Решение № 6823 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2012 г.

Решение № 6823 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на Началника на Митница Лом, чрез пълномощника юрк. Тодорова, и на "Деспред" АД, представлявано от Изпълнителния директор Людмил Петров Тасков, против решение от 25.07.2012 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. № 331 по описа за 2012 г. на този съд. Началникът на Митница Лом обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на негов мълчалив отказ за възстановяване на мито по ППСПДВ№ 7725/14.12.2006 г. и преписката е изпратена за възстановяване на недължимо събраните суми за митни сборове по ППСПДВ № 7725/14.12.2006 г. на Началника митница Лом. "Деспред" АД, гр. София, обжалва съдебното решение в частта му, отхвърляща жалбата на дружеството против т. 3 от Решение № Д47/7/10/17.04.2012 г. на Началника на митница Лом, с която е прието, че не подлежат на възстановяване заплатените от дружеството суми за лихви мито за просрочени плащания, на основание чл. 219а, изр. първо от ЗМ. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. "Деспред" АД, чрез законния си представител, излага допълнителни мотивирани съображения срещу касационната жалба на Началника на Митница Лом в депозираното писмено възражение по същата, както и в писмената защита на пълномощника си адв. Ек. Желязкова, а процесуалният представител на началника на Митница Лом релевира подробни доводи срещу жалбата на насрещната страна в писмена защита по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Началника на Митница Лом е неоснователна, а тази на "Деспред" АД - основателна. По касационната жалба на Началника на Митница Лом: С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ за възстановяване на мито по ППСПДВ№ 7725/14.12.2006 г. и преписката е изпратена за възстановяване на недължимо събраните суми за митни сборове по ППСПДВ № 7725/14.12.2006 г. на Началника митница Лом. За да постанови този резултат, административният съд е констатирал, че с горепосоченото решение не е извършен изричен отказ за възстановяване на мито по ППСПДВ № 7725/2006 г., но е приел, че доколкото в мотивите на решението се съдържало волеизявление, че независимо от искането не следва да бъде извършено възстановяване, то налице е мълчалив отказ на Началника на Митница Лом. В мотивите си съдът е посочил, че след като е налице влязло в сила решение № 15471/23.11.2011 г. по адм. д. № 3512/2011 г. по описа на ВАС, то на основание чл. 177, ал. 1 АПК същото има сила на пресъдено нещо за страните по него. Съдът е изложил мотиви, че съобразно изхода на спора по горецитираното адм. д., при новото произнасяне по върнатата административна преписка административният орган е бил обвързан от влязлото в сила решение по адм. д. № 3512/11 г. на ВАС или по искането за възстановяване на недължими митни сборове по пет броя ППСПДВ № 7406/29.08.2006 г., ППСПДВ № 7411/29.08.2006 г., ППСПДВ № 7416/4.09.2006 г., ППСПДВ № 7690/20.11.2006 г. и ППСПДВ № 7725/14.12.2006 г., като е следвало да постанови решение, с което да възстанови платените митни сборове без да събира нови доказателства. Според съда, със събирането на нови доказателства, административният орган е пререшил въпрос, който вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, което е недопустимо. Изложен е и аргумент, че последващото отпадане на задължението за заплащане на мито във връзка с режима, по който е издадено ППСПДВ № 7725/14.12.06 г. не е основание платените по същото това постановление суми да не бъдат възстановени. Решението е правилно в така оспорената му част. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани правните изводи на АС - Монтана, че е сезиран с процесуално допустима и основателна жалба по тази част от спора. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка чрез съответен анализ на релевантните доказателства. Законосъобразен е изводът, че административният орган - началникът на митница Лом, е следвало да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение от 23.11.2011 г. по адм. д. № 3512/2011 г. на ВАС, първо отделение, и с оглед нормата на чл. 177, ал. 1 АПК, като страна по делото е бил обвързан от него. С посоченото решение, след като е отменил изцяло решение от 28.12.2010 г., постановено по адм. дело № 634/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, с което отхвърлена жалбата на на дружеството против решение № Д-47/7/5.05.2010 г. на началника на Митница - Лом, потвърдено с решение № 1003/5.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници" за отказ за възстановяване на недължими митни сборове, ВАС е решил спора по същество, като е отменил решение № Д-47/7/5.05.2010 г. на началника на Митница - Лом, потвърдено с решение № 1003/5.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници" за отказ за възстановяване на недължими митни сборове на "Деспред" АД - гр. София. Със същото решение на ВАС делото е изпратено като преписка на началника на Митница - Лом за възстановяване на недължимо събрани митни сборове по искане вх. № Д-47/7/26.04.2010 г. на "Деспред" АД - гр. София. Предмет на цитираното Искане е възстановяването на митни сборове и лихви по пет броя ППСПДВ, индивидуализирани по-горе. Предвид това, правилно с обжалваното решение е прието, че при този диспозитив на решението на ВАС, решаващият орган е следвало да постанови решение, с което да възстанови платените митни сборове по петте ППСПДВ, между които е и ППСПДВ № 7725/14.12.2006 г. За прецизност и в допълнение на мотивите на АС - Монтана следва да се посочи, че съгласно приложената по делото служебна бележка от митница Видин с изх. № 2600/1229/11.10.2007 г., транзитна операция с ЕАД/Т-25401/22.12.2005 г., по което е издадено ППС № 7725/14.12.2006 г. на Началника на Митница Видин и по което сумите са изцяло заплатени от "Деспред" АД, е приключила в Митница Видин с получен формуляр 5 от ЕАД, заверен с митнически манифест 5000/1276/30.01.2007 г., т.е., Митница Видин е удостоверила, че транзитната операция е приключила с представянето на стоката. Следва да бъде споделена тезата на ответника по тази касационна жалба, че именно приключването на транзитната операция се явява доказателство за наличието на отпаднало основание и обуславя възстановяването на вече платените митни сборове на АД. В конкретния случай се касае за една и съща стока, въведена на територията на РБ, за която вече са платени митните сборове от дружеството и обстоятелството, че за получателя на стоката е определена ставка 0 (нула) не освобождава Митница Лом от задължението да възстанови на основание чл. 214 ЗМ внесените вече от "Деспред" АД митни сборове. Изложените в противната насока мотиви в оспорения административен акт и в потвърждаващото го решение на Директора на АМ, развити и като касационни оплаквания, не могат да бъдат споделени. Още повече, че е представена и Служебна бележка от Митница Видин с изх. № 2600/1229/11.10.2007 г. за приключването на режим транзит по отношение на същата стока - обстоятелство, което макар и възникнало, след влизането в сила на ППСПДВ № 7725/14.12.06 г., се явява годно доказателство за отпадане на основанието за дължимостта на митните сборове. Предвид всичко изложено, касационната жалба на Началника на Митница Лом се явява неоснователна. Обжалваното решение в разгледаната по-горе част като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Деспред" АД: С обжалваното решение, в частта му, предмет на тази касационна жалба, е оставена без уважение (прецизният диспозитив би следвало същата да бъде отхвърлена) жалбата на "Деспред" АД против т. 3 от Решение № Д 47/7/10/17.04.2012 г. на Началника на Митница Лом, потвърдено с Решение № 289/1.06.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", с което е прието, че не подлежат на възстановяване заплатените суми за лихви мито за просрочени плащания на основание чл. 219а, изр. първо от Закона за митниците. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт в тази му част, АС - Монтана е посочил, че в случая не е налице основание за изключване приложимостта на чл. 219а от ЗМ, съгласно който за възстановените митни сборове не се дължат лихви, като в случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Според първостепенният съд в случая възстановяването на митни сборове не води автоматично до възстановяване на лихвите върху тези сборове. това е така, тъй като систематичното място на нормата обуславя извода, че същата е приложима за всички случаи на възстановяване на митни сборове, като единственото изключение е предвидено в самата норма и касае случаите при отмяна на съответния административен акт, какъвто разглежданият случай не е. Решението е неправилно в така обжалваната му част. Неоснователно е изрично направеното твърдение от касатора, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основателен е обаче, доводът, че необсъждането на определени, относими към спора е обусловила необоснованост на съдебния акт, която от своя страна е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно АС - Монтана е потвърдил извода на решаващия митнически орган, че приложимата към процесния случай норма е тази на чл. 219а от ЗМ. Цитираната разпоредба касае претендирането на лихва като обезщетение за вреди. В случая се касае за вече платени суми от "Деспред" АД за лихви по недължимо платените и възстановени мита, а не за претендиране на лихви по чл. 219а ЗМ. Налице са и писмени доказателства в този смисъл, а именно: по ППС № 7406/29.08.2006 г. сумата от 308.94 лв., съставляваща лихва по Мито по Постановление № 7406/29.08.06 г., е платена от "Деспред" АД и разпределена по сметка на Митница Видин от АДВ - Рд - София, съгласно Разпореждане № 27256/2006/000032/18.04.08 г. (стр. 3); по ППС № 7411/29.08.06 г. сумата от 370.73 лв., съставляваща лихва по Мито по Постановление № 7411/29.08.06 г. е платена от дружеството и разпределена по сметка на митница - Видин от АДВ, РД - София, съгласно Разпореждане № 27256/2006/000032/18.04.08 г. (стр. 4) и по ППС № 7416/4.09.2006 г. сумата от 4647.76 лв., съставляваща лихва по мито по Постановление № 7416/4.09.06 г. е платена от дружеството и разпределена по сметка на Митница - Видин от АДВ - РД - София, съгласно Разпореждане № 27256/2006/000032/18.04.08 г. (стр. 2). В противоречие с данните по делото, първостепенния съд не е направил вярна преценка за това, че дружеството е поискало да му бъдат възстановени именно платените от него и цитирани по-горе суми, представляващи лихви по недължимо платени мита, които вече са възстановени с акт на Началника на Митница Лом. Лихвата по митните сборове е акцесорно задължение за забава върху главницата (митото) и когато такава лихва е платена и е установена недължимост на главницата, то следва извод и за недължимост на лихвата. Основателно касаторът поддържа, че в случая сумите за лихви са внесени в приход на бюджета, поради което и лихвите, съставляващи част от незаконосъобразно платена сума, подлежат също на възстановяване. Приложимият текст е чл. 214 от ЗМ, въз основа на който вече са възстановени платените митни сборове като такива, платени към момент, в който вече не са били дължими - чл. 214, ал. 2 ЗМ. Предвид това, незаконосъобразно АС - Монтана е постановил своето решение, основавайки се на разпоредбата на чл. 219а, изр. първо и второ ЗМ, тъй като посочената норма не следва да намери приложение в настоящия казус. Сумата, която е платена от дружеството, включва както главницата за митните сборове, така и лихвата върху нея. Цялата тази сума не е била дължима, а плащането е направено на отпаднало основание. Затова и лихвите върху недължимо платените мита подлежат също на възстановяване. В този смисъл е и практиката на ВАС. Доколкото в атакуваната т. 3 от Решение № Д47/7/10/17.04.2012 г. на Началника на Митница Лом е прието, че не подлежат на възстановяване заплатените от дружеството суми лихви мито за просрочени плащания на основание чл. 219а, изр. първо от Закона за митниците, настоящият състав счита, че е формиран изричен (а не мълчалив) отказ конкретно за заплащане на лихвите и по ППС № 7725/14.12.06 г., който се явява незаконосъобразен по изложените по-горе съображения. Предвид всичко гореизложено, решението на АС - Монтана, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Деспред" АД срещу т. 3 от Решение № Д47/7/10/17.04.2012 г. на Началника на Митница Лом, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменена т. 3 от оспорения административен акт, като вместо това на жалбоподателя-касатор в настоящото производство, бъде признато право на възстановяване на следните заплатени суми: 308.94 лв. по ППС № 7406/29.08.2006 г.; 370.73 лв. по ППС № 7411/29.08.2006 г., 4647.76 лв. по ППС № 7416/4.09.2006 г., сумата 292.97 лв. по ППС № 7725/14.12.2006 г. По разноските: В касационната жалба на "Деспред" АД се съдържат и оплакване срещу приетата от първоинстанционния съд недължимост на претендираните от дружеството разноски. Съдът не е уважил искането на страната да й бъдат присъдени сторените съдебни разноски, като е посочил, че нормата на чл. 143 АПК регламентира изрично хипотезите, при които се дължат разноски, като хипотеза за присъждане на такива при частично уважаване на жалбата не е предвидена, поради което и искането е неоснователно. Така приетото от съда е неправилно. С оглед частичното уважаване на жалбата в първата инстанция за АС не са били налице пречки да присъди на дружеството съразмерно разноски. Направеното тълкуване от страна на съда на нормата на чл. 143 АПК е стеснително и не съответства на духа на закона. Разноските са претендирани своевременно и са доказани с представените доказателства за това, че са действително извършени. Независимо от изложеното, доколкото с оглед крайния изход на спора, жалбата се явява изцяло уважена, с настоящото съдебно решение на дружеството следва да бъдат присъдени всички сторени пред двете инстанции разноски, които възлизат на 1 375 лв. (1 300 лв. - адвокатско възнаграждение и 75 лв. държавни такси). Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,