Решение № 11377 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2018 г.

Решение № 11377 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пазарджик, против решение № 490 от 24.07.2018 г., постановено по адм. дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е отменена негова заповед № 291/31.01.2018 г. Касаторът обжалва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответните страни - Я. Петров, Я. Петров, чрез адв. М. Попова, оспорват жалбата, като неоснователна. Считат, че постановеното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. Претендират разноски. Ответниците - Г. Петров и Б. Петров не ангажират становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е била заповед № 291/31.01.2018 г., с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 224а, ал. 5 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 спиране изпълнението на строеж "Двуетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ ІХ-62, в кв. 6 по плана на с. Хаджиево. На основание чл. 224, ал. 5 ЗУТ е забранен и достъпа до описания в заповедта строеж. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но същата е постановена в нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с материалния закон. Въз основа на представените по делото доказателства и анализ на относимите правни норми, съдът е направил извод, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 30 АПК, без да са събрани и обсъдени и всички факти от значение за спора. От приложената по делото административна преписка, както и от заключението на вещото лице, съдът е приел е за установено, че процесната постройка е завършена в груб строеж и остават довършителни работи по полагане на настилка, дограма и мазилка. Предвид изложеното е направил извод, че в случая не е налице строеж в процес на изпълнение, а е налице строеж завършен до етап "груб строеж" и следователно не подлежи на спиране преустановеното строителство. Последното ако е незаконно подлежи на премахване независимо дали е завършено окончателно. От приложения по делото констативен акт е установено, че няма данни да се извършват строително – монтажни работи, както към датата на проверката, така и към датата на издаване на оспорената заповед. При изложените доводи съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и я е отменил. Решението е правилно. Първоинстанционният съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително вземайки предвид доводите и възраженията на страните и заключението на изслушаната и приета СТЕ, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но без наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него лице, издава мотивирана заповед, да спре изпълнението и забрани достъпа до строеж или част от него, когато липсва влязло в сила разрешение за строеж. Необходимо е също така, да е да се извършва строителство, което да бъде спряно. В случая е установено, че няма данни да се извършват каквито и да е строително монтажни работи, има изпълнение в груб строеж, без положени мазилки, настилки и дограма, с изключение на южната половина на първия етаж. Този факт не е оборен в първоинстанционното производство от административния орган, в чиято тежест е било това. АС- Пазарджик е изложил подробни и обосновани мотиви, че материалноправни предпоставки на чл. 224а ЗУТ не са налице. Видно от приложените по делото доказателства, не е налице строеж, който да е в процес на изпълнение. Установява се също, включително от заключението по приетата СТЕ, че няма данни да се извършват каквито и да е строително- монтажни работи, а констатираното на място строителство датира от минал период – започнат е през 1990 г. Този факт не е оборен в първоинстанционното производство от административния орган, в чиято тежест е било това. Правилен и законосъобразен е крайният извод на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена при нарушение на материалния закон, тъй като административният орган не е изяснил действително извършват ли се строителни дейности, кога са били извършени и какъв е техният характер. При тези обстоятелства и в случай, че строежът е незаконен, независимо дали е довършен, административният орган е следвало да издаде нарочна заповед за премахването му по чл. 225а ЗУТ, а не акт по чл. 224а ЗУТ. С оглед изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответните страни Я. Петров, Я. Петров за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно, като своевременно направено и доказано и следва да бъде уважено, като им бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав