Решение № 4815 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12399/2020 г.

ВАСIII отделение14.04.2021 г.докладчик Румяна Лилова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4804 от 08.09.2020 г., постановено по адм. д. № 725 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Р. А., с [ЕГН] сума в размер на 300, 00 (триста) лв. за сторените от него в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4815 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12399/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 4804 от 08.09.2020 г., постановено по адм. д. № 725 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение МВР е осъдено да заплати на Р. А. сумата от 480, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № 8121 К – 4639 от 15.05.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание, заради пропусната възможност да получи индивидуална парична награда за постигнати резултати за периода 01.01.2017 г. – 12.12.2017 г. в размер на 480, 00 лв. по Заповед № 8121 з-1484 от 12.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Наред с това, МВР е осъдена да заплати на А. сумата от 410, 00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изразява се становище, че решението е постановено по нередовна искова молба, с което е нарушено правото на защита на касационния жалбоподател, поради което е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Конкретизира се, че производството е започнало по предявена жалба при липса на задължителните реквизити на една редовна искова молба, като наред с това съдът определил ответника по иска вместо А.. Отделно от това се обръща внимание, че Заповед № 8121 з – 1484 от 12.12.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи изрично изключва от кръга на наградените лицата, на които е наложено дисциплинарно наказание през посочения период, като в допълнение А. не е доказал постигнати резултати и съществен принос в релевантния период 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г., за да отговаря на основните условия за награждаване. По изложените в касационната жалба съображения се иска обезсилване на обжалваното съдебно решение и връщане на делото с указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В случай, че това не се възприеме от касационната инстанция, се моли отмяната на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира разноските за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Р. А. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощения адв. П., който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира разноски. Представя писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По въпроса за допустимостта на претенцията пред АССГ съдът е съобразил Определение № 3 от 17.01.2020 г., постановено по гр. д. № 49 по описа на Върховния касационен съд за 2019 г. от Смесен петчленен състав на съдии от този съд и от Върховния административен съд. Въз основа на приетото за установено по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, приел, че предявеният от А. иск е основателен, поради което го уважил. Като съобразил, че Заповед № 8121 К-4639 от 15.05.2017 г. е отменена с влязло в сила съдебно решение, съставът на АССГ направил извод, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Предвид съдържанието на Заповед № 8121 з-1484 от 12.12.2017 г. относно награждаване на служители на МВР и липсата на персонални заповеди, съдът приел, че със заповедта се награждават всички служители на МВР, които към 30.11.2017 г. се намират в служебно или трудово правоотношение с изключение единствено на изрично посочените в т. 2, между които са и тези с наложени дисциплинарни наказания. Направил извод, че единствените изисквания към правоимащите са да са в служебно или трудово правоотношение с МВР към 30.11.2017 г. и по отношение на тях да не са налице отрицателните предпоставки по т. 2 от заповедта. Съдът изрично посочил, че цитираната заповед не поставя условия за изплащане на паричната награда, свързани с качеството на работа на отделните служители, поради което не споделил тезата на МВР, че А. не доказал постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и дейността на МВР за 2017 г. По тези съображения направил извод, че за А. е налице пропусната полза – реална, а не хипотетична възможност за бъде обогатен неговият патримониум с претендираната сума, ако не беше издадена отменената заповед за дисциплинарно наказание. Обосновал наличието и на пряка причинна връзка между тази заповед и пропуснатата полза, доколкото неизплащането на паричната награда е обусловено единствено от предвиденото по т. 2. 2. от заповедта, тоест от последната, която към 12.12.2017 г. не е била влязла в сила. По тези причини съдът намерил иска за основателен и съобразно изхода на спора осъдил МВР да заплати на А. разноските за производството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни за касационните оплаквания за недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено по нередовна искова молба предвид липсата на индивидуализация на ответника по предявения иск. Недвусмислено от съдържанието на исковата молба, а и при съобразяване на Определение № 3 от 17.01.2020 г., постановено по адм. д. № 49 по описа на Върховния касационен съд за 2019 г. от Смесен петчленен състав се установява, че искът е предявен срещу МВР, чието осъждане се моли за исковата сума от 480, 00 лв. В този смисъл, в конкретния случай, непосочването на МВР в петитума на исковата молба и недаването на указания от страна на първоинстанционния съд за поправяне на този недостатък, не може да обоснове извод за постановяване на недопустимо съдебно решение по нередовна искова молба. Неоправдано касационният жалбоподател възразява и срещу ангажиране отговорността на МВР по предявения иск, като твърди, че по силата на Заповед № 8121 з-1484 от 12.12.2017 г. служителите на МВР били наградени за постигнати резултати и съществен принос за изпълнението на целите и приоритетите на институцията за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. Според становището на касационния жалбоподател, А. не отговарял на изискванията по заповедта доколкото с нея изрично от кръга на наградените лица били изключени тези, на които е наложено дисциплинарно наказание през посочения период. Наред с това, А. не доказал постигнати резултати и съществен принос за изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г., за да отговаря на основните условия за награждаване. Според становището на настоящия съдебен състав, видно от съдържанието на заповедта от 12.12.2017 г., преценката за наличие на "постигнати резултати и съществен принос за изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР", така както е извършена от нейния издател, е относима към всички служители на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към 30.11.2017 г. В случая не се изисква констатация относно индивидуалния принос за всяко от лицата за получаване на паричната награда, в това число А., който да подлежи на нарочно доказване и преценка в съдебното производство. Действително дисциплинарно наказаните служители към датата на издаване на заповедта са изключени от кръга на лицата за награждаване съгласно т. 2. 2. от заповедта, но предвид отмяната на наложеното на А. наказание с влязло в сила съдебно решение и наличието на останалите предпоставки, следва да се приеме, че не съществува пречка същият да бъде обезщетен по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за пропуснатата полза да получи увеличаване на имуществото си с исковата сума от 480, 00 лв., съставляваща неполучена парична награда. В този смисъл без значение за спора е посоченото от касационния жалбоподател, че А. не е доказал постигнати резултати и съществен принос в релевантния период 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г., за да отговаря на основните условия за награждаване. Както се посочи тази преценка е била извършена предварително от министъра на вътрешните работи и е относима към всички служители на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към 30.11.2017 г. Като е приел по същество именно това, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Ето защо, по горните съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане от страна на А. за присъждане на сторените по делото в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, МВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 300, 00 лв. съобразно представените доказателства за уговарянето и изплащането му в брой на адвоката. Предвид така приетото и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Цитирани разпоредби

2