Решение № 14673 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7492/2010 г.

Решение № 14673 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7492/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Община Пазарджик против решение № 131 от 12.04.2010 г., постановено по адм. д. № 15 по описа за 2010 г. на Административен съд Пазарджик. Навеждат се оплаквания за неговата недопустимост и неправилност поради съществено нарушение съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, с развита подробна аргументация по наведените касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението, алтернативно се претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Живко Колев Колев оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът Румен Андонов Малинов не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик се е произнесъл в едно съдебно производство и с едно решение по жалбата Живко Колев Колев против принудителна административна мярка, приложена от длъжностно лице при Община Пазарджик и иск, предявен на основание чл. 1 от ЗОДОВ против община Пазарджик за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от законосъобразната принудителна административна мярка. С решението по делото съдът е отменил принудителната административна мярка като незаконосъобразна и е осъдил община Пазарджик да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от нея в размер на 30 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху сумите. Така постановеното решение е недопустимо и в двете си части, което налага обезсилването му и прекратяване на делото по следните съображения: Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Процесуална предпоставка за допустимостта на иска, когато той се основава на вреди от незаконосъобразен административен акт, е предварителната му отмяна, тъй като незаконосъобразността му се установява с влязло в сила съдебно решение, постановено в рамките на контрола за законосъобразност по чл. 145 и сл. от АПК. Искът, предявен против акт, който не е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение /респ. решение на горестоящ административен орган при обжалване по административен ред/, се явява недопустим. Норма на чл. 204, ал. 2 от АПК предоставя процесуалната възможност на жалбоподателя да съедини иск за вреди заедно с оспорване на административния акт до приключване на първото съдебно заседание по делото. Влизането в сила на решението, с което административният акт се отменен като незаконосъобразен, налага производствата по чл. 145 от АПК и това по чл. 203 и сл. от АПК, да бъдат разделени, а исковото производство да бъде спряно и продължено след влизане в сила на решението за отмяна на акта. Като се е произнесъл по предявения иск за вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, без да е влязло в сила решението за отмяната му, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Съдът е разгледал по същество жалбата на Живко Колев Колев против наложената му принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик, приемайки, че същата е подадена в срок. Неправилно съдът е преценил жалбата за подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, аргументирайки се с обстоятелството, че с налагането на мярката не е посочено пред кого и по какъв ред същата може да бъде обжалвана. Както правилно в мотивите си е преценил съдът, специалната по отношение на чл. 84, ал. 1 от АПК разпоредба на чл. 171, т. 5 от ЗДвП не предвижда писмената форма като изискване за валидност на наложената мярка. Същата се налага с устно разпореждане на овластения за това орган и се изразява във фактическо преместване на пътното транспортно средство без знанието на неговия собственик. Фактическият състав на нормата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП изключва задължението за уведомяване на засегнатото лице за налагането й, поради което правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК, даващо основание за продължаване на срока за обжалване, не намира приложение. Преценката за подаване на жалбата в законния срок за обжалване, удължен на осн. чл. 140, ал. 1 от АПК е неправилна. Жалбата, подадена на 04.01.2010 г. против принудителната административна мярка, наложена на 27.11.2009 г. се явява просрочена и на това основание недопустима - чл. 159, т. 4 от АПК. С оглед изложеното, решението, като постановено по ненадлежно упражнено право на съдебно производство следва да се обезсили, а производството да се прекрати. Недопустимостта на на подадената жалба по чл. 159, т. 4 от АПК изключва възможността производството по чл. 145 от АПК да приключи с влязло в сила съдебно решение, с което административния акт да бъде отменен. Предвид невъзможността актът да бъде отменен като незаконосъобразен, е налице недопустимост и на иска за вреди, съединен с оспорването по чл. 145 от АПК Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК