Решение № 9980 от 8.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Пенева, чрез адв. Т. Патаринска, срещу Решение 215 от 24.02.2022 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 1327/2021 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли съдът да отмени решението на административния съд, като присъди сторените разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, чрез гл. юрисконсулт Е. Лазарова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Варна, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е било Решение 2153-03-40 от 09.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата на И. Пенева срещу Разпореждане РВ-3-03-00889712 от 09.03.2021 г., издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от Началник отдел КПК като ръководител по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Варна, с което е разпоредено възстановяването на добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 27.04.2018 г. до 18.05.2020 г. в размер на 14 302,14 лева главница. За да постанови решението си съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че след извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Де Консулт 13 ЕООД, за жалбоподателката липсват доказателства за полагане на труд, съответно за упражняване на трудова дейност за периода от 01.02.2018 г. до 19.05.2020 г. при осигурителя Де Консулт 13 ЕООД, поради което няма качеството осигурено лице. Въз основа на извършената проверка на ТД на НАП Варна, обективирана в Протокол П-03000319150220-073-001 от 04.12.2019 г. за установяване на факти и обстоятелства във връзка със спазване на осигурителното законодателство за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г. се констатира, че към момента на извършването й има информация за сключени и прекратени трудови договори между Де Консулт 13 ЕООД с пет лица, включително и с И. Пенева. По делото са събрани доказателства, от които е видно, че за периода от 01.01.2018 г. до момента на проверката, дружеството няма генерирани отчети от ЕКАПФ, както и че за 2015 г., 2017 г. и 2018 г. няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. От осигурителя Де Консулт 13 ЕООД е поискана информация относно осчетоводяването на внесените вкл. и за касатора осигурителни вноски, за начисления ДДФЛ за периода на проверката, банкови документи за изплатени трудови и извънтрудови възнаграждения, документи за изплатени работни заплати, както и за осъществяваната от работниците дейност, но такива не са представени от негова страна. В контролното производство по чл. 108 и сл. от КСО, спрямо дружеството осигурител, компетентните длъжностни лица са приели, че за проверявания период то не е осъществявало стопанска или друга дейност, респ., че липсват безспорни доказателства, от които да бъде направен обоснован извод, че проверяваните лица, вкл. и И. Пенева действително са полагали труд и подлежат на задължително осигуряване съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2019 година. По делото е прието, че с издадените Задължителни предписания ЗД-1-03-00819962 от 05.10.2020 г. контролните органи на ТП на НОИ Варна и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, са разпоредили осигурителят Де Консулт 13 ЕООД да заличи неправилно подадените данни с информация в декларация обр. 1 в Регистър на осигурените лица с код за вид осигурен 01 на 8-часов работен ден за В. Петков за периода 02.04.2018 г. 01.05.2019 г. и за И. Пенева за периода 01.02.2018 г. 19.05.2020 година. От направена справка в Регистъра на осигурените лица е установено, че данните са заличени. Въз основа на събраните по делото доказателства органът намира, че И. Пенева, няма качество на осигурено лице и съответно няма право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете чрез това дружество. С обжалваното пред директора на ТП на НОИ Варна разпореждане и на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, началник отдел КПК, като ръководител по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Варна, е разпоредил И. Пенева да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 27.04.2018 г. до 18.05.2020 г. в размер на 14 302,14 лева главница. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Варна, който с Решение 2153-03-40 от 09.04.2021 г. е отхвърлил жалбата й. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е възприел аргументите на административния орган, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателката има качеството осигурено лице, по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО. С тази разпоредба е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. От представения по делото протокол на ТД на НАП Варна за извършена проверка на дружеството осигурител Де Консулт 13 ЕООД, се установява, че няма генерирани отчети от ЕКАПФ, както и че за 2015 г., 2017 г. и 2018 г. няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, което заедно с обясненията на лицата сключили трудови договори с него, закономерно е довело до извода, че дружеството въобще не извършва търговска дейност. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че Де Консулт 13 ЕООД не е извършвало търговска или друга дейност, както и, че не е внасяло осигурителни вноски за И. Пенева, се налага извод, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност, както и не е имала качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Обосновано в този смисъл първоинстанционният административен съд е кредитирал издадените на дружеството Задължителни предписания ЗД-1-03-00819962 от 05.10.2020 г., за които по делото няма данни да са отменени по реда на АПК. С тях е разпоредено заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани от осигурителя Де Консулт 13 ЕООД по отношение на И. Пенева. След като в Регистъра на осигурените лица са заличени данните на Пенева за процесните периоди, органите на НОИ са длъжни да се съобразят с това обстоятелство и в хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Регистърът на осигурените лица е официален удостоверителен източник на подлежащите на удостоверяване факти с правно значение - в случая такива за налични осигурителни правоотношения, имащи значение и за пенсионните осигурителни права на жалбоподателя. Доколкото не е опровергана официалната удостоверителна сила на вписванията в този регистър и по арг. от чл. 5, ал. 6 КСО, от страна на И. Пенева със способите и средствата на АПК и ГПК, съдът е достигнал до безпротиворечив извод, че тя не е имала качеството на осигурено лице за спорните периоди от време. Обстоятелството, че тя не е страна в развилото се административно производство между осигурителя и НОИ, не я лишава от правната възможност да докаже главно и пълно в настоящото съдебно административно производство и на собствено основание, че е осъществявала фактически трудовата дейност, за която е била наета от процесното дружество и е подлежала на задължително осигуряване по КСО. Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно жалбоподателката сочи на некоректност на данните във връзка с нейния осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица и води до крайния извод, че полученото от нея плащане-парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, за периода 27.04.2018 г. 18.05.2020 г. по представени Удостоверение Приложение 9 към чл. 8, ал.1, и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО , е неоснователно и подлежи на връщане. Според чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 52а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение определяне на правото, размера и срока на изплащане. Обосновано съдът е достигнал до извод, че в настоящия случай и съобразно приетите за установени по делото факти, е налице хипотезата на чл. чл.114, ал. 2, т. 2 от КСО. И. Пенева, която не е полагала труд при посочения осигурител, но изрично е заявила, че ще ползва обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и го е получавала от 27.04.2018 г. до 18.05.2020 г., следва да го възстанови в претендирания от органа размер, доколкото същият не е оспорен пред съда. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение