Решение № 1320 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2008 г.

Решение № 1320 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Вапцаров, в качеството му на процесуален представител на Любен Димитров Бояджиев, управител на "Кама софт" ЕООД срещу решение № 259 от 21.05.2008 г. по адм. дело № 215 по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е бил РА № 1600-3181 от 13.11.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 65 от 16.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в частта относно допълнително определения корпоративен данък за 2004 г. в размер на 27 403.22 лв. и начислена лихва за забава в размер на 5 585.68 лв. В хода на ревизията е установено, че дружеството е осчетоводило разходи за командировки до Ню Йорк на Илияна Пламенова Атанасова по дебита на сметка 609 "други разходи" на обща стойност 36 729.39 лв. прието, че тези разходи са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и не са свързани с дейността на дружеството, поради което на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) за отчетната 2004 г. е увеличен финансовият му резултат. Решаващият съд е приел, че както в административното производство, така и пред него, не се установява, че тези разходи са свързани с дейността на дружеството, като липсват осчетоводени приходи във връзка с тези командировки, с което от своя страна се нарушават и основните счетоводни принципи. Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина дава легално определение за командировка и това е изпращане в чужбина на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на командироващия орган. В случая е установено, че задачата на командировката е проучване на дистрибуцията на продукти в областта на битовата химия. Липсват доказателства същата да е свързана с дейността на дружеството, като се констатира, че лицето е сключило граждански договор за безвъзмездно и безсрочно извършване на дейност като контрольор и няма съответствие между предмета на същия и задачата на командированото лице. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно. Касационното възражение е насочено към неправилно отчитане на факта, че лицето е контрольор и е осъществявало дейност като такъв, във връзка с дейността на дружеството. Второто касационно възражение е относно непосочване конкретно в какво се състои твърдяното отчитане на разходи в нарушение на счетоводното законодателство. Касационните възражения са неоснователни. По делото не се спори от фактическа страна, че лицето не е в трудови правоотношения с ревизираното и задължено дружество, в резултат на което и цитираната по-горе наредба не намира приложение. Не са налице и обстоятелствата по § 3 от ПЗР на същата разпоредба, за да се обоснове нейната приложимост, а именно обсъжданото лице да е на изборни длъжности или е лице в органи за управление и контрол. Освен това се установява и разминаване между предмета на командировката и задълженията на лицето по силата на договора с дружеството, което квалифицира осъществените по повод на същата разходи като такива, несвързани с дейността му, което съставлява състава на цитираната правна норма, на която се е позовал органа по приходите при увеличаване на финансовия резултат за 2004 г. Няма пречка да бъдат присъединени доказателства от предходна ревизия на същото ревизирано дружество, поради непредставяне на поискани такива от него. В хода на ревизията е установено, че дружеството е осчетоводило разход по дебита на с/ка 602 "Разходи за външни услуги" сумата 41 500.00 лв. по два броя фактури, издадени от "Изостил 2000" ЕООД. Представен е договор от 1.03.2004 г. между тези дружества и протокол от 30.10.2004 г. за приемане и предаване на осъществени СМР-а. Констатирано е след връчено ИПДПОЗЛ, че наследник на земеделския имот, върху който са осъществени строителните дейности е трето лице, баща на управителя на дружеството, като не е учредено право на строеж върху него в полза на последното. На основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) с посочената сума е увеличен финансовият резултат за 2004 г., понеже процесните разходи не са свързани с дейността на на същото и удовлетворяват частично или напълно лични потребности. Решаващият съд в мотивите си в тази част на спора е уточнил, че извършената направа на ограда, врата и навес представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, не могат да бъдат третирани като движими вещи, а са трайно прикрепени към терена и представляват подобрения на имота, които са станали собственост по силата на приращението на собственика на терена, а не на ревизираното дружество. Поради това и не са осчетоводени като ДМА, а като разходи. Съдът не е кредитирал заключението по съдебно-техническата експертиза, като е приел за недоказано твърдението, че в имота се съхраняват билбордовете, които не се употребяват към определен момент. Съдът се позовава на показанията, дадени от собственика на имота, че се ползва като база за складиране на строителни материали. Налице са разходи за СМР, които не са във връзка с дейността на дружеството. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно. Касационните възражения са насочени към неправилно обсъждане от страна на съда на събраните доказателства по делото, включително заключението по експертизата, неправилно третиране на фактическата страна на спора по повод построеното в чужд имот и неправилното отчитане на обсъжданите процесни разходи от ревизиращия административен орган и съда. Касационната инстанция приема, че по делото са обсъдени всички доказателства в тази част на спора и правилно е установена фактическата му страна. Построеното правилно е прието като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съответно за него не е учредено право на строеж, осъществени са подобрения в чужд имот и осъществените разходи са неправилно осчетоводени. Ирелевантни за спора са отношенията между собственика и фактическия ползвател на имота доколкото построеното по естеството си представлява ДМА и именно по изложените по-горе съображения разходите във връзка с тях са осчетоводени неправилно от ревизираното дружество. Нито ревизиращият орган, нито съдът имат компетентността да осчетоводяват разходи на ревизиран данъчен субект, а при констатация за неправилното им счетоводно третиране от страна на данъчния субект се прилагат съответните правни норми, които регулират отражението им върху финансовия резултат, респ. печалба (загуба. В хода на ревизията е установено, че по дебита на с/ка 602 "Разходи за външни услуги" са осчетоводени разходи в размер на 18 300.00 лв. по две фактури, издадени от "Изостил 2000" ЕООД, с предмет "пясъкоструене на 12 бр. метални конструкции (билборди)" и "ремонт и антикорозионна защита на билборди" и в размер на 9 000.00 лв. по фактура, издадена от "Изостил" ЕООД с предмет "СМР по договор (направа на 20 броя фундаменти и монтаж на конструкции)". Констатирано е, че са закупени билбордове, които са заведени като ДМА, според счетоводното законодателство. Ревизиращият орган е приел, че извършените услуги по първите две фактури представляват преки разходи за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му по смисъла на НСС-16 "Дълготрайни материални активи", т. 4.1 (отм.). По последната фактура са разходи за монтаж и въвеждане в употреба на ДМА и в привеждане в работно състояние като те също са преки разходи по смисъла на същия стандарт, т. 4.1, б. "в" и б. "г", поради което са преобразували финансовия резултат с общо сумата 27 300.00 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.). Решаващият съд е изложил доводи за правилно прилагане на посочената разпоредба, понеже по делото е безспорно установено, че процесните билбордове имат характер и са заприходени като ДМА, а процесните разходи са такива за услуги, свързани с привеждането им в работно състояние, както и монтажа и въвеждането им в употреба. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно. Касационното възражение е насочено към обжалвания административен акт, а не към съдебното решение. Същото съдържа твърдение, че тези разходи са текущи и същевременно, че правилно ревизираният субект е приложил цитирания счетоводен стандарт. Цитираните по-горе услуги, предмет на фактурите, според касатора са за придобиване на ДМА. В т. 4.1 от НСС-16 "Дълготрайни материални активи" (отм.) изрично в букви от "а" до "ж" са изброени преките разходи, които са необходими за привеждането на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му и процесните са конкретно посочени в тях. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е отчело за разход сума в размер на 35 000.00 лв. по дебита на с/ка 602 "Разходи за външни услуги", на основание фактура, издадена от "Булкопи - П и М" ООД, с предмет "интернет". Ревизиращият орган е приел, че не са налице всички реквизити съгласно ЗСч, понеже липсва количеството на единична цена на получената услуга. От ревизираното лице са изискани доказателства, които да удостоверят получените интернет услуги. Такива не са представени и от представената главна книга, оборотна ведомост и извлечения на сметки от група 70 е констатирано, че не са налице приходи от интернет услуги. На основание чл. 23, ал. 2, т. 3 и т. 10 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат с посочената сума разходи. Решаващият съд също е приел, че от процесната фактура не могат да се установят количествените и стойностите параметри на доставката, както и периода на извършването й. При липса на данни не могат да се вземат предвид показанията на свидетелите Иван Христов и Стефан Манолов, понеже те са по повод контакти осъществявани за цялата 2004 г., без да са прецизирани по време, а фактурата е издадена през м. март същата година. При липса на реализирани приходи от интернет услуги, установени при ревизията, както и непредставяне на искани съответни писмени доказателства, правилно е прието, че са налице разходи, несвързани с дейността на дружеството. Обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Касационното възражение е насочено към неправилното третиране от страна на съда на фактурата, с оглед липсата на реквизити съгласно изискванията на ЗСч. Дори да се приеме за основателно това възражение, включително и за реалното получаване на услугата, следва да се има предвид че твърденията на касатора остават недоказани. Това са тези, че тя е получавана във връзка с дейността на дружеството, още повече че не е представен договор за това и не са реализирани приходи от него. По повод направеното и в касационната инстанция възражение за незаконосъобразно определените с РА лихви, то правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при наличие на определен фактически състав възниква данъчно задължение, в законово определен размер, което следва да бъде изпълнено доброволно в срок. При неизпълнение на това задължение по посочения начин и ред се начисляват лихви, като без значение е кога е установено неизпълнението му, пълно или частично. Съгласно изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение