Решение № 1389 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2020 г.

Решение № 1389 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 2826 от 9.06.2020 г. по адм. дело № 9468/2019 г. по описа на Административен съд – София град, в частта му, с която е отменен по жалба на "ОМЕГА СТРОЙ 2002" ООД ревизионен акт (РА) №Р-2217-1400920-091-001/27.03.2019 г., издаден от Р. Байрактарова - орган, възложил ревизията и Т. Илиева - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1021/14.06.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта на определените задължения по ЗДДС в размер на ЗЗ 065, 54 лв. и лихви за забава в размер на 34 988, 25 лв., за данъчни периоди м. 12.2007., 1.05.2008 г. - 30.06.2008 г., м. 08.2008 г., м. 10.2009 г., м. 09.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 04.2012 г. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че отмяната на РА в частта относно установените задължения за д. п. м. 12.2007 г., м. 05, 06, 08.2008 г. поради изтекла давност е в противоречие с характера на давността като материално-правен институт, който има за последица погасяване на възможността на кредитора да насочи принудителното изпълнение към имуществото на длъжника. От друга страна възражението за давност е уважено при оспорването на РА по административен ред, като е налице изрично произнасяне на решаващия орган по него и именно поради това в диспозитива на решението е указано, че РА не подлежи на принудително изпълнение за периодите, за които е установено безспорно, че е изтекъл давностният срок. По съществото на спора касаторът твърди, че аргументите на съда за признаване на право на данъчен кредит по спорните фактури са изградени изцяло на базата на приетата по делото ССЕ, като мотивите са твърде общи и не съдържат анализ на конкретния предмет на доставките и индивидуализация на доказателствата, на базата на които съдът е формиран извод за реалност на доставките. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на "ОМЕГА СТРОЙ 2002" ООД срещу процесния РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Омега Строй 2002" ООД, чрез адв. Милева, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по съображения подробно изложени в отговора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - София град е отменил РА, в частта, с която на "ОМЕГА СТРОЙ 2002" ООД са установени задължения по ЗДДС размер на ЗЗ 065, 54 лв. и лихви за забава в размер на 34 988, 25 лв., за данъчни периоди м. 12.2007 г., 1.05.2008 г. - 30.06.2008 г., м. 08.2008 г., м. 10.2009 г., м. 09.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 04.2012 г., отхвърлил е жалбата на дружеството по отношение на задълженията по ЗКПО, като в тази част съдебният акт не е оспорен по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е влязъл в сила. За да отмени РА в частта му по ЗДДС съдът е приел, че оспорените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 05, м. 06. и м. 08.2008 г. за доставки по фактури, издадени от "Нара-06" ЕООД, "Стийл Трейд" ЕООД и "Строй Констракшън България" ЕООД са погасени по давност. Въз основа на събраните писмени доказателства, заключениe на ССЕ, както и при съобразяване на приложимото вътрешно и европейско право и дадените задължителни тълкувания на СЕС по аналогични от фактическа страна казуси, съдът е приел, че по спорните фактури, издадени от "ВАВИЛОН БИЛДИНГ" ЕООД, "ИБ ТРЕЙДИНГ" ЕООД и "ЮНИОН ТЕХНИКС" ЕООД са налице реално извършени доставки на стоки, респ. услуги. В тази връзка е приел за незаконосъобразен отказът на право на данъчен кредит на дружеството - жалбоподател в размер общо на 10 803, 34 лв. за данъчни периоди м. 10.2009 г., м. 09 и м. 12.2010 г. и м. 04.2012 г., ведно със съответните лихви за забава. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията свързани с отменените задължения по ЗДДС за доставки по фактури, издадени от "Нара-06" ЕООД, "Стийл Трейд" ЕООД и "Строй Констракшън България" ЕООД, поради изтекла давност. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника. За установените с РА задължения за м. 12. 2007 г., м. 05.2008 г., м. 06.2008 г. и м. 08.2008 г. началото на давностния срок е от 1.01.2009 г., като към 1.01.2019 г. абсолютната давност е изтекла. Съдебната практика на Върховния административен съд е непротиворечива, че изтичането на давностния срок за публични вземания по чл. 168, т. 3 ДОПК е основание за погасяването на публичното вземане, поради което РА, с което такова вземане е установено подлежи на отмяна поради изтеклата давност, включително и по отношение на акцесорното задължение за лихви, което не е коментирано от директора на Д "ОДОП" – София при постановяване на решението му по чл. 155 ДОПК. Неоснователни са възраженията на касатора свързани с доставките на "ВАВИЛОН БИЛДИНГ" ЕООД, "ИБ ТРЕЙДИНГ" ЕООД и "ЮНИОН ТЕХНИКС" ЕООД с аргумент, че съдът е отменил РА в тази част позовавайки се преди всичко на заключението на ССЕ без да обсъди същото в съвкупност с останалите доказателства по делото. Настоящият състав намира за правилно решението на първоинстанционния съд в тази част, като обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. При изяснена в пълнота фактическата обстановка по спора и извършена преценка на релевантните за спора обстоятелства, заканово събрал е относимите доказателства и доказателствени средства, извършил е преценка на спорните и безспорни, релевантни за спора обстоятелства, като е обосновал правилен извод за Във връзка с всяка издадена от доставчиците фактура за стоки, респ. услуги са съставени респ. представени по делото- договори за доставка на стоки, придружени със съответните приемо - предавателни протоколи, доказателства за плащане. Процесните фактури са свързани с дейността на жалбоподателя, като е доказана и последващата реализация към клиентите - "Каприни" АД, "Инком БГ" АД, Адвокатско дружество К. Премянов, "Стинг" АД. При наличие на достатъчно доказателства относно получаване и приемане на стоките и услугите, при преценката им съвкупно и поотделно, включително и във връзка с данните за последващи облагаеми доставки, неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В тази връзка следва да бъде съобразено и даденото задължително тълкуване на СЕС по решения по дела С-285/11, С-18/2013, С-142/11, според които не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане на ДДС на данъчнозадължено лице – платец, поради това, че издателят на фактурата или някой негов доставчик, е извършил нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчик по веригата, както не се допуска и национална практика, съгласно която се отказва право на приспадане, поради това, ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурата има качеството на ДЗЛ, разполага със стоките, предмет на доставка, бил е в състояние да ги достави или да изпълни услугата, изпълнил е задълженията за фактуриране и деклариране на данъка, или когато ДЗЛ не разполага с други документи освен фактурата, когато ДЗЛ не е разполагало с данни за евентуални нарушения или измами от страна на издателя на фактурата. Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. По така изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на решението в оспорената му част и същото като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,