Решение № 6191 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 611/2010 г.

Решение № 6191 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 611/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Валентин Любенов Георгиев от гр. Благоевград, срещу решение № 648/17.11.2009 г., постановено по адм. д. № 662/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от него Заповед № ДК-10-19/16.07.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград и административната преписка се изпрати на същия н-к с указания да отмени оспореното разрешение за строеж. Ответниците, н-к на РДНСК гр. Благоевград и Асен Станкев Георгиев и Савена Станкева Георгиева, двамата от гр. Благоевград, чрез процесуалните си представители в писмени защити, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Валентин Любенов Георгиев срещу Заповед № ДК-10-19/16.07.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ, по същество, е отхвърлена жалбата му срещу Разрешение за строеж № 122/29.05.2009 г. за обект "реконструкция на гараж", представляващ имот с идентификатор 04279.615.215.3 по кадастралната карта на гр. Благоевград, издадено в полза на Асен Станкев Георгиев и Савена Станкева Георгиева. За да постанови решението си съдът приел, че законосъобразно административния орган е приел, че жалбоподателят не е заинтересувано лице да оспорва процесното разрешение за реконструкция, тъй като не е съсобственик на обекта, предмет на реконструкцията. Решението е правилно. Жалбоподателят се позовава на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, но същият е неприложим за случая, тъй като този текст касае разрешение на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж. Видно от процесното разрешение за строеж, същото е за "реконструкция на гараж", т. е. на съществуващ гараж, а не за нов строеж или за пристрояване или надстрояване на съществуващия гараж. Съгласно представения по делото нот. акт № 108, т. II, рег. № 6814, д. № 268/2009 г. за установяване на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, който е в сила /няма данни да е отменен по съответния съдебен ред/, Асен Станкев Георгиев и Савена Станкева Георгиева се легитимират като собственици на сграда с идентификатор 04279.615.215.3, с предназначение "хангар, депо, гараж". Видно от приложената по делото скица, представляваща извадка от кадастралната карта, която е одобрена през 2006 г., тази сграда е нанесена в кадастралната карта през същата година, от което следва, че в имота съществува гараж, за чиято реконструкция е издадено процесното разрешение за строеж. Собственици на същия гараж са Асен Станкев Георгиев и Савена Станкева Георгиева, като жалбоподателят няма собственост върху него. С процесното разрешение за строеж се разрешава реконструкцията му, без да се излиза от размера на обема му. При тези безспорно установени обстоятелства, имащи значение за спора, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че административното производство по издаване на разрешението за строеж се развива само между собствениците на сградата, чиято реконструкция се разрешава и административния орган, като не се конституират и не участвуват заинтересувани лица, включително и съсобствениците на имота, върху който същият е изграден. С оглед на това правилно е прието, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересуваните лица, имащи право и активна легитимация да оспорват разрешение за строеж за реконструкция на съществуващ обект и жалбата му като процесуално недопустима е отхвърлена. Диспозитивът на заповедта е неточен, тъй като по чл. 216, ал. 5 ЗУТ н-кът на РДНСК няма права да прекратява образувано административно производство, след като въпросът за правомощията му по посочения текст, поради което са неприложими разпоредбите на АПК. По същество жалбата срещу разрешението за строеж е отхвърлена, а допусната неточност в диспозитива на заповедта, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не води до незаконосъобразността й. Като се има предвид гореизложеното решението е обосновано и правилно е приложен материалния закон от първоинстанционния съд. Последният е обсъдил всички имащи значение за спора факти и обстоятелства и въз основа на тях е извел обосновани правни изводи. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК