Решение № 4885 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2016 г.

Решение № 4885 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 115И, чрез юрисконсулт Петришка, срещу решение № 1978/28.12.2015 г. по адм. дело № 1183/2015 г. по описа на Административен съд Б.. К. жалбоподател твърди, че решението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението. Ответникът - старши инспектор в Комисия за защита на потребителите в Регионална дирекция Б. - К. К., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Б. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу задължително предписание, издадено от К. К. - старши инспектор в КЗП-РД-Б., съдържащо се протокол за проверка на документи № К-086475/5.06.2015 г. към констативен протокол № К-0186669/21.05.2015 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел от фактическа страна, че на 16.09.2014 г. в магазин в гр. Б., Х. Г. Х. е закупил мобилен апарат S. E. Z1 на стойност 489 лева, за който му била издадена гаранционна карта. Установено по делото е също, че след закупуването на телефона, на 19.01.2015 г. купувачът предявил рекламация в магазина, с оплакване, че не се чува и насича по време на разговор. Рекламацията е заведена в регистъра като изрично е упоменато, че телефонът няма драскотини по задния панел и екрана. На 9.02.2015 г. Х. получава устройството, което е с драскотини по задния панел, а в сервизната карта е отбелязано, че телефонът е употребяван, замърсен, надраскан и с ожулени ъгли. Клиентът предявил претенция относно състоянието, в което устройството е върнато и го оставил, за да бъде изпратено в централния офис и да бъде взето решение какво да бъде предприето. Тъй като в срок от четири месеца, дружеството не предложило решение, Х. подал жалба до КЗП. Във връзка с жалбата ответникът К. К. извършила проверка в магазина, от където е закупен апаратът, като констатациите били отразени в Констативен протокол № К-0186669/21.05.2015 г., в който административният орган е дал указания на касационния жалбоподател да представи необходими документи. След представянето им, длъжностното лице от КЗП е инкорпорирал и процесното задължително предписание в смисъл - търговецът да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. При така установената фактология, Административен съд Б. е приел, че оспореното пред него предписание е административен акт, поради което съдебно-административното производство с предмет същото е допустимо. Предписанието е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 193, т. 2 от ЗЗП, в съответствие с приложимия материален закон и административнопроизводствените правила, поради което е законосъобразно. Мотивиран по този начин, първоинстанционният съд е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е правилен. Съгласно нормата на чл. 193, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи, посочени в чл. 191 от с. з., могат да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Според чл. 112, ал. 1 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избрания от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд се установява, че закупеното устройство след повреда и две рекламации, е върнато от дружеството жалбоподател във външно състояние, което не отговаря на първоначалното такова - преди извършване на първото отремонтиране. Неоснователно в тази връзка е твърдението, че установените драскотини не представляват несъответствие на стоката с договора за продажба по смисъла на ЗЗП, тъй като устройството е закупено без външни увреждания и е оставено за отремонтиране, отново без наличието на такива. Съдът е направил обоснован извод, приемайки че, предписанията са издадени в предвидената от закона форма и са мотивирани - обективирани са в протокол и съдържат фактически и правни основания за тяхното издаване. В обжалвания акт изрично е посочено, че може да бъде оспорен в 14-дневен срок по реда на АПК. Правното основание по чл. 113 за издаването на предписанията е цитирано в административния акт. Съдът правилно е пиел, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Безспорно по делото е, че телефонът е връщан за ремонт, непосредствено след като е бил "отремонтиран" още в магазина, поради което обоснован е изводът на административния съд, че независимо че рекламацията е удовлетворена чрез извършен ремонт (на 2 пъти), апаратът продължава да не е в състоянието, в което е бил закупен. Разпоредбите на ЗЗП относно гаранцията и рекламацията на потребителска стока са ясни и каузалното им тълкуване налага възприетият от решаващия съд краен правен извод за законосъобразност на оспореното задължително предписание. Не са налице сочените касационни основания, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото от страна на ответника не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение