Решение № 8727 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2020 г.

Решение № 8727 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), и във вр. с чл. 246 от АПК. Образувано е по молба, подадена от Агенция "Митници", чрез процесуалния й представител юрисконсулт И. Иванов, с характер на искане за отмяна на влязло в сила решение № 498 от 23.01.2019 г., постановено по адм. дело № 7140/2018 г., на Административен съд – София-град, Второ отделение, 50 състав (АССГ), с което по жалба на А. Чобанов и А. Йорданов е отменено решение на директора на Агенция "Митници", в частта по т. 2 обективираща отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявления с рег. № 32-149661 и рег. № 32-150708 и двете от 28.05.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по приложението на закона. С решението Агенция "Митници" е осъдена да заплати на всеки от двамата жалбоподатели - А. Чобанов и А. Йорданов по 10 лева - заплатена държавна такса за производството. В искането се сочи, че след образуване на производството, АССГ с определение от 27.07.2018 г. е конституирал като ответник директора на Агенция "Митници", а с решението си първоинстанционният съд е осъдил Агенция "Митници" да заплати на жалбоподателите цитираните суми за разноски за заплатена държавна такса, т. е. за Агенция "Митници" е налице правен интерес от участие в съдебното производство, като с неконституирането й е нарушено правото й на участие и защита, което е съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. В искането се сочи, че Върховният административен съд (ВАС), в практиката си приема, че за разлика от гражданското производство, в административното производство съществува разлика между органа - издател на акта и юридическото лице, в чиято администрация се намира органа, поради което в производството, в което са породени задължения за юридическото лице, следва да бъде дадена възможност за участие на същото лице, доколкото не е налице идентичност между органа, издал акта и юридическото лице. При това разграничение следва, че Агенция "Митници" е лишена от възможността за защита, което е основание за отмяна на съдебното решение. По тези съображения се иска отмяна на решение № 498 от 23.01.2019 г., постановено по адм. дело № 7140/2018 г., на АССГ, поради обстоятелството, че Агенция "Митници", в качеството й на страна вследствие на нарушаване на процесуалните правила е лишена от участие в делото, съответно са налице основанията на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - А. Йорданов и А. Чобанов, чрез процесуалния им представител адв. Кашъмов оспорват искането за отмяна на цитираното решение, като молят същото да бъде оставено без уважение. Не претендират присъждане на разноски за производството. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, установи, че искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК, приложим и в случаите по чл. 247 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска - решение № 498 от 23.01.2019 г., постановено по адм. дело № 7140/2018 г., на АССГ, Второ отделение, 50 състав е отменено решение № 278/32-166738 от 11.06.2018 г., издадено от директора на Агенция "Митници", в частта по т. 2 обективираща отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявления с рег. № 32-149661 и рег. № 32-150708 от 28.05.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по приложението на закона. С решението Агенция "Митници" е осъдена да заплати на всеки от двамата жалбоподатели - А. Чобанов и А. Йорданов по 10 лева - заплатена държавна такса за производството. Цитираното решение на АССГ е оспорено от директора на Агенция "Митници" пред ВАС, като с определение № 4706 от 29.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3210/2019 г., тричленен състав на ВАС е оставил касационната му жалба без разглеждане, на основание чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във вр. с § 149, ал. 1 от Закона за изменение на АПК (ЗИДАПК), поради липса на предвиден ред за касационен контрол. Определението на тричленния състав на ВАС е оспорено, като с определение № 7862 от 27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 5266/2019 г. е оставено в сила от петчленен състав на ВАС, Втора колегия. Съответно на посочената дата е влязло в сила решението на АССГ. Безспорно е, че като страни по делото в първоинстанционното производство са конституирани, с определение на съда от 27.07.2018 г., като жалбоподатели А. Чобанов и А. Йорданов - адресати на неблагоприятния за тях административен акт и ответник - издателят на акта - директорът на Агенция "Митници". При тези данни, не са налице основанията на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК, както се твърди в искането за отмяна, тъй като Агенция "Митници" не е конституирана и не е участвала като страна в производството по делото, поради което няма основание да се приеме, че са нарушени правата й на участие в производството, поради нарушение на процесуалните правила. С оглед изложеното в обстоятелствената част на сезиращата молба, искането следва да се разгледа и като такова, подадено от лице, което не е било страна по делото, но решението има сила за него - както се твърди Агенция "Митници" е осъдена да заплати суми за разноски, съответно решението е неблагоприятно за нея, а е била лишена от участие в производството. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Разгледано и на това основание искането е неоснователно. Правото, в случаите по чл. 246 от АПК, принадлежи не на всички неучаствали в делото лица, а само на тези, които имат обезпечено от закона право на участие в производството при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая, искателят - Агенция "Митници" няма обезпечено право да участва в процеса като страна. Обстоятелството, че Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото, произтича единствено от качеството й на юридическо лице, в чиято структура е административният орган, издал акта, предмет на производството. Същата е носител на задължението за разноски, но това не я прави страна в съдебното производство, тъй като не е страна по материалното административно правоотношение, съответно не може да добие качеството на страна, в това число и заинтересована страна по чл. 153, ал. 1 от АПК. Агенцията е носител на задължението за разноски по силата на изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК, като отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, а административният орган не притежава гражданска, а само административноправна правосубектност. Именно поради това законодателят е вменил носенето на задължението за разноски на юридическото лице. Не случайно в нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК е посочено, че разноските се възстановяват от бюджета, като само юридическото лице притежава бюджет, но не и административният орган сам по себе си. При осъждане за разноски, правата на юридическото лице се упражняват от съответния административен орган, при специфична процесуална субституция, тъй като именно административният орган е страна в производството. По тези съображения следва да се приеме, че правото на отмяна по чл. 246 от АПК е средство за защита само на тези лица, които е трябвало задължително да бъдат конституирани като страна в съдебния процес, приключил с неблагоприятно за тях съдебно решение. Агенция "Митници" няма законово обезпечено право на участие в съдебното производство по оспорване на акта, издаден от административния орган, който е ръководител на административната й структура и няма право да иска отмяна на постановените съдебни актове, както на основание чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като не е страна в процеса, така и на основание чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като съдебният акт не формира сила на пресъдено нещо по права от нейния патримониум и в този смисъл не е неблагоприятно, независимо от осъдителния диспозитив за разноски. С оглед изложеното, подаденото на основание чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 5, съответно чл. 246, ал. 1 АПК искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски на искателя. По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение,