Решение № 2541 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2009 г.

ВАСI отделение24.02.2010 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

Отменя решение № 104/15.06.2009 г. по адм. дело № 68/2009 г. на Административен съд - гр. Хасково и вместо него постановява: Отменя решение № 8000-0075 от 15.01.2009 г. на началник митница Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0065 от 13.02.2009 г. на заместник-директора на РМД - Пловдив, по жалба на "Метал Корпорейшън" ООД, гр. Варна. Осъжда митница Свиленград да заплати 3265 /три хиляди двеста шестдесет и пет/ лв. разноски по делото на "Метал Корпорейшън" ООД, гр. Варна, ул. "Костур" № 8, представлявано от Маргарита Ангелова Христова. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2541 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Метал Корпорейшън" ООД, гр. Варна, срещу решение № 104/15.06.2009 г. по адм. дело № 68/2009 г. на Административен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 8000-0075/15.01.2009 г. /номерът погрешно изписан в диспозитива като 8000-0065/ на началник митница Свиленград. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на решението на началник митница и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - началникът на митница Свиленград, взима писмено становище чрез процесуален представител за оставяне в сила на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд са били актовете на митническата администрация - решение № 8000-0075 от 15.01.2009 г. на началник митница Свиленград, което е потвърдено с решение № 1-4414-0065 от 13.02.2009 г. на заместник-директора на РМД-Пловдив за определени публични задължения на "Метал Корпорейшън" ООД на основание чл. 201, т. 1, б. "а", чл. 214, т. 1, чл. 232, т. 1, б. "б" от Регламент/ЕИО/ № 2913/92 - антидъмпингово мито и ДДС съответно в размери на 10137,29 лв. и 2027,46 лв. за внос на безшевни тръби от желязо с диаметър непревишаващ 168,3 мм с произход Русия. За да отхвърли жалбата съда е приел, че митническата администрация съгласно цитирания Регламент № 2913/92 има право да извършва последващ контрол относно правилното деклариране на стоката и водещият принцип бил този на обективното установяване основанията на прилагане на митническите разпоредби, както и се цитират разпоредби на приложими норми от Регламент 954/2006, поради което правилно били определени новите стойности на мито и ДДС за внос осъществен на 2.10.2007 г. Двата регламента са приложимо право на територията на РБългария от 1.01.2007 г. Решението е неправилно. Съдът, макар и анализирал приложимите норми и постановил едно обширно решение, същото е незаконосъобразно. Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В конкретния спор в тежест на административния орган е да докаже, че Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна, със Celex номер 32006R0954, публикуван в Официален вестник на Европейските Общности на 29.06.2006 г., към 12.3.2007 г., когато е осъществен процесния внос е бил публикуван на български език в Официалния вестник на Европейския съюз и съответно се явява приложимо право. По делото безспорно това не е доказано от страна на същия. Той се позовава на писмо изх. № 94-П-33 от 27.09.2009 г. на МП /представено пред касационната инстанция/, в което е посочено, че всички актове на институциите на ЕС следва да се прилагат от датата на присъединяването, включително и цитираният регламент. Следва да се приеме при изложената фактическа обстановка, че посоченият регламент със Celex номер 32006R0954 не е бил публикуван на български език в Официален вестник на Европейските общности към датата на вноса, което се установява и от служебна проверка на настоящия съдебен състав. Съвкупната преценка на разпоредбите на чл. 2 и чл. 58 от Протокол относно условията и договореностите за приемането на България и Румъния в ЕС налага изводът, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от Европейските институции преди присъединяването на България се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самия акт за присъединяване. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 254 § 2 от Договора за създаване на ЕО следва да се приеме, че актовете приети от Европейските институции преди присъединяването на Република България са задължителни за изпълнение от техните български адресати, след публикуването им на български език в Официален вестник на ЕС. В посочения по-горе смисъл се е произнесъл и Съда на ЕО, който в решението си по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус, изрично е постановил, че чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия (идентичен с чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на република България и Румъния в ЕС) не допуска задължения, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС, какъвто безспорно е и българския език, да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Към момента на осъществяване на процесния внос на стоки 22.10.2007 г., Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна към тази дата, не е бил публикуван на български език в Официалния вестник на Европейския съюз, съответно не е приложимо право в настоящия казус, т. е. не може да породи каквито и да е задължения за касатора към посочената дата. За същият има данни, че е публикуван едва на 15.08.2008 г., когато е публикуван Регламент № 812 от 11.08.2008 г., в действие от 16.08.2008 г. за промяна на регламент 954/2006 г. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не са констатирани съществени процесуални нарушения и са събрани всички необходими доказателства, няма пречка да бъде постановено решение по същество на спора и се отменят атакуваните актове. На касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 3265 лв., платими от митница Свиленград. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение

Цитирани разпоредби

1