Решение № 6958 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2021 г.

Решение № 6958 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Пастир-11" ЕООД, със седалище гр. Сливен, подадена чрез пълномощника му адвокат С. Р., срещу решение № 339/12.01.2021 г. постановено по адм. дело № 5547/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2016 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели, в частта, в която извън този слой са останали части от общо тридесет и един парцела, находящи се в землищата на с. Жеравна, Ичера, Въглен и Тополчане. Релевирани са доводи, че обжалваното решение е неправилно, като издадено без да са изяснени всички относими към спора факти и необосновано, и се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. К., оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на решението в оспорваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно, като издадено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с данните от събраните по делото доказателствата, в т. ч. заключенията на приетите по него съдебно-технически експертизи. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 339/12.01.2021 г. по адм. дело № 5547/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по жалба на "Пастир-11" ЕООД, е отменена като незаконосъобразна заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта, в която извън този слой са останали 0, 22 ха от парцел с идентификатор 29283-29-2-2; 0, 67 ха от парцел с идентификатор 32915-13-1-2; 0, 01 ха от парцел с идентификатор 72816-151-2-3 и 0, 02 ха от парцел с идентификатор 72816-151-5-3, и е отхвърлена жалбата на дружеството, в частта й по отношение на останалите тридесет и един парцела, в която именно част решението е предмет на оспорване пред настоящата инстанция. Тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел, по отношение само на изрично посочените по-горе, четири парцела. За да отхвърли жалбата на дружеството в останалата част - по отношение на останалите 31 броя парцели, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като констатациите в нея не са оборени в хода на съдебното производство. Отчетено е, че административният орган е взел предвид резултатите от дешифрирането на актуалната цифрова ортофотокарта от извършено самолетно заснемане и данните от теренните проверки, като въз основа приобщените по делото, основно и допълнително заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза и назначената тройна такава, обосновано е прието, че заповедта само частично не съответства на материалния закон, но за частите от 31-те процесни парцели не са били налице основанията за допустимост на подпомагането, съгласно Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /отм., но действаща към момента на издаване на заповедта/. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема така постановеното решение за правилно. Производството пред ВАС е образувано по жалбата на "Пастир-11" ЕООД, срещу заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта й относно заявени от дружеството общо 35 парцела за подпомагане, като постоянни или временни пасища за паша на животни. Въз основа събраните по делото доказателства обосновано е прието, че дружеството е подало възражение вх. № ЮО-09-515/30.01.2017 г. срещу заповед № РД 46-21/24.01.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен проекта на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта й касаеща 35 парцела. Със заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33 а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/2006 г. / министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., като след разглеждането му, приел възражението за неоснователно. В законоустановения срок дружеството оспорило заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите по отношение на 35-те броя парцели, които не са включени в специализирания слой за кампания 2016 г. В тази връзка и въз основа допуснатата в хода на производството, съдебно-техническа експертиза, съдът констатирал, че части от заявените за подпомагане процесни парцели следва да бъдат включени в границите на специализирания слой. Но по отношение на процесните 31 броя парцели, от вещото лице е констатирано, че в част от тях са налични участъци с гъсти храсти, дървета или недопустими за подпомагане елементи, поради което съдът приел, че недопустимата площ за тези парцели е правилно определена със заповедта на министъра, като неотговаряща на изискванията за подпомагане по Наредба № 2/2015 г. По искане на дружеството са допуснати допълнителна и тройна съдебно-техническа експертиза по отношение на парцел 29283-7-1-6, като от заключенията отново е видно, че приетата за недопустимата площ е правилно определена. За да отхвърли жалбата срещу заповедта в частта й относно 31 броя парцели, съдът изрично е посочил, че кредитира и трите заключения по допуснатите експертизи, вещите лица по които са направили подробен анализ на всеки от парцелите, извършили са самостоятелна дешифрация на самолетните изображения при съпоставяне и с наличните сателитни снимки от същите райони, и с резултатите от направените през тези години, проверки. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът обективно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, като включително по данни от допуснатата тройна СТЕ, констатирал наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания, претендираната от дружеството площ да не бъде включена в допустимия за подпомагане слой за кампания 2016 г. В случая, обосновано е прието, че оспореният административен акт, освен издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, е постановен и при правилно прилагане на приложимия материален закон и неговата цел, по отношение на спорните части от процесните 31 парцела. Съобразено е, че за 2016 г. за района, в който попадат заявените за подпомагане парцели е извършена дешифрация на актуална ЦОФК от МЗХГ, както и теренни проверки, като границите на слоя са определени правилно, предвид данните и от приобщените по делото заключения на трите СТЕ, и нормативноустановените критерии за допустимостта на подпомагането. Във връзка с направеното от процесуалния представител на дружеството в съдебното заседание на 19.11.2018 г., искане за допускане на допълнителна експертиза, законосъобразно съдът е допуснал такава. При това, заключението на допълнителната експертиза е оспорено в съдебно заседание, проведено на 15.06.2020 г. и на основание подадена от дружеството-жалбоподател молба, е назначена тройна съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени от жалбоподателя - засягащи парцел 29283-7-1-6, като при изслушване на заключението на вещите лица по последната, процесуалният представител на дружеството изрично е заявил, че няма повече въпроси към вещите лица и не вижда пречки за приемането му. Следва да се има предвид, че независимо от твърдяната в касационната жалба, необоснованост на решението, по същество касаторът оспорва именно данните от заключението на тройната експертиза, изслушано и прието от тричленния състав, което е недопустимо в касационното производство, още повече, че страната е бездействала в срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК. Наред с горното, тричленният състав на ВАС е изложил мотиви за приемане на заключенията на СТЕ, като при съобразяване с правилото на чл. 202 ГПК ги е обсъдил заедно с другите доказателства по делото и приел, че вещите лица по СТЕ, включително тройната такава, са направили анализ относно всеки парцел и самостоятелна дешифрация на самолетните изображения. Поради това, не намират основание твърденията на касатора, че решението на съда в отхвърлителната му част е постановено при неизясняване на всички релевантни за спора факти и при неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с доводите на дружеството, че изискването за височина на тревостоя под 0. 35 м е неприложимо за парцел 29283-7-1-6, който е заявен като постоянно или временно пасище за паша на животни, настоящият състав съобрази § 1, т. 8 от ДР на Наредбата, според който "постоянно затревена площ" и "постоянно пасище" са земите по чл. 4, параграф 1, буква "з" от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, наричани по-нататък "постоянно затревени площи". В цитираната разпоредба от Регламента са дефинирани понятията "постоянно затревена площ" и "постоянно пасище", които заедно се наричат "постоянно затревени площи" и означават земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи /саморазсадени/ или чрез култивиране /изкуствено засети/, която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече, както и, ако държавите членки решат това - която не е била обработвана в продължение на пет години или повече; тя може да включва други видове като храсти и/или дървета, които са подходящи за паша, и, когато държавите членки вземат такова решение, други видове, като например храсти и/или дървета, които са източници на фураж за животните, при условие че тревите и другите тревни фуражи остават преобладаващи. Освен това държавите членки може да решат да считат за постоянно затревени площи: i) подходяща за паша земя, която е част от установени местни практики, при които тревите и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните на паша; и/или ii) подходяща за паша земя, в която тревите и другите тревни фуражи не са преобладаващи или липсват в зоните на паша. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че понятието "постоянно затревени площи" обхваща и заявените от дружеството-касатор постоянни или временни пасища за паша на животни, които следва да са подходящи за паша, като тревите не са преобладаващи. Но от приобщените по делото заключения по СТЕ, неоспорени от касатора е видно, че недопустимите площи, излизащи извън обхвата на специализирания слой, са правилно определени от органа. Установените по делото факти, включително съгласно заключенията на вещите лица, налагат да се приеме за правилна, извършената от тричленния състав преценка, че по отношение на процесните 31 броя парцели не са били налице основанията за подпомагане, уредени с Наредба № 2/17.02.2015 г., а оттам и че атакуваното решение е издадено в съответствие с приложимия материален закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт, като валиден, допустим и правилен, при липсата на касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода от спора разноски на касатора не се дължат. Ответникът по касация не е претендирал такива, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, петчленният състав на Първа колегия на Върховния административен съд