Решение № 10860 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2019 г.

Решение № 10860 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Христова, срещу решение № 248 от 03.06.2019 г. по адм. дело № 98 по описа за 2019 г. на Административен съд - Враца. С него по жалба на Д. Ангелов е отменено негово уведомително писмо изх. № 01-153-6500/572 от 17.12.2018 г. относно отказ за одобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 г. -2020 г., дейност "Плащания за хуманно отношение в сектор ЕПЖ-Осигуряване на свободна подова площ "ЕПЖ". В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Д. Ангелов оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било уведомително писмо изх. № 01-153-6500/572 от 17.12.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 (отм.); от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" е постановен отказ за одобрение за участие по тази мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 г. -2020 г., дейност "Плащания за хуманно отношение в сектор ЕПЖ-Осигуряване на свободна подова площ "ЕПЖ". В мотивите на обжалваното решение е описана подробно фактическата страна по спора и конкретно относно развитието на административното производство. То е започнало по повод подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 06/14/1.0.0628 от 03.11.2017 г. (стр. 38) по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г., дейност "Плащания за хуманно отношение в сектор ЕПЖ-Осигуряване на свободна подова площ "ЕПЖ". Със оспореното пред съда уведомително писмо е направен отказ за одобрение за участие по тази мярка на основание чл. 11, ал. 2, т. 4, (отм.); , от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. Съгласно тази разпоредба, действаща към момента на подаване на заявлението - 03.11.2017 г., не се подпомагат кандидати/ползватели на помощта когато имат други изискуеми публични задължения към държавата. Същата е отменена с § 5 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. (ДВ, бр. 83 от 2018 г., в сила от 9.10.2018 г.). Оспореното уведомително писмо е от 17.12.2018 г., към която дата посочената разпоредба е отменена. Преди постановяването на последното заявителят е уведомен с писмо от 26.11.2018 г. (стр. 10), че към тази дата от направена справка за наличие на задължения към бюджета е установено, че все още той има такива и му се предоставят 10 работни дни за погасяването им и за представяне на доказателства затова. Извършени са последващи справки в портала на НАП на 29.11.2018 г., на 03.12.2018 г., на 10.12.2018 г. и на 12.12.2018 г., който е последният ден от посочения 10-дневен срок. Констатирано е наличие на непогасени публични задължения. Последната проверка е направена на 13.12.2018 г., съставен е отчет (стр. 93) и е издаден оспорения акт. В съдебното производство са представени заверени копия на банкови платежни документи за погасяване на задължения към бюджета за данъци и осигуровки, последните три с дата 14.12.2018 г. Съдът служебно е изискал справка, в която да се посочи размера на публичните задължения на заявителя към датите, на които са осъществявани справки от административния орган. Представено е удостоверение от 21.12.2018 г. (стр. 21) на ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца, според което към посочените дати заявителят не е имал непогасени публични задължения подлежащи на принудително събиране. По делото не е бил спорен факта, че по отношение на заявителя има образувано изпълнително производство, поради което е извършено повторно запитване и с оглед молба от процесуалния представител на ответника, като от директора на ТД на НАП-Велико Търново е постъпил отговор (стр. ЗЗ). Според него има плащане на 17.12.2018 г. с дата на банковите бордера - 14.12.2018 г. по данъчноосигурителната сметка на лицето и са погасени задължения за фонд ДОО, за фонд ЗО и за фонд ДЗПО с конкретно посочени суми. С оглед на тази фактическа обстановка по делото, преценена и съобразно събраните в съдебното производство доказателства, административният съд прави извод, че актът е незаконосъобразен, понеже е издаден въз основа на разпоредба, която към датата на издаването му не е действащо право. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Следва да се направи уточнение, че от събраните доказателства в съдебното производство - банкови бордера (стр. 16-23) и два броя справки, издадени от орган по приходите, вкл. публичен изпълнител, се установява, че към датата на постановяване на административния акт заявителят не е имал непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Същият не е имал и непогасени публични задължения, които вече са подлежали на принудително изпълнение, поради установения факт, че спрямо него има образувано изпълнително производство. Съответен и законосъобразен от правна страна е изводът на съда, че при постановяването на оспорения административен акт административният орган е приложил правна разпоредба, която няма правно действие, понеже е отменена. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на страните не се дължи присъждане на съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение