Решение № 1775 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2008 г.

Решение № 1775 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Александър Стоянов Панайотов против Решение № 58 от 29.01.2008 г. по адм. дело № 4506 от 2007 г. на Административния съд - София-град, като неправилно. Касационната жалба е бланкетна и не съдържа изложени съображения. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Александър Стоянов против Заповед № 543 от 4.09.2007 г. на директора на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба като главен пожарникар в РСПБЗН - Карнобат. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на закона. От фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят след употреба на алкохол в извънработно време като участник в пътното движение на собствения си автомобил е участвал в скандал с друг водач на лек автомобил, на когото са нанесени удари от лице, возещо се с жалбоподателя, който не е извършил необходимите действия за предотвратяване на побоя, което е извършено от пристигнали органи на РПУ - гр. Карнобат. Съдът е счел, че на служителите на МВР по закон им е вменено задължението да съблюдават спазването на обществения ред и да предотвратяват закононарушения и е недопустимо служител на МВР безучастно да наблюдава извършването на побой на физическо лице и нарушаване на обществения ред, поради което поведението му е укоримо, несъвместимо с морала, и се е позовал на ТП № 3 от 2007 г. на Върховния административен съд. Обжалваното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали извършеното деяние, изразяващо се в управление на лек автомобил след употреба на алкохол, довело до причиняване на ПТП, представлява поведение, квалифициращо се като злоупотреба с доверие, и в тази връзка - дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното в обжалваното решение становище по тълкуването и прилагането на материалния закон. Изложените в касационната жалба възражения и доводи са обсъдени в обжалваното съдебно решение, тъй като са правени и в производството пред първоинстанционния съд и правилно са били преценени като неоснователни. При обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът е изброил същите, включително с посочване на датата, на която те са постъпили по преписката. От прегледа на доказателствата е видно, че те са изготвени и събрани в рамките на образуваното дисциплинарно производство. В тази връзка неясни и несъстоятелни са възраженията, че те не са били входирани, съответно нямали достоверна дата, и че дисциплинарната проверка, завършила със справка и предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", била приключила само за няколко дни. При извършената преценка за съответствие на оспорената заповед с изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание на административния акт изрично в съдебното решение е посочено, че такова е налице. В оспорената заповед са изложени както фактическите обстоятелства, наложили издаването й, така и съответното правно основание и нарушените от жалбоподателя законови разпоредби. Подробни данни се съдържат и в приложените по делото обобщена справка от 27.04.2007 г., становище на дирекцията по човешки ресурси от 4.05.2007 г. и предложение за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, неизпълнение на служебните задължения, неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. С императивната разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, каквото е извършеното от жалбоподателя, се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Това означава, че дисциплинарнонаказващият орган няма право на преценка какво наказание да наложи, нито да обсъжда причините, които са мотивирали служителя да извърши нарушението. Точно определение на понятието "морал" няма и това трябва да се преценява според обществената преценка и обичайните норми на поведение, а под понятието "злоупотреба" следва да се разбира възползване от нечие доверие или възползване от обществено положение или длъжност. Предвид изложените съображения посоченото поведение правилно е квалифицирано като "злоупотреба с доверие", изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение на първа колегия,