Решение № 13221 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2015 г.

Решение № 13221 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Софарма" АД, ЕИК 831902088, чрез проц. представител адв. Гергана Тодорова, против решение № 1818/20.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1751/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Софарма" АД, ЕИК- 831902088, представлявано от изпълнителния си директор Огнян Иванов Донев, срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ (РА) № 291300020/16.08.2013 г., издаден от Валентина Борисова Лозанова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с РЕШЕНИЕ № 2172/14.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 39148,14 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 435,80 лв., в резултат на извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) във връзка със сключени от "Софарма" АД договори за заем. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СИЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдът правилно е приел, че е налице основанието на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на "Софарма" АД във връзка със сключени от дружеството договори за заем. Установеното отклонение от данъчно облагане като са предоставени заеми на лица, повечето от които свързани с ревизираното дружество по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ДОПК, по които са уговорени лихвени проценти, се отличава от пазарната лихва. С присъединената към ревизионната преписка експертиза, която правилно е ценена от съда, се установява отклонението от пазарната лихва. С нея правилно е възприета и определена средна стойност на пазарните лихвени проценти по реда на чл. 15 и чл. 17 от Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, понеже контролираната сделка попада извън редицата от пазарни стойности и не може да се извърши приравняване на този резултат спрямо точка от редицата, тъй като няма съответствие на отпуснатите от "Софарма" АД заеми с кредитен продукт на някоя от банките с достъпна кредитна информация - "Булбанк" АД, "Сибанк" АД, "БАКБ" АД, "ОББ" АД и "Банка ДСК" АД. Въз основа на анализ на всички събрани и приобщени към ревизионната преписка доказателства, органът по приходите, при определяне на пазарната лихва по смисъла на § 1, т. 32 на ЗКПО за предоставените от "Софарма" АД заеми е възприел изводите и стойностите по Експертна оценка № 94-А-16132/13.11.2012 г. Правилно решаващият съд е изложил съображения, че в случаите, когато резултатът от контролираната сделка попада извън редицата от пазарни стойности, какъвто е процесният случай, (редицата от пазарни стойности за 2006 г., например, варира от 8,10 % до 8,51 %, а отпуснатите от "Софарма" АД кредити са при лихва от 6,00 %; за 2007 г. редицата от пазарни стойности варира от 7,40 до 8,97 %, а отпуснатите от дружеството кредити са при лихва от 6 % до 7 %; редицата от пазарни стойности за 2008 г. варира от 8,55 % до 9,18 %, а отпуснатите от дружеството кредити са при лихва от 7 % до 8,30 %; за 2010 г. редицата от пазарни стойности варира от 8,48 % до 9,39 %, а отпуснатите от дружеството заеми са при лихва от 5,50 % до 8,08 %; за 2011 г. редицата от пазарни стойности в евро варира от 6,15 % до 6,23 %, а отпуснатите от дружеството заеми са при лихва от 4,80 % до 5,50 %) се извършва приравняване на този резултат спрямо точка от редицата, която отразява факти и обстоятелства, съответстващи в най-голяма степен на условията при контролираната сделка. Съдът е приел и, че ако такава точка не може да бъде установена, приравняването се извършва спрямо средноаритметичната стойност на стойностите в редицата (по арг. от чл. 17 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.). Определеният на ревизираното дружество, въз основа на тези данни, пазарен лихвен процент като равен на средноаритметична стойност ("средни лихвени проценти") по банкови кредити при отделните банки посочени по-горе са съобразени със законовото изискване за тяхното изчисляване, включително и с чл. 11 от Наредбата за корекции за постигане на достатъчна степен на съпоставимост между сравняваните сделки. Доводът на касатора, че съдебното решение не е съобразено с приетата по делото съдебно-икономическа експертиза също не е основание за неговата отмяна. Съгласно чл. 202 ГПК за съда не съществува задължение да възприеме безусловно експертното заключение, а да го обсъди заедно с доказателствата по делото и да изложи мотиви дали го кредитира или не го кредитира, което е и направено - изложени са обосновани съображения за невъзприемането му, които настоящият съд споделя. Използваният от вещото лице аналог за сравнение - депозит в търговски банки е в противоречие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-9/2006 г., защото от една страна не е съобразен с обстоятелството, че дружеството е търговско предприятие, а не финансова институция, което влияе на размера на лихвите, от друга страна средствата са за стопанска дейност, а не за заеми, като не са извършени и съответните корекции по смисъла на чл. 11 от Наредбата. Освен това от вещото лице не са взети предвид и не са включени в изчисленията договорите за цесии. Всички тези пропуски на СИЕ сочат на необоснованост на заключението й, поради което правилно не е ценено от съда. С депозираното експертно заключение не са опровергават направените изводи, че за 2011 г. правилно е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството за предоставени заеми и касаторът дължи допълнително определения корпоративен данък поради отклонение от данъчно облагане. Корпоративният данък правилно е определен по основание и размер, и административният съд като е преценил РА, потвърден от директора на дирекция ОДОП - гр. София за законосъобразен е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касационната жалба ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1704.44 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав