Решение № 2790 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2011 г.
ВАСV отделение27.02.2012 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337 от 25.01.2011 г., постановено по адм. дело № 7733/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2790 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Пламен Василев Василев от гр. София срещу решение № 337 от 25.01.2011 г., постановено по адм. дело № 7733/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № з-10577 от 14.09.2010 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът - Директора на СДВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Василев против посочената по-горе заповед, с която му е наложено наказание "порицание за срок от една година" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изразяващо се в нарушение на заповед № Iз-87 от 25.01.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне районите на действие на РПУ и ПУ към СДВР. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. От анализът на доказателствата по делото безспорно е установено, че извършеното от Василев е дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на министерска заповед, регламентираща районите на действие на полицейските управления към СДВР, чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за това, че след като е установена самоличността на Александър Рангелов Златков и същият е открит на адреса, на който живее, в нарушение на Заповед № Iз-87/25.01.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне районите на действие на РПУ и ПУ към СДВР и възползвайки се от служебното си положение на заместник началник на 3 РПУ- СДВР, Василев е разпоредил на служителите от това полицейско управление да задържат Златков и същия да бъде отведен в 3 РПУ. Безспорно в хода на дисциплинарното производство е установено, че доколкото Златков е живеел на територията на 9 РПУ, при което в случая това е било РПУ-то, в което, съгласно цитираната заповед е могъл да бъде отведен за изясняване на случая. Наведеният довод в касационната жалба, че в случая не е извършено нарушение, тъй като в заповед № Iз-87/25.01.2008 г. не фигурират императивни норми на действие на полицейските служители при извършено престъпление е неоснователен. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че Василев е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание, тъй като разпорежданията на жалбоподателя за задържането на лицето Александър Златков са незаконосъобразни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение