Решение № 8794 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2019 г.

Решение № 8794 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуален представител юрк. А. Данев, срещу решение № 5436 от 26.08.2019 г. по адм. дело № 2636/2019 г. на Административен съд София - град, в частта му, с което делото е изпратено като преписка на КЗЛД за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. С доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на решението. Претендират се сторените разноски от "А1 България" ЕАД. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни в писмено становище по делото, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна - Н. Тодоров не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - "Кредитреформ България" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на "А1 България" ЕАД е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, съставът на АССГ е отменил решение №ППН - 01 -136/05.02.2019 г. на Комисията за защита на личните данни в санкционната му част по т. 1, с която на основание чл. 58, § 2, б. "и" във вр. чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС)2016/679 на "А1 България" ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 6, § 1 на Регламент (ЕС)2016/679. и делото е изпратено като преписка на КЗЛД за ново произнасяне, на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК в отменената част в четиринадесетдневен срок от влизане в сила на решението и при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му. Предмет на касационен контрол е само втората част от съдебното решение, с която делото е изпратено като преписка на КЗЛД за ново произнасяне, съгласно чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК. Съдебното решение на АССГ в частта му, с което е отменено решение №ППН - 01 -136/05.02.2019 г. на Комисията за защита на личните данни в санкционната му част по т. 1, с която на основание чл. 58, § 2, б. "и" във вр. чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС)2016/679 на "А1 България" ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 6, § 1 на Регламент (ЕС)2016/679. е влязло в законна сила на 21.01.2020 г., след като е оставено в сила с решение № 892/21.01.2020 г. по адм. дело № 13392/2019 г. на Върховен административен съд, пето отделение. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че предмет на касационна проверка е решението на АССГ, в частта относно наличието или не на основания за връщане на делото като преписка на Комисията. Така постановеното в обжалвана част съдебното решение е правилно. Решението е постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба против обжалваем акт, която не е благоприятен за него. При връщане на делото като преписка на Комисията административният съд се е позовал само на АПК и е приел този диспозитив като следствие от изводите за наличие на формално основание за отмяна на санкционната част от решението на КЗЛД. Съдът е отменил част от решението на КЗЛД, защото е приел, че е с оглед периода на обработване на личните данни на физическото лице е приложим Закона за защита на личните данни, а не Общия регламент относно защитата на данните, което е от значение за правилното определяне на материалния закон (включително и размера на санкцията), независимо от съвпадението на фактическите основания, при които и според двата нормативни акта установените действия представляват незаконосъобразно обработване на лични данни на физическо лице. Този решаващ извод на АССГ е в съответствие с основен принцип на правото за определяне на приложимия закон в съответствие с действието му във времето. След отмяна на част от решението на КЗЛД при тези решаващи мотиви законосъобразно АССГ е разпоредил връщане на делото на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с приложимия закон. Съгласно чл. 173, ал. 1 от АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Определянето на имуществена санкция и нейния размер се извършва по преценка на КЗЛД, поради което не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 1 от АПК, в която съдът решава по същество административноправния въпрос след като е отменил административния акт. Цитираната от касационният жалбоподател съдебна практика е формирана по напълно различни казуси, за да е възможно да бъде използвана като правна аргументация в настоящото дело. В случая производството пред КЗЛД е започнало по жалба на физическо лице и същата е длъжна да се произнесе при правилно приложение на материалния закон, съобразно дадените в решението на АССГ мотиви по тълкуване и прилагане на закона, тъй като определянето на имуществена санкция и размера и са от компетентност на КЗЛД. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо. При постановяването му правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани обосновани непротиворечиви правни изводи в съответствие на материалния закон без да са допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна КЗЛД, следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,