Решение № 110 от 7.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 674/2019 г.

Решение № 110 от 7.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 674/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба от "ТРАНССОФТ И СИЕ"ЕООД за отмяна на решение № 62/27.04.2018 г. по гр. д. № 493/2017 г. на РС-Поморие и на решение № 72/19.10.2018 г. по гр. д. № 1161/2018 г. на БОС, с което се потвърждава първоинстанционното решение на РС-Поморие. В молбата се излагат доводи, че в хода на висящия процес е настъпила промяна в едноличния собственик на капитала и на управителя на ООД, в който смисъл е била подадена молба по гр. д. № 1161/2018 г. на БОС за отлагане на делото и за даване на възможност на новия управител П. Т. Г. да организира защитата на дружеството, но молбата не е била уважена. Молителят счита, че неуважаването на молбата поставя дружеството в невъзможност реално да упражни правото си на защита по делото. Освен това се твърди, че са открити нови доказателства – споразумения от 02.01.2014 г. и от 30.01.2014 г., които обективират извънсъдебно признание на насрещната страна за наличието на претендираните вземания и които не са могли да бъдат известни на молителя, поради което се иска отмяна на двете посочени по-горе решения. Ответникът по молбата "Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие"ЕООД оспорва нейната допустимост и основателност. С определение № 102/27.05.2019 г. по т. д. № 674/2019 г. на ВКС, I т. о. решаващият състав е приел, че молбата на "ТРАНССОФТ И СИЕ"ЕООД на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК е допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК, и е подадена в законоустановения срок. По основателността на молбата: С решение № 62/27.04.2018 г. по гр. д. № 493/2017 г. на РС-Поморие е отхвърлен искът на молителя срещу "Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие"ЕООД за заплащане на сумата от 13 980 лв., от които 8580 лв. – дължими по договор от 03.02.2014 г. за абонаментен сервиз на локалната компютърна мрежа и локален сървър и 5400 лв. – дължими по договор от 03.02.2014 г. за абонаментна поддръжка на системен софтуеър, изграждане на хостинг и поддръжка на УЕБ страница, сключен с "Лукстрейд"ООД, което дружество е прехвърлило това вземане на ищеца с договор за цесия от 29.11.2016 г. Срещу решението е била подадена на 25.05.2018 г. въззивна жалба от "ТРАНССОФТ И СИЕ"ЕООД, чрез процесуалния представител адв. С., упълномощен от управителя на посоченото дружество още в първата инстанция с пълномощно, приложено към исковата молба. Видно от справка в търговския регистър на 22.12.2017 г. са били вписани по партида на дружеството нови обстоятелства – промяна в едноличния собственик на капитала и в управителя на дружеството. С молба от 19.09.2018 г., подадена от "ТРАНССОФТ И СИЕ"ЕООД, представлявано от новия управител П. Г., е било изложено, че последният е нов едноличен собственик и управител на въззивника; били са потвърдени всички извършени от адв. С. действия, вкл. и по подаване на въззивна жалба и е било поискано отлагане на заседанието за 25.09.2018 г. по делото на БОС за организиране на защитата на страната по делото. Молбата не е била уважена. С решение № 72/19.10.2018 г. по гр. д. № 1161/2018 г. БОС е потвърдил първоинстанционното решение на РС-Поморие. Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК: Съгласно ТР № 138/1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.); , сега чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, може да се допусне, когато се касае до новооткрити писмени доказателства, подкрепящи твърдения на страната относно обстоятелства, останали недоказани поради липса на доказателства. В този случай се изисква писмените доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но страната да не е могла да ги представи / тъй като не са й били известни или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях / въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Така също тези документи следва да разкриват обстоятелства от значение за спора. В случая не се установява твърдението на молителя, че новите писмени доказателства: споразумение от 30.01.2014 г. и споразумение от 02.01.2014 г., са релевантни за спора. Видно от исковата молба предмет на делото са вземания, основаващи се на договор от 03.02.2014 г. / сключен между молителя и болницата / със срок на действие една година от сключването му и договор от 03.02.2014 г. / между цедента и болницата/ също за срок една година от сключването му. Предмет на споразуменията от 30.01.2014 г. и от 02.01.2014 г. са вземания на молителя за предходни на исковия периоди - по първото споразумение до 31.12.2013 г., а по второто– от 15.03.2013 г. до 31.12.2013 г. Доколкото се касае до различни правоотношения, възникнали от различни договори и за различен период, настоящият сътав на ВКС не споделя аргументите на молителя за релевантност на представените от него нови доказателства към спора по решенията, чиято отмяна се иска. Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: Видно от доказателствата новият управител и едноличен собственик на капитала е бил вписан в ТР на 22.12.2017 г., т. е. още преди постановяване на първоинстанционното решение. Пълномощникът на ищецовото дружество е бил надлежно упълномощен да представлява последното до приключване на спора във всички инстанции, както и в производството по отмяна / л. 6 по делото на ПРС/. Смяната на управителя в хода на процеса не предпоставя като последица отпадане на представителната власт на пълномощника. След посочената промяна е било проведено последното по делото съдебно заседание пред първата инстанция – това на 10.01.2018 г., в което не е било направено изявление от страна на ищеца за невъзможност на новия управител и едноличен собственик на капитала да организира защитата на дружеството. Липсва подобно твърдение и след получаване на съобщението за изготвено съдебно решение на РС-Поморие от надлежния пълномощник на ищеца, както и не е обективирано такова във въззивната жалба, подадена на 25.05.2018 г. Ето защо за въззивния съд не е съществувало задължение да уважи молбата от 19.09.2018 г. за отлагане на делото с оглед организиране защитата на "ТРАНССОФТ И СИЕ"ЕООД. Поради изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на "ТРАНССОФТ И СИЕ"ЕООД за отмяна на решение № 62/27.04.2018 г. по гр. д. № 493/2017 г. на РС-Поморие и на потвърждаващото го решение № 72/19.10.2018 г. по гр. д. № 1161/2018 г. на БОС. Решението е окончателно.