Решение № 3568 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2015 г.

Решение № 3568 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник ст. юриск. В. М., против решение № 307 от 22.05.2015 г. по адм. д. № 912/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, IV състав, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-6500/4788 от 14.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която е отказано изплащане на средства за подпомагане и му е наложена санкция за бъдещ период по НР 1, в размер на 1365.34 лева и по СЕПП, в размер на 1663.72 лева и е върната преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излага, че неправилно съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради това, че не е извършена проверка на място в съответствие с чл. 24, ал. 4 и чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Твърди, че е била спазена процедурата по отношение на извършените административни проверки, както и е бил съобразен одобрения специализиран слой със Заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Излага, че съдът не е съобразил приетата съдебно-техническа експертиза, с която се потвърждават фактическите обстоятелства по уведомителното писмо. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - И. Г. Г., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата. Излага, че е неправилен е изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че не е извършвана проверка на място, доколкото същото не е попаднало в петте процента от заявленията за съответната година. Излага, че в хода на първоинстанционното съдебно производство се установява по несъмнен начин, че ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е извършила съответните административни проверки за допустимост на заявените за подпомагане площи, въз основа на данните, които се съдържат в Система за идентифициране на земеделските парцели /СИЗП/, която съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол се създава и поддържа от Министерство на земеделието и храните. Излага, че създаването, поддържането и обновяването на тази система включва създаване, поддържане и обновяване на цифрова ортофотокарта на територията на страната, дигитализиране на физическите блокове и на блоковете на земеделските стопанства и създаване и поддържане на регистър на ползваните земеделски земи. Смята, че е неправилен изводът на съда за неспазване от адм. орган на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Регламент /ЕО/№ 796/2004,съгласно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място, поради това, че законово вменено задължение на РА да извършва задължителни проверки на място чрез физическа инспекция на стопанството при всяка установена нередност, или на допълнителни проверки, не съществува, както и че правото на адм. орган в тези случаи е на преценка, която е изключена от обхвата на съдебния контрол. Смята, че фактическите установявания на административния орган, издал обжалваното уведомително писмо, са потвърдени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като това заключение не е прието от решаващия съд, поради което е постановил и необосновано решение. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решение № 307 от 22.05.2015 г. по адм. д. № 912/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, IV състав, по жалба на И. Г. Г. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-6500/4788 от 14.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която е отказано изплащане на средства за подпомагане и му е наложена санкция за бъдещ период по НР 1, в размер на 1365.34 лева и по СЕПП, в размер на 1663.72 лева и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. Съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 28 и чл. 34 от АПК, поради това, че административният орган не предприел и други подходящи административни процедури, предвидени в чл. 24, ал. 4 и чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004., в т. ч. да направи проверка на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. Приел е, че на страната не е осигурена предвидената от нормативната уредба възможност да изрази становище по събраните доказателства, както и да предяви своите искания, както и че административният акт е постановен без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, и се обсъдят обясненията и възраженията на жалбоподателя, ако такива са дадени, съответно направени, с което е допуснато нарушение чл. 35 от АПК. От фактическа страна е установено, че И. Г. Иванов е подал заявление за подпомагане с УИН 13/070613/70476 от 21.05.2013 г. за кампания 2013 г. по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР1). С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-6500/4788 от 14.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която е отказано изплащане на средства за подпомагане и му е наложена санкция за бъдещ период по НР 1, в размер на 1365.34 лева и по СЕПП, в размер на 1663.72 лева. Установено е, че с УП общата заявена площ за подпомагане е в размер на 5.37 ха, както по мярка СЕПП, така и по мярка НР 1, като установената за подпомагане площ след извършените административни проверки е 3.78 ха, а наддекларираната площ е в размер на 1.59 ха. Процентното съотношение между наддекларираната площ към установената площ за подпомагане е 42.06.%, поради което санкционираната площ е в размер на 3.78 ха. В тази връзка са отказани за подпомагане в размер на 1365.34 лева по НР 1 и в размер на 1663.72 лева по СЕПП. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК по жалба на И. Г. Г. против Уведомително писмо за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-6500/4788 от 14.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, като е оспорил направените констатации, с доводи, че не е уведомяван за извършените проверки и направени констатации за нередности. За изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел СТЕ, в която са отразени заявените за финансово подпомагане площи от земеделския производител по отделните схеми и мерки. В обжалвания съдебен акт съдът е отразил констатациите на СТЕ за несъответствия с изискванията за подпомагане на заявените площи по СЕПП и по НР 1. По заключението на СТЕ е констатирано, че декларираната площ от жалбоподателя за финансово подпомагане, както по СЕПП, така и по НР 1 е в размер на 5.37 ха, а установената за подпомагане площ след извършените административни проверки е 3.78 ха. Установено е също, че наддекларираната площ е в размер на 1.59 ха, а процентното съотношение на наддекларираната площ към установената площ за подпомагане е 42.06.%, съответно санкционираната площ е в размер на 3.78 ха. Установено е също, че за заявените парцели не са правени теренни проверки на място от технически инспекторат към РА, както и от съответните служби по земеделие, а определянето на допустимостта на площите в добро земеделско състояние е направено изцяло чрез дешифриране на новата цифрова ортофотокарта по самолетно заснемане, извършено на 9.08.2013 г. Настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд не е извършил пълен съдебен контрол по чл. 168, ал. 1 от АПК, а единствено е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 28, чл. 34 и чл. 35 от АПК, както и неправилно е приложил материалния закон по чл. 24, ал. 4 и чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Съдът не съобразил съществени обстоятелства относими към преценката за законосъобразност на административния акт, както и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, както и не е съобразил, че констатациите в оспореното уведомително писмо по отношение на декларираните и установени площи, съответстват на констатациите и заключението на СТЕ. Съдът не е изложил мотиви по отношение установените площи недопустими за подпомагане и по същността на отказа по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и прилагането на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 относно санкционираните площи. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, поради неизвършени проверки на място. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане, но не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 18 от 2006 г.) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Разплащателната агенция извършва задължителни кръстосани проверки на подадените заявления за подпомагане съгл. чл. 37, ал. 2 и чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП. В тази връзка даденото заключение от СТЕ и направените констатации за парцелите по извършеното дешифриране на новата цифрова ортофотокарта по самолетно заснемане на 9.08.2013 г, са относими към преценката за допустимост на площите към датата на заявяване на БЗС за подпомагане. При тези данни, след като самолетното заснемане е извършено непосредствено след подаване на заявлението за подпомагане от земеделския стопанин, не е било необходимо извършване на проверка на място. Посочените нарушения по чл. 28, чл. 34 и чл. 35 от АПК не кореспондират с правилата, по които се провежда производството пред административния орган по Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Освен това съдът не е съобразил представените от МЗХ доказателства, че жалбоподателят И. Г. Г. е подал възражение относно обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" (л. 119) по издадената Заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. по отношение на 3 бр. БЗС, които не са включени в специализирания слой, както и че пратката, с уведомлението от страна на МЗХ не е потърсена от него. Не са установени и доказателства, че И. Г. е оспорил Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г., актуализиран на база резултати от извършените проверки и разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на специализирания слой, одобрен с предходната Заповед № РД 09-840/2.12.2013 г. Не е съобразено заключението на СТЕ, че установените в УП наддекларирани площи, които попадат извън допустимия слой, действително не съответстват на изискванията за включването им в допустимия слой, както и по какви характеристики са недопустими. При тези фактически данни административния съд неправилно е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът не е извършил цялостен анализ на фактическите обстоятелства по делото, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не се е произнесъл по същество на спора относно материалната законосъобразност на акта, което препятства осъществяване на касационен контрол с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2 от АПК следва да бъде върнато делото на съда за ново разглеждане от друг състав за извършване на съдебен контрол в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК и при изследване на действителните фактически обстоятелства при издаване на акта, констатациите по СТЕ, прилагане на относимите материалноправни разпоредби, при съобразяване констатираните нарушения от касационната инстанция и спазване на дадените указания в решението. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение