Решение № 6718 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12933/2017 г.

Решение № 6718 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12933/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Я. Т. Д. от гр. П., чрез пълномощника адв. Е. Н. В., против решение № 1540 от 27.09.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2118/2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на Я. Т. Д. против решение № 2153-15-207 от 15.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П., в частта, в което е оставена без уважение жалба вх. № МП-82992/08.12.2014 г. срещу разпореждане № 4803293486/Протокол № Ра-955/18.11.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2009 г. - 30.09.2014 г. в общ размер на 15 193,51 лв. (главница - 10 247,69 лв. и лихва, начислена към 18.11.2014 г. - 4 945,82 лв.). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, и отмяна на потвърдените с него административни актове. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., чрез пълномощника главен юрисконсулт Г. В. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъл на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка са касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и изразените от страните становища по тях. Не е налице необоснованост на съдебното решение, която като касационно основание представлява опорочаване формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай. За да отхвърли жалбата на Я. Т. Д. против оспорената част на решението на директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждането на началника на "ПО" при ТП на НОИ - П., въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е приел за установено, че с разпореждане № 4803293486 от Протокол № 1834 от 17.11.2014 г. е отменено разпореждане № 62/ПР № 01099/05.10.2000 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П. и всички последващи за Я. Т. Д. и на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.09.2007 г. в размер на 160,59 лв., като считано от 01.07.2014 г., размерът на пенсията е достигнал до 239,58 лв. С разпореждане № 4803293486/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - П. е разпоредил Д. да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ за периода от 01.01.2004 г. до 30.11.2014 г. в общ размер на 43 391,87 лв., от които главница 20 719,32 лв. и лихва, начислена към 18.11.2014 г. - 22 672,55 лв. Недоволен от това разпореждане Д. го е обжалвал пред директора на ТП на НОИ - П., който в една част е уважил жалбата досежно изтеклата погасителна давност, а в останалата част от вземането на НОИ образуваното административно производство е спряно до влизане в сила на разпореждане № 4803293486/Протокол № 1834/17. 11.2014 г. (неправилно посочено от административният съд като разпореждане № 4803293486/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г.). Посоченото решение № РД-2 от 07.01.2015 г. на горестоящия орган е обжалвано по съдебен ред, като с определение № 190 от 26.01.2015 г., постановено по адм. д. № 192/2015 г., Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Д., като неоснователна, което е влязло в сила на 13.03.2015 г. Впоследствие, са издадени и разпореждане № 4803293486/Протокол № Ра-372 от 15.07.2015 г. и разпореждане № 4803293486 от 11.07.2016 г., с които са изменени размерите на месечните удръжки, като считано от 01.08.2016 г. е определен размер от 41,75 лв. С процесното решение на директора на ТП на НОИ - П. от 15.08.2016 г., е възобновено административното производство и е потвърдено разпореждането от 18.11.2014 г. в частта му, с което е разпоредено възстановяването на сумата за периода от 01.01.2009 г. до 30.11.2014 г., ведно с лихвите, като административният орган се е мотивирал с това, че Д. е бил недобросъвестен, както при получаване на пенсията, която не му се е следвала, така и при подаване на заявлението за отпускане на процесната пенсия. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че административният акт в оспорената пред него част е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО, отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, приложим по аргумент от чл. 117, ал. 5 от КСО, за форма и съдържание и притежава предвидените в този текст реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването му - чл. 98, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 114 от КСО. При издаването му административният орган е спазил процесуалноправните и материалноправните разпоредби на АПК и КСО. Мотивиран е изводът на съда за законосъобразност на постановения от административния орган акт за възстановяване на неправилно изплатената на Я. Т. Д. сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, заедно с лихвата за посочения период. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, на което правно основание е издадено разпореждането - установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от Д.. Същият е бил недобросъвестен, доколкото е получавал пенсия за ранно пенсиониране преди навършване на възрастта за пенсиониране, като се е позовал на удостоверение № 41 от 21.08.2000 г. от "Ч. А." ЕООД, гр. В., в което е отразен стаж от първа категория, а впоследствие през 2013 г. и 2014 г. това удостоверение е анулирано и са издадени нови удостоверения за осигурителен стаж и доход с посочени различни данни от анулираното, не само по отношение на категорията труд - втора категория, но и по отношение на дохода. Към датата на отпускане на пенсията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - 08.08.2000 г. Д. не е имал стаж от първа категория, за да се ползва от това право. Както правилно е приел първоинстанционният съд, предвид наличието на влязло в сила разпореждане № 4803293486/Протокол № 1834 от 17.11.2014 г., спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали претендираните за възстановяване от Я. Т. Д. суми представляват недобросъвестно получени суми за осигурителни пращания. Съдът е дал правилен отговор на този въпрос. От правна страна разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждане № 4803293486/18.11.2014 г., потвърдено с обжалваната пред съда част на решението на директора на ТП на НОИ - П., е предвидено, че длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, също посочено като правно основание за издаване на разпореждането, потвърдено с обжалваната пред съда част на решението на директора на ТП на НОИ - П. е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 от КСО в относимата редакция (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Р. Б., в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице хипотезите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е от КСО, съществено значение на преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Поради това, че в конкретния случай недобросъвестността на лицето е обоснована със заявена и получена пенсия с ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж от 08.08.2000 г. от първа категория, то за да се прецени дали действително лицето е действало недобросъвестно, следва да се установи дали то е знаело за това обстоятелство, както и че това обстоятелство има значение изначално за отпускане на пенсията. Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не могат да бъдат споделени, тъй като касаторът се позовава на загубено пенсионно досие при положение, че доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което не може да се говори и за "споделена вина" в смисъл на оневиняване частично или напълно на жалбоподателя, доколкото същият е представил удостоверение за осигурителен стаж, в което е отразен неправилно, че е изпълнявал длъжност, категоризирана, като такава от първа категория. По делото се намира декларация от 12.08.2013 г., в която Я. Д. собственоръчно е отбелязал, че в периода от 04.09.1964 г. до 2000 г. е полагал труд като монтьор подземни канали, която е от втора категория. Следователно, обективният факт за липса на стаж от първа категория на Я. Т. Д. през периода 1964 г. - 2000 г. е бил известен на същия. От страна на жалбоподателя не се навеждат никакви доводи за незнание на този факт, а и такива биха били необосновани, включително от житейска гледна точка, като се има предвид, че е налице собственоръчно попълнена декларация за положен стаж от втора категория през периода. Действително пенсионното досие на Д. не е било открито в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - П., което е наложило неговото възстановяване. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 и 5 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителя "Ч. А." ЕООД. При тази проверка е установено, че той не е притежавал осигурителен стаж от първа категория, което означава, че не е отговарял на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО към датата на отпускане на пенсията. Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган, в случая и извън установения по съдебен ред. Съгласно чл. 108, ал. 3 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения, което означава, че тези задължения се отнасят и при приведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Доводите на касатора, че пенсионният орган е имал задължението да прецени, дали представеният със заявлението за отпускане на пенсия удостоверение за трудов стаж е от първа категория, и че осигурителят само прави предложение, не обосновава липсата на недобросъвестност от негова страна. Дори и да е налице законовото изискване категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Неоснователен е доводът за издаване на разпореждането от 18.11.2014 г. от некомпетентен орган. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, с разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането от 18.11.2014 г. е издадено от компетентен орган. Виждането на касационния жалбоподател за процедурата по издаване на разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО, включително за това, че когато се отнася до неправилно изплатени пенсии следва да се издава отделно разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО, с което да се установи недобросъвестността на лицето, което ги е получило, не съответства на приложимите законови разпоредби, и не може да бъде споделено. По отношение на доводите за незачитане на назначената съдебно- икономическа експертиза и заключението на вещото лице от първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че поставените задачи са относими към законосъобразността на разпореждането от 17.11.2014 г., което не е било обжалвано, и не следва да бъде обсъждано в настоящото производство, чийто предмет е административният акт за възстановяване на неправилно отпусната пенсия. Предвид изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което същото следва се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,