Решение № 85 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 518/2018 г.

Решение № 85 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 518/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. Б. М. - пълномощник на А. Х. Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 57/25.04.2017 г. постановено по гр. д. № 294/2016 г. по описа на Районен съд - Мадан, с което е отхвърлен предявения срещу Р. Х. К. иск с правно основание чл. 50, изр. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. от нападението на собственото му куче, поради неполагане на достатъчна грижа от него за животното. Поддържа, че поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при призоваването й е била лишена от възможността да участва в процеса и да бъде надлежно представлявана. За първото съдебно заседание на 30.01.2017 г. изпратената призовка е получена от дъщеря й на 11.12.2016 г., а на 24.01.2017 г. постъпва молба за отлагане на съдебното заседание поради служебен ангажимент от адв. Ф. Т., който все още не е нейн пълномощник. В проведеното съдебно заседание на 30.01.2017 г. не е даден ход на делото, а съдът е указал на адв. Т. да представи доказателства за служебния му ангажимент и представителна власт за следващото съдебно заседание на 28.02.2017 г., на което той не се явява. Поради нередовното й призоваване и за следващото съдебно заседание, проведено на 27.03.2017 г., в което е бил даден ход на делото по същество и след което е постановено атакуваното влязло в сила решение е нарушено правото на защита на страна в процеса - отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът Р. К., чрез пълномощника си адв. С. К. оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три фактическа състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото; когато страната не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай такива обстоятелства не се установяват. Призовката за първото по делото съдебно заседание на 30.01.2017 г. е получена на посочения от ищцата - сега молител адрес в исковата молба от нейната дъщеря Н. Х.. Получателят е пълнолетно лице от домашните на адресата /чл. 46, ал. 1 ГПК/, не е страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска /чл. 46, ал. 2 изр. последно ГПК/, нито е посочен изрично в писмено изявление на адресата до съда като лице, на което не следва да се връчват съобщения /чл. 46, ал. 3 ГПК/. Така извършените от връчителя действия изцяло удовлетворяват изискванията за редовно /чл. 56, ал. 2 ГПК/ и своевременно /чл. 56, ал. 3 ГПК/ връчване на съдебни книжа, установени с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК. Самият молител не сочи на някакво нарушение или неточно изпълнение на задълженията от страна на длъжностното лице връчител /призовкар/. Първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с чл. 56, ал. 2 ГПК, постановявайки, че като редовно призована ищцата - сега молител за съдебното заседание, проведено на 30.01.20127 г. не следва да се призовава за следващото заседание, датата на което е била обявена в самото заседание. Според разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК съдът призовава страните само за първото по делото заседание, а за останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят развитието на производството. Неучастието й в съдебното заседание на 27.03.2017 г., в което съдът е дал ход на делото и е приключил съдебното дирене и устните състезания, не се дължи на допуснато от решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, а на пропуск на самата страна, който не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Процесуалната активност на страната е поставена изцяло в зависимост от нейната воля и липсата на такава не може да бъде квалифицирана като неправомерно процесуално поведение на съда. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата се следват действително направените и доказани разноски за настоящето производство в размер на 880 /осем стотин и осемдесет/ лв. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.