Решение № 11599 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на район Красно село - Столична община, подадена чрез упълномощен служител с юридическо образование Р. Милчева, срещу решение 10557 от 26.03.2025 г., постановено по адм. дело 12819/2024 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушения на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът се е произнесъл без да съобрази, че Е. В. Ц. вече не е имала качеството общински наемател и каквито и да било облигационни правоотношения със Столична община, респективно с администрацията на СО - район Красно село , което е една от предпоставките за извършване на продажбата и изпълнение на фактическия състав на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/. Жалбоподателят се позовава на влязлото в сила решение 8157 от 22.12.2023 г. по адм.д. 2451/2023 г. по описа на АССГ, 72 състав, постановено във връзка с прекратяване на наемното правоотношение на заявителката. Твърди, че с обжалваното решение се нарушават императивните нормативни разпоредби, като в случая се защитават правата на недобросъвестния наемател, владеещ имот - частна общинска собственост на отпаднало правно основание. Претендира се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на издадения административен акт като правилен и законосъобразен. Направено е искане за присъждане на сторените в производството разноски, а при условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Е. В. Ц., с писмен отговор и в проведеното съдебно заседание чрез процесуалния представител адвокат К. Кръстанов, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила, както и да му присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че с оглед влязлото в сила решение по адм.д. 5198/2024 г. на АССГ са налице са предпоставките за прилагане на чл.177, ал. 2 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Е. В. Ц. против отказ на кмета на район Красно село на Столична община (СО), обективиран в писмо рег. РКС24-ГР94-722-(2)/22.11.2024 г., с който на жалбоподателката е отказана продажбата на жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], представляващ апартамент [номер]. Е. Ц. е била настанена в процесното общинско жилище със заповед ЖН-04-19/16.04.2014 г. на кмета на район Красно село СО. Във връзка с решение 340 от 26.05.2022 г. на Столичния общински съвет (СОС), според което апартаментът е сред жилищата, определени за продажба на настанените в тях по административен ред наематели, Е. Ц. е поискала от кмета на район Красно село СО да изпълни възложените му действия за издаване на заповед за продажбата на имота. С решение 22200 от 04.11.2024 г., постановено по адм. д. 5198/2024 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 03.12.2024 г. е отменен мълчаливият отказ на кмета на района да издаде заповед за продажба на жилището и делото е върнато като административна преписка за изпълнение на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Молбата на кмета на район Красно село СО за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на АССГ е отхвърлена с окончателно решение 1422 от 17.02.2025 г. по адм. д. 621/2025 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С обжалваното в настоящото производство решение 10557 от 26.03.2025 г. по адм. дело 12819/2024 г., съдът е обявил нищожността на писмо рег. РКС24-ГР94-722-(2)/22.11.2024 г. на кмета на район Красно село СО и е изпратил преписката на административния орган за издаване на заповед по чл. 43, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община и сключване на договор за продажба на общинско жилище, представляващо ап. [номер], намиращо се в гр. София, [жк], [адрес], на Е. В. Ц., съгласно решение 340/26.05.2022 г. на Столичния общински съвет, в 7-дневен срок; Столична община е осъдена да заплати на Е. В. Ц. направените по делото разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че с оспореното писмо с рег. РКС24-ГР94-722-(2)/22.11.2024 г. не са изпълнени дадените задължителни указания с влязлото в сила решение 22200 от 04.11.2024 г. по адм. д. 5198/2024 г. на АССГ, 59 състав и поради това е нищожно на основание чл.177, ал. 2 АПК. Като ирелевантни за изпълнението на съдебното решение са преценени изложените в писмото съображения, че е извършена проверка по критериите, описани в чл. 5, ал. 2, т. 7 НРУУРОЖТСО за настаняване, с която било установено, че към момента жалбоподателката вече не отговаря на критериите за доход и по тази причина заповедта за настаняване е отменена, а сключеният въз основа на нея договор прекратен. Според първостепенния съд всички тези обстоятелства предхождат влязлото в сила решение 22200 от 04.11.2024 г. по адм. д. 5198/2024 г. на АССГ, което е задължително за изпълнение. Предвид противоречието на оспорения акт с влязлото в сила съдебно решение, съдът е преценил, че се явява безпредметно обсъждането на основанията по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са следните: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай от данните по делото безспорно се установява, че са налице и двете условия за приложение на чл. 177, ал. 2 АПК. С влязло в сила съдебно решение 22200 от 04.11.2024г. по адм. д. 5198/2024 г. по описа на Административен съд София град е оставена без разглеждане жалбата на Е. В. Ц. в частта срещу писмо с изх. СОА24-ГР94-2501/1/13.06.2024 г., издадено от вр. и. д. директор на Дирекция Общинска собственост , СО, с което е посочено, че не е налице правна възможност за продажбата на това жилище и производството по адм. дело 5198/2024 г. по описа на АССГ е прекратено в тази му част. Със същото решение е отменен мълчалив отказ на кмета на район Красно село , СО, да издаде заповед за продажба на общинско жилище, представляващо ап. [номер], намиращо се в гр. София, [жк], [адрес], съгласно решение 340/26.05.2022 г. на СОС и делото е върнато като административна преписка на кмет на район Красно село , СО за изпълнение на дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебното решение е обсъдено както съдържанието на решение 8157/22.12.2023 г. по адм. дело 2451/2023 г. на АССГ, влязло в сила на 22.12.2023 г., постановено във връзка с прекратяването на наемното правоотношение на настоящия ответник, така и обстоятелството, че решението на СОС, въз основа на което е следвало да бъде довършена продажбата на общинския имот е влязло в сила на 25.03.2023 г. При това следва да се приеме, че силата на пресъдено нещо на решение 22200 от 04.11.2024 г. по адм. д. 5198/2024 г. на АССГ обхваща въпросите относно наличието на фактически и правни основания Е. В. Ц. да поиска закупуване на процесното жилище, при съобразяване на обстоятелството, че решение 340 от 26.05.2022 г. на СОС за продажба на апартаментите е станало стабилен административен акт преди да бъде прекратен сключеният със заявителката договор за наем. Изложеното прави неоснователни всички доводи на касационния жалбоподател, че първостепенният съд незаконосъобразно е задължил административния орган да извърши продажбата на основание отпаднали наемни правоотношения с общината. Оспореният в настоящото производство акт безспорно не е съобразен със задължителните указания на Административен съд София град, дадени в решение 22200 от 04.11.2024 г. по адм. д. 5198/2024 г. В това решение изрично е посочено, че влезлият в сила акт на СОС задължава кмета да продължи и съответно довърши процедурата по продажба на общинското жилище, в което като наемател е настанена Е. В. Ц. и за органа не е съществувала друга възможност освен да го изпълни. Макар от външна страна волеизявлението, обективирано в писмо рег. РКС24-ГР94-722-(2)/22.11.2024 г. на кмета на район Красно село СО, да е основано на решение 22200 от 04.11.2024 г. на АССГ, от неговото съдържание не може да се извлече изпълнение на цитираното решение на съда, защото в мотивната му част се съдържа отказ на административния орган да довърши процедурата по продажба, съобразно взетото решението на СОС, предхождащо прекратяването на договора за наем с настоящия ответник. В касационната жалба липсват възражения, които да обосноват неправилност на извода на съда по отношение на приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, който извод настоящата инстанция споделя. Правилно първостепенният съд е преценил, че доводите, касаещи материалната законосъобразност на оспорения административен акт, не следва да се обсъждат, предвид констатираната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Разноски в размер на 2000 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, се дължат на ответника. Така определеният размер съответства на обема на осъществената правна защита и съдействие, на фактическата и правна сложност на спора, и не се преценява като прекомерен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,