Решение № 12981 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2013 г.

Решение № 12981 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката във връзка с чл. 13, ал. 7 ЗЕ и във връзка с чл. 145-178 АПК. Образувано е по жалба на Таня Кунчева Желязкова -Теа от гр. София срещу решение № Ж - 188 от 19.08.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С обжалваното решение ДКЕВР е прекратила производството по преписка, образувана по жалба с вх. № Е-13-62-84 от 17.05.2013 г. подадена ат Таня Желязкова. В жалбата се съдържат оплаквания, обособени в четири пункта, като първото от тях сочи на становище за неправилност на обжалваното решение, поради това, че е било постановено преди резултата от извършената метрологична експертиза на електромера на жалбоподателката. Второто оплакване е относно това, че ДКЕВР не се била произнесла по оплакването против чл. 24 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Третото оплакване е за това, че ДКЕВР не била публикувала на сайта си Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Според жалбоподателката ДКЕВР неправилно е прилагала чл. 2, т. 2 от нея, защото е изисквала жалбите да се подават чрез доставчика на енергия. На четвърто място се твърди, че ДКЕВР не се била произнесла по жалбата на Таня Желязковапредизвестено, подадена на 8.08.2013 г., която била свързана с драстично нарушаване на човешките й права, поради непредизвестено прекъсване на електрическото захранване на обекта. В този пункт са направени и искания до ЧЕЗ. При извършената служебна проверка за редовност на жалбата съдът е констатирал, че жалбата е нередовна, защото в нея не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на обжалваното решение и какво се иска от съда - несъответствие с чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК. В дадения й срок жалбоподателката на 7.04.2014 г. е депозирала уточнение по подадената жалба. В това уточнение на първо място е посочено, че обжалваното решение е незаконосъобразно, защото било постановено в нарушение на чл. 23, т. 12 ЗЕ. Тази незаконосъобразност се изразявала в това, че решението е било постановено преди да е готова метрологичната експертиза на средството за търговско измерване, резултат от която бил известен на 1.10.2013 г., а на жалбоподателката - на 17.01.2014 г. На второ място се твърди, че достъпът на гражданите до Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката бил затруднен, поради трудното му намиране в сайта на ДКЕВР. Според жалбоподателката гражданите нямало как да се досетят, че наредбата се намирала в "архив". На трето място отново се изразява несъгласие с реда за разглеждане на жалбите от страна на ДКЕВР, и по-точно с изпращането на жалбата чрез енергийното предприятие, което довело до неизпращане на жалбата от 8.08.2013 г. на Таня Желязкова от "ЧЕЗ Разпределение България" АД до ДКЕВР. Отново се разказват фактите относно спирането на захранване с електричество на жилищния обект, подадената жалба, разглеждането й от управителния съвет на дружеството и взетото решение да се изплатят 30 лв. като обезщетение за причиненото неудобство на жалбоподателката. На основание чл. 1, т. 4 АПК Таня Желязкова е направила три искания до съда: 1) Да се задължи ДКЕВР да не използва решения по типови жалби и да не прекратява преписките по тях преди да са налични всички обстоятелства за осигуряване на съответствие с целта на закона за създаване на гаранция за защита на крайните клиенти; 2) Да се задължи ДКЕВР да качи на подходящо място в сайта си Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката и 3) На основание чл. 185, ал. 2 АПК да се задължи ДКЕВР да отмени ал. 3 на чл. 143 от нея. Ответната страна по жалбата - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител взема становище, че нередовността на жалбата и с направеното уточнение не е отстранена. Счита, че не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на обжалваното решение. Отделно от това намира, че направените искания са неотносими към предмета на спора, а част от тях сочат на оспорване на подзаконов нормативен акт, което се извършва по друг ред. Въпреки това, представя писмено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение. В писменото становище ответната страна е направила твърдения противни на тези, съдържащи се в жалбата и уточнението към нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Електро България" АД не взема становище. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуалния си представител взема становище за недопустимост на жалбата, тъй като в нея не се съдържат никакви оплаквания срещу лицензианта. Оплакванията в жалбата са срещу дейността на ДКЕВР, в това число и направените искания, заинтересованата страна намира за неоснователни. В заключение заинтересованата страна сочи алтернативно, че ако съдът намери жалбата за допустима, то тя следва да се отхвърли като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Правният интерес на жалбоподателката от подадената жалба може да се извлече от твърденията й за допуснати нарушения при разглеждане на жалбата. От данните по делото се установява, че Таня Желязкова е клиент на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, като собственик на обект с административен адрес гр. София, ул. "Проф. д-р Димитър Атанасов" № 18-20, вх. "А", ап. 7. Консумираната електрическа енергия от обекта се измерва с електромер с фабричен № 1020226855 и фактурира по абонатен № 9433808427. С фактура № 0121960219 от 26.01.2013 г., съставена от "ЧЕЗ Електро България" АД, на обекта е била начислена консумираната електрическа енергия - лист 31 от делото. Недоволна от количеството начислена консумирана ел. енергия Таня Желязкова е подала жалба чрез "ЧЕЗ Електро България" АД до ДКЕВР, защото според нея консумираната ел. енергия била с около 500 кВтч повече, в сравнение със същия период за 2011-2012 г. По подадената жалба и в съответствие с чл. 143, ал. 3 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана само "Наредба № 3" "ЧЕЗ Разпределение България" АД е извършило проверка, за която е съставен констативен протокол № 1710366 от 13.02.2013 г. - лист 29 от делото, подписан от жалбоподателката. В него е отразено, че при проверката не е установено нарушение на схемата на свързване на електромера или нерегламентирано присъединяване до границата на собственост, отчетените показания по дневна и нощна тарифа са нарастващи спрямо тези от извършения последен реален отчет и ел. енергия, консумирана от потребителя. За резултата от проверката Таня Желязкова била уведомена с отговор с изх. № 100000045160 от 29.03.2013 г., в който дружеството е посочило, че няма основание за извършване на корекции по издадени фактури за ел. енергия. Таня Желязкова е подала втора жалба до дружеството с вх. № 100000050607 от 22.04.2013 г. По нея служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили втора проверка, отразена в констативен протокол № 1716123 от 29.04.2013 г. - лист 19 от делото, също подписан от жалбоподателката, свалили са електромера и на негово място са монтирали нов електромер, а сваленият са изпратили за експертиза в ГД "МИУ" РО-София. При така получената жалба от ДКЕВР и в съответствие с правомощието й по чл. 22, ал. 1 ЗЕ е изготвен доклад от Главен директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", чиито изводи са приети по т. 10 от протокол № 124 от 19.08.2013 г. на закрито заседание на ДКЕВР, на което е прието и решение за прекратяване на преписката по образуваната жалба. В мотивите на обжалваното решение № 188 от 19.08.2013 г. ДКЕВР е приела, че "ЧЕЗ Електро България" АД е изпълнило задълженията си, предвидени в чл. 33 от Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Според този текст при неправилно отчитане на показанията на средствата за търговско измерване, за което потребителят е уведомил продавача на ел. енергия, в 7-дневен срок от получаване на уведомлението при продавача, представител на електроразпределителното дружество е длъжен да извърши проверка за редовността на отчета. Освен това по инициатива на електроразпределителното дружество електромерът е изпратен за проверка в ГД "МИУ" в съответствие с чл. 22 от Общите условия. След изясняването на случая и фактите по него, включително и представените писмени доказателства ДКЕВР е приела, че са изпълнени изискванията на посочените текстове от Общите условия, поради което и на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗЕ е прекратила преписката по образуваната жалба. Решението на ДКЕВР е валидно и е постановено в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. То е взето от компетентен орган, след спазване на реда предвиден в Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация, Наредба № 3 и ЗЕ. Според чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ. Правилата за разглеждане на жалбите са уредени в глава девета на Наредба № 3. В чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 нормата е с идентично съдържание както посоченото от ЗЕ. Таня Желязкова е потребител на електрическа енергия и е останала недоволна от начисленото й количество консумирана ел. енергия от посочения обект и за посочения период. "ЧЕЗ Електро България" в съответствие с чл. 33 от Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение България", е извършило проверка, отразена в констативен протокол, подписан от жалбоподателката. Резултатът от проверката е, че не са констатирани нарушения по схемата на свързване на електромера или нерегламентирано присъединяване преди границата на собственост. В съответствие с чл. 143, ал. 3 от Наредба № 3 "ЧЕЗ Разпределение България" АД е изпратило становището си по подадената жалба до ДКЕВР, която е назначила доклад, за извършване на проверка по жалбата. Докладът е разгледан на закрито заседание на ДКЕВР, на който е прието и обжалваното решение. "ЧЕЗ Разпределение България" АД притежава лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия", а с Общите условия се уреждат условията, при които потребителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи на територията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД могат да ползват електроразпределителните мрежи за снабдяване с ел. енергия. Общите условия са одобрени с решение № ОУ-056 от 7.11.2007 г. и са изменени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Общите условия са неразделна част от лицензията според чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3, поради което на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 и чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ ДКЕВР се е произнесла по подадената жалба свързана със спазването на лицензионната дейност на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, след като е извършила и проверка на спазените от лицензианта одобрени от ДКЕВР Общи условия. В резултат на извършената проверка ДКЕВР е констатирала, че не е извършено нарушение на Общите условия, част от лицензията на енергийното предприятие. Решението е постановено при спазване на разписаната процедура в чл. 144-145 от Наредба № 3 и е в съответствие с чл. 147, ал. 1, тъй като ДКЕВР е установила, че жалбата е неоснователна. Неоснователно е оплакването, че решението на ДКЕВР е взето преди резултата от метрологичната проверка. Според чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ ДКЕВР извършва контрол за спазване на условията по издадената лицензия, а както се посочи част от нея са и одобрените Общи условия. При извършената проверка не е констатирано нарушение на Общите условия, поради което решението на ДКЕВР е правилно и законосъобразно. Резултатът от метрологичната проверка би имал значение за спазването на чл. 25 от Общите условия, но към момента на взетото решение от страна на ДКЕВР не е било спорно, че този резултат не е бил готов. Въпреки това е бил готов резултатът от проверката на ДКЕВР, която не е свързана с резултата от метрологичната експертиза. Отделно от това следва да се посочи, че към момента на приключване на устните състезания резултатът от метрологичната проверка е, че не са установени отклонения от метрологичните характеристики на електромера и не се налага извършване на корекции по сметката на Таня Желязкова. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката, която е била уведомена за метрологичната експертиза. Относно неизпращането на жалбата на Таня Желязкова от 8.08.2014 г. съдът не дължи произнасяне, защото не е сезиран с жалба срещу решение на ДКЕВР взето по тази жалба. Следва да се посочи, че във връзка с прекратеното електрозахранване на обекта е взето решение от страна на управителния съвет на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за обезщетяването на Желязкова със сума в размер 30 лв., по изложените в жалбата обстоятелства. По оспорването на Общите условия съдът не дължи произнасяне, защото редът за оспорването им е друг и е недопустимо с жалба срещу индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР да се произнася и по оспорване на текст от Общите условия, които са влезли в сила. Относно искането до съда да задължи ДКЕВР, да постави в сайта си Наредба № 3 на място лесно достъпно за потребителите, следва да се посочи, че съдът се произнася по законосъобразността на актовете на ДКЕВР. Може да се отбележи, че в сайта на ДКЕВР в частта му за нормативните актове има правоъгълен прозорец, в който при изписване на съответния нормативен акт, същият се визуализира. Относно срока за произнасяне от страна на ДКЕВР, който според жалбоподателката бил 14-дневен, съдът намира, че твърдението е неоснователно, защото срокът за произнасяне от ДКЕВР според чл. 146, ал. 1 от Наредба № 3 е двумесечен. Наредба № 3 е специална по отношение на Наредбата за административното обслужване. Искането да се задължи ДКЕВР да отмени чл. 143, ал. 3 от Наредба № 3 е недопустимо, защото е направено в производство по оспорване на индивидуален административен акт, а освен това въведено за първи път с уточняващата жалба представлява и въвеждане на нов предмет на спора. По изложените съображения решението на ДКЕВР е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ДКЕВР разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определени на основание § 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение