Решение № 94 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4654/2013 г.

Решение № 94 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4654/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Прит автотранс" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1006/15.02.2013 г. по адм. д. № 5689/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 20001005841/23.12.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Прит автотранс" ЕООД против РА № 20001005841/23.12.2010 г. на ТД на НАП - София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Никсън 2000" ЕООД, "Бенджами" ЕООД, "Жордан строй" ЕООД, "Надин интернешънъл" ЕООД, "Пет ко трейд" ЕООД и "Тони ер груп" ЕООД общо 51 715,80 лв. за периода м. 10 - 12.2008 г., м. 03, 04, 06 - 07.2009 г. и м. 02 - 03, 05.2010 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на задължението на ревизираното лице в РА по фактурите на посочените по-горе доставчици. Правилен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура, доставката по която е реално осъществена. Обоснован е изводът на съда, че представените доказателства не установяват предмета на доставките, посочен във фактурите: получена услуга, услуга с механизация и транспортна услуга. Не е установено доставчиците да са разполагали с необходимата механизация и транспортни средства за изпълнение на услугите. Не са представени товарителници за извършване на транспортните услуги. Не е установено за кои обекти се отнасят фактурираните услуги, нито конкретният им предмет. Правилен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователно, тъй като в цитираното решени са разгледани хипотези на осъществени доставки, а в случая не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури. Решението на АССГ е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура, по която доставката е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО, решенията по дела С-285/11, С-643/11 СЕС и др. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за 84,32 лв., тъй като административният съд е присъдил само 1400 лв. от общо дължимото по делото юрисконсултско възнаграждение от 1484,32 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,