадастрален план на селото от 1962 г., в който границите на имот пл. № 4 не са затворени от запад. Вторият план на селото е от 1978 г. и е действащ. Според вещото лице М., работило по делото във въззивната инстанция, чието заключение е кредитирано от въззивния съд, имоти пл. № 4 и № 5 от първия план са идентични с пл. № 252 в кв.7 по втория план, но има несъответствия в границите им, отразени на скица № 2 към основното заключение. В нарушение на процесуалните си задължения по чл. 188 от ГПК (отм.) въззивният съд не е обсъдил в съвкупност твърденията и доводите на страните и доказателствата по делото. Прието е от въззивния съд, че ищците са собственици на 304 кв. м като част от имот пл. № 252, включени в процесния урегулиран имот, без да са обсъдено, че ищците основават собствеността на наследодателите си на придобивна давност и че като доказателство са представили издадения нотариален акт през 1967 г. за придобиване на собствеността по давност; не е обсъдено от въззивния съд заключението на вещото лице за несъответствие в границите на имоти пл. № 4 и № 5 по плана от 1962 г. и имот пл. № 252 от плана от 1978 г. и че имоти пл. № 4 и № 5 участват съответно с 144 кв. м. и с33 кв. м. в процесния урегулиран имот. Не е обсъдено допълнителното заключение на същото вещо лице, че части от им. пл. № 4 и № 5 се включват в процесния урегулиран поземлен имот, но не са предмет на н. а. № 11/1967 г. Останало е неизяснено от въззивния съд коя е частта от 95 кв. м, за която няма влязло в сила решение за установяване правото на собственост на ищците по отношение на общината. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на процесуални правила и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици. При новото разглеждане на иска за собственост съдът ще следва да изясни за коя част от процесната площ от 282 кв. м спорът за собственост не е разяснен с влязлото в сила решение от 2003 г. По отношение на тази част ще следва да съобрази, че активната материалноправна легитимация на ищците подлежи на пълно и главно доказване по предявения от тях по настоящото дело ревандикационен иск и ще следва да обсъди основанието, на което ищците основават претенцията си за собственост и доказателствата, които са ангажирали в процеса за установяването, че наследодателите им са придобили собствеността по давност. Въззивният съд ще следва да обсъди експертното заключение по делото, че границите на имот пл. № 4 по плана от 1962 г. не са затворени; че има разминаване в границите на имоти пл. № 4 и № 5 по плана от 1962 г. и на имот пл. № 252 по плана от 1978 г.; че само част от площите, с които имоти пл. № 4 и № 5 участват в процесия урегулиран поземлен имот, са включени в нотариалния акт от 1967 г., който ищците са представили в подкрепа на твърдението си наследодателите са придобили правото на собственост върху спорната площ по давност. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение