Решение № 81 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 18/2009 г.

Решение № 81 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 18/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. С. О. А. от гр. Б.

С обжалваната присъда № 231/27.10.2008 г., постановена по в.н.о.х.д. № 557/2008 г. Бургаски окръжен съд е отменил оправдателна присъда № 548/19.05.2008 г. по н.о.х.д. № 399/2008 г. на Бургаски районен съд и вместо нея е постановил друга с която подс. С. А. е признат за виновен в това, че:

• на 8.11.2007 г. в гр. Б., ж. п. гара Бургас-Запад, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ: 150 л. дизелово гориво на стойност 294 лв. собственост на "Н.-Петрол" АД, клон Стара Загора, за което предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление - кражба, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК е отнел в полза на държавата 1/2 ид. ч. от л.а. "Фолксваген", рег. № А* послужил за извършване на умишленото престъпление.

Против така постановената присъда се поддържа довод за допуснати нарушения, свързани с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК.

По същество се мотивира искане за отмяна на решението и постановяване на друго решение с което да бъде оправдан. При условията на алтернативност се прави следващото искане, делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, както и искане при условията на чл. 55 НК да се намали наказанието и отмени приложението на чл. 53 НК.

Прокурорът даде заключение решението да остане в сила, защото при постановяването му не са допуснати сочените от защитата нарушения на процесуалния и материален закон, които да налагат неговата отмяна или изменение.

Върховния касационен съд, разгледа жалбата, провери присъдата с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 - 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

Основното нарушение на процесуалните правила, заявено с жалбата, е мотивирано със съображения за извършено не по надлежния ред изменение на обвинението, като се поддържа, че касаторът е признат за виновен и осъден за престъпление, за което е бил лишен от възможността да организират защитата си на досъдебното производство и пред въззивната инстанция.

Касационният състав счита, че основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 НПК за отмяна на постановената присъда не е налице по следните съображения.

На досъдебното производство, в качеството на обвиняем, касаторът е организирал и осъществявал защитата си срещу предявените му по реда на чл. 219 НПК факти, които са посочени и в съобразителната част на обвинителния акт. В хода на съдебното следствие, приетата за установена фактическа обстановка не е претърпяла съществени изменения, защото е налице припокриване във фактите по отношение на деянието, неговия извършител и формата на вината (умисъл). Налице е различие в крайните изводи по отношение правната квалификация на деянието. Възприетата от съдът квалификация не обуславя по-тежка наказателна отговорност. Тя е израз на правомощието на съдът да прецизира правната квалификация на приетата за установената фактическа обстановка. Затова в настоящият случай, съдът може да постанови осъдителна присъда по по-леко наказуем състав без да е необходимо предварително изпълнение на процедурата по чл. 287, ал. 1 и сл. НПК за изменение на обвинението. Такова е разбирането изразено и в ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК по приложението на института за изменение на обвинението в съдебната фаза на процеса. Следователно постановяването на осъдителна присъда по по-леко наказуемия състав по чл. 215, ал. 1НК не е довело до ограничаване процесуалните права на касаторът, защото на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие той е организирал и провеждал защитата си по отношение на едни и същи фактически положения. Нещо повече от съобразителната част на присъдата е видно, че съдът не е установил други факти, различни от обстоятелствата на които е изградено обвинението. Следователно, не може да става въпрос за каквото и да е ограничаване правото им на защита със съдържанието по чл. 55 НПК поради което и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 НПК, за отмяна на присъдата не е налице.

При възприетите от въззивният съд фактически положения, касационния състав счита, че техният анализ, на полето на фактическите и правни изводи по отношение правната квалификация на извършеното, е довел до нарушение на закона.

По делото няма спор, че през нощта на 8.11.2007 г., полицейските служители, свидетелите Г, са задържали касаторът в паркиран до оградата на ж.п.гара Бургас-Запад л.а."Фолксваген Пасат". При извършената проверка на автомобилът намерили в багажникът шест туби от по 25 л. пълни с дизелово гориво, за което касаторът е дал обяснение, че" напълнил тубите от някаква цистерна". В хода на разследването е изяснено, че горивото действително е източено от ж.п. цистерна, натоварена с гориво и собственост на "Нафтекс- Петрол" АД, клон Стара Загора. Само тези фактически положения са достатъчни, за да изключат каквото и да е съмнение по отношение авторството на касаторът в извършеното отнемането на дизеловото гориво. Понеже не били намерени техническите средства с които е източено горивото и като приел, че признанието пред двамата свидетели, за произхода и начина на придобиване на горивото не са достатъчни, съдът е приел, че обвинението, за извършено от касаторът престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6 НК не е доказано. Вярно е, че за постановяване на осъдителна присъда извънсъдебното признание пред трети лица е недостатъчно, но в случая, ако бе извършил съвкупна оценка на наличните доказателствени източници съдът би направил други изводи по отношение на неговата достоверност и при положение, че е установен по несъмнен начин произхода на горивото, цистерната от която е отнето, задържането на касаторът с отнетото гориво, позволяват да се направи обоснования извод за доказаност на обвинението по отношение на авторството му като извършител на квалифицираната кражба. В тази част, поради допуснати нарушения на основни процесуални правила, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК, при оценката на доказателствения материал съдът е направил необосновани фактически и правни изводи, сред които имплицитно формулираното становище, за необходимост от преки доказателства, когато става въпрос за доказване на главния факт по чл. 82 НПК, по отношение авторството на извършителите на кражби. Поради отсъствие на процесуално основание, липсващ протест, нарушението не може да се отстрани в това производство. Но дори да се приемат за основателни съжденията на окръжния съд, че наличната доказателствена съвкупност не му позволява да приеме, че касаторът е извършил отнемането на горивото от ж.п. цистерната, то това му поведение също разкрива признаците на изпълнителното деяние на кражбата, със съдържанието по основния състав на чл. 194, ал. 1 НК. Това е така и при хипотезата, че касаторът случайно е попаднал на тубите с гориво, вече отнето от друго лице, деянието му пак съдържа всички признаци на кражбата. Съдът би стигнал до този извод, ако бе съобразил дадените с ППВС № 6/1971 г., указания по приложение на закона, относно кражбите. Във връзка с това следва да се отбележи, че предмета на инкриминираното деяние, по своите характеристики и параметри в никакъв случай не може да се приеме за изоставена или намерена вещ, каквото възражение се прави от защитата с оглед на преквалификация по чл. 207 НК, за да се изключи съставомерността по основания състав на чл. 194, ал. 1 НК, арг. от т. 9 на ППВС № 6/1971 г. Нещо повече и при хипотезата на първоначално отнемане, извършено от друго лице, последващото отнемане на вече отнетата вещ, т. е. кражба на веща от крадеца, отново налага изводът за съставомерност на деянието по чл. 194, ал. 1 НК, защото за законът е правноирелевантен фактът, дали лицето, от което касаторът отнема пластмасовите туби с гориво е установило владението си на правно основание или без такова основание владее веща. В тази част по отношение на формирания умисъл съдът е приел от фактическа с., че на касаторът, които работи като маневрист на същата гора, е била добре известна Заповед № 33/02.03.2007 г. на директора на ПТП-Бургас с която се забранява на жп. служители да вземат, вещи и предмети намерени в района на гарата или по трасето, под предлог, че ще ги предадат на съответното поделение на МВР. В тези случай са били длъжни само да посочат на съответните служби местонахождението на вещите, обект на престъпно посегателство, без да променят местонахождението му. С такова съдържание са били и обясненията на касаторът, дадени в качеството му на подсъдим, "Знаех, че не трябваше да товаря тубите, а да се обадя в полицията, за да ги вземат". Затова съдът е бил длъжен, при установените фактически положения да постанови осъдителна присъда за извършена от касаторът кражба на гориво с правната квалификация по обвинителния акт. Вместо да стори това е извършил преквалификация на деянието, но както бе отбелязано по-горе, това не е довело до утежняване процесуалното му положение на полето на ограничаване правото на защита. С допуснатото нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, резултат на предходно нарушение на процесуалните правила, регламентиращи оценъчната дейност на съдът, при анализа на доказателствената съвкупност, съдът е реализирал наказателната му отговорност по по-леко наказуем състав в негова полза.

С обжалваната присъда е даден законосъобразен отговор по поддържаното и в настоящата инстанция, възражение за неправилно приложение на законът в частта с която е постановено отнемането на 1/2 ид.ч. от лекият автомобил, придобит от касаторът по време на брака и представляващ семейна имуществена общност.

При установена по делото фактическа обстановка и обстоятелството, че без превозното средство касаторът не би могъл да извърши превоз на отнетото количество от 150 л. дизелово гориво окръжния съд обосновано е приел, че лекия автомобил е послужил за извършване на престъплението, поради което законосъобразно е постановено, отнемането му в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК. Това разбиране е в съгласие с тълкуването на закона, дадено в постоянната съдебна практика, включително и с Р-ОСНК-№ 4*9 г., защото употребеният в чл. 53, б. "а" НК израз "послужила за извършване на умишлено престъпление" следва да се разбира в смисъл, че вещта се използува от дееца, като оръдие или средство за осъществяване изпълнителното деяние на престъплението.

Основното възражение на защитата в тази част по приложението на законът се основава на несъразмерността между стойност на горивото - 294 лв. и тази на автомобилът, която е значителна-над 3 000 лева. Щом като, лекият автомобил е послужил за извършване на престъплението съдът е лишен от възможността за избор, при решаване на въпросът за отнемане на вещите, послужили за извършване на престъплението. Длъжен е да постанови отнемането му в полза на държавата и в случаите, когато неговата стойност не съответства на тежестта на престъплението. Само в изрично предвидените в закона случай, на съдът е предоставена възможност на преценка, дали да извърши отнемането на МПС, послужило за извършване на престъплението, каквато е примерно хипотезата на митническа контрабанда по чл. 242, ал. 7 вр. ал. 1 НК. При престъпленията против собствеността и наличие на останалите предпоставки по чл. 53, ал. 1, б. "а" НК, съдът е лишен от правото да извършва преценки на полето на соченото от защитата съотношение, между стойността на подлежащо на отнемане имущество и това предмет на престъплението. Следователно претендираното с жалбата нарушение на законът по смисъла на чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК не е допуснато, поради което присъдата следва да остане в сила.

Доводът за явна несправедливост на наказанието е немотивиран. Касационният състав приема, че с отказът на окръжния съд да определи наказанието при условията на чл. 55 НК не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Наличните обстоятелства от значение за правилното определяне на наказанието са правилно оценени по тежест и значение. В групата на смекчаващите обстоятелства, на които се е позовал въззивния състав, при индивидуализацията на наказанието, не са налице такива за които може да се приеме, че са изключителни по смисъла на чл. 55 НК или е налице другата алтернатива, относно наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. С посоченото значение такива не се сочат и в касационната жалба. Затова настоящият състав приема, че основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК също не е налице.

По изложените съображения и като съобрази отсъствието на претендираните с жалбата процесуални нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК