Решение № 8739 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14/2017 г.

Решение № 8739 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. С. Д. от гр. Т. против Решение № 99 от 21.11.2016 г. постановено по адм. дело № 86/2015 г. от Административен съд Т., с което е отхвърлен изцяло предявеният от нея иск срещу О. Т., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетение за причинени от 20.12.2013 г. до 13.04.2014 г. имуществени вреди, произтичащи от действия на общинската администрация при осъществяване на административна дейност - прилагане на отменената разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на О. Т., като незаконосъобразна, в размер на 359. 95 лева, ведно със законната лихва и разноски по делото, като неоснователен. Претендира се отмяната му като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - О. Т. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав, като взе придвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд Т. е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от З. Д. срещу О. Т. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на имуществени вреди в размер на 359. 95 лв., представляващи заплатени такси за предучилищна подготовка в периода от 20.12.2013 г. до 13.04.2014 г., произтичащи от отмяната като незаконосъобразен на подзаконов нормативен акт - чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т.. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че детето на ищцата е било на задължителна предучилищна подготовка в ЦДГ № 5 гр. Т. в периода от 05.09.2012 г. до 31.05.2014 г., за което тя е заплатила, под формата на месечни такси, съгласно чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т., сумата от 359. 95 лева. Безспорно също е прието, че в исковия период - от 20.12.2013 г. до 13.04.2014 г. - нормата не е действала, но въпреки това такса е събирана, за което страната е посочила писмени доказателства, като в приходните квитанции като "събирач" е отразена А. П.. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че ЦДГ е самостоятелно юридическо лице от системата на народната просвета по силата на чл. 10, ал. 5 и чл. 2 от Закона за народната просвета (отм.), а не административен орган от състава на общинската администрация на О. Т.. Не са представени доказателства, от които да се налага извода, че издателят на приходните квитанции - А. П. - притежава качеството на административен орган или длъжностно лице към общината, поради което съдът е направил извод, че липсва един от комулативно изискуемите елементи на фактическия състав на относимата правна норма, а именно незаконосъобразно действие, извършено от административен орган или длъжностно лице от състава на общинската администрация на О. Т., при или по повод извършване на административна дейност. Искът е насочен срещу ненадлежен ответник, прие което претенцията е неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Ето защо ще следва да се отмени, а вместо него - да се постанови друго по съществото на правния спор. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, действие/бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая законовите предпоставки са налице. Безспорно е установено по делото наличието на отменен подзаконов нормативен акт. С влязло в сила Решение № 98 от 09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 191/2013 г. от Административен съд Т. е отменена разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т., приета от Общински съвет Т.. Това решение е оставено в сила с Решение № 17209 от 19.12.2013 г. по адм. дело № 2441/2013 г. по описа на Върховния административен съд. С отменената разпоредба Общинският съвет Т. е определил такса за задължителна предучилищна подготовка на деца (пет и шест годишни) в целодневните детски градини от 1. 40 лв. на ден за присъствие. След влизане в сила на съдебното решение за отмяна на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата таксата не е дължима, поради което е налице незаконосъобразно действие от страна на ответника, изразяващо се в приемане на плащането. Налице е реално причинена вреда на ищцата, от 1. 40 лв. на ден присъствие. В случая З. Д. не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала пълният размер на претендираната вреда. От приложените писмени доказателства - служебна бележка изх. № 40 от 26.03.2015 г. може да се направи категоричен извод за размер на вредата само за месеците януари, февруари и март на 2014 г., тъй като няма данни за "присъствие"-то на детето по дни след 20 декември 2013 г. и за периода 1-13 април 2014 г. Ето защо, и предвид изявлението й във молба вх. № 1388 от 10.11.2016 г. (л. 60), за доказан размер на причинената вреда следва да се приеме сумата от 56. 75 лева. Налице е и пряка причинна връзка между незаконосъобразното действие и причинената имотна вреда. Предвид изложеното настоящият състав приема, че са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на община Т.. Искът е доказан по основание, но до размера на 56. 75 лева. Неправилни са изводите на съда и относно конституирания в процеса ответник по съображения, че вредите, които се претендират в конкретния казус произтичат от отменен, като незаконосъобразен, текст на подзаконов нормативен акт, приет по решение на Общинския съвет Т.. Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т. е приета на осн. чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗМСМА, с Решение № 4 по Протокол № 14 от заседание на Общинския съвет Т., проведено на 30.08.2012 г. Съгласно текста на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от същата "Таксата за задължителна предучилищна подготовка на деца (пет и шест годишни) в целодневните детски градини: 1.40 лв. на ден за присъствие.", въпреки че в чл. 81, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, б. "в" ЗМДТ е предвидено за ползване на детски ясли и детски градини от родителите и настойниците да се събират месечни такси. Определената такса постъпва в бюджета на общината и служи за възстановяване на нейните разходи във връзка с предоставената услуга - предучилищна подготовка, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМДТ. След като това е така, то по аргумент от нормата на чл. 205 АПК искът за обезщетение правилно е бил предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а в случая това е О. Т.. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в размер от 56.75 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 26.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,