Решение № 8660 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15261/2013 г.

Решение № 8660 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15261/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу Решение № 5645 от 23.08.2013 г. постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 9189 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против, против частта от Ревизионен акт №[ЕИК]/19.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърдена от директора на Дирекция „О.” - С., с Решение № 1408/22.08.2011 г.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски.

Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта, в която не е признат ДК за издадените фактури от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Счита за правилно обаче съдебното решение, в частта, в която не е признат ДК по фактури издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], „Синдерпен [фирма], [фирма] и [фирма].

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/19.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърдена от директора на Дирекция „О.” - С., с Решение № 1408/22.08.2011 г.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.

За да отхвърли жалбата на [фирма], първостепенният съд е приел, че от процесните фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]; както и по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], „Синдерпен [фирма], [фирма] и [фирма], е констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС.

1. [фирма] е издало фактура № 9/11.08.2008 г., във връзка с кредитно известие № 8/06.08.2008 г., с начислен ДДС-235 239.40 лв.; фактура № 6/22.04.2008 г., с ДДС - 235 239,40 лв. Предмет на доставката е колесен челен товарач „Caterpillar 988 Н", който, по договор за финансов лизинг №[ЕИК] е следвало да бъде предоставен във владение на „Г. кар". Въз основа на данните по делото и писменото обяснение от пълномощника на ДЗЛ, съдът е установил, че доставката на стоката не е осъществена и не е бил сключен последващ договор за лизинг. Не се спори, че е налице плащане от ревизираното лице към доставчика. Според съда дори и при фактурирано авансово плащане, предвид ал. 7, чл. 25, Законът поставя изискуемостта на данъка, в зависимост от получаването на плащането, и в крайна сметка - от реалността на доставката. Без да е осъществена фактурираната доставка, дори ако е документирано пълно или частично авансово плащане, данъкът ще се яви неправомерно начислен. Налице е ограничението, предвидено с ал. 5 на чл. 70 ЗДДС и правилно това правно основание е използвано, за да бъде отказан данъчния кредит по фактурата.

2. [фирма] – отказано е право на ДК по фактура № 1...51/18.09.2008 г., с предмет: „продажба на лодка Бавариа 38 Hard Top", във връзка с която е представен договор за покупко - продажба № 11689/10.09.2008 г. сключен между „И. груп" и [фирма] за 1 бр. моторна яхта B. 38 НТ Sрогt, със сериен номер на корпуса DЕ ВАVМ38D1Е606. На 25.09.2008 г. е извършено плащане по банков път, на сумата от 345 008,41 лв. За остатъка до 492 869,16 лв. е представено тристранно споразумение от 10.09.2008 г. между лизингодател [фирма], доставчика и [фирма], в качеството му на лизингополучател, съгласно което страните се съгласяват, преведена от лизингополучателя на доставчика „И. груп" сума в размер на 123 217,29 лв., плюс 24 643,46 лв. ДДС за покупката на моторната яхта, да бъде прехвърлена в полза на лизингодателя, като авансово плащане, съгласно договора за покупко-продажба с доставчика. Това се наложило, поради отказ на лизингополучателя от договора за поръчка на 1 бр. моторна яхта B. 38 НТ Sрогt. Представен е договор за финансов лизинг №[ЕИК]/27.08.2008 г., сключен със [фирма], за отдаването под наем на моторната яхта, при условията на финансов лизинг и приемо-предавателен протокол от 30.09.2008 г. за физическото получаване на актива от [фирма] и предаването му на лизингополучателя. Констатирано е, че към 08.09.2009 г. лизинговите отношения със „Застой" са прекратени, поради неплащане на лизинговите вноски. Във връзка с произхода са представени доказателства за закупуване на стоката от румънското дружество „H. for you"; а от доставчика във връзка с произхода на процесната стока е представен Протокол за оглед № LV08-3025/29.07.2009 г. на „Fidelitas" L., с констатации за местонахождението на яхтата към тази дата - пристанище „М." - „Златни пясъци", [населено място].

Според съда представеното по делото тристранно споразумение от 10.09.2008 г., между лизингодател [фирма], доставчика [фирма] и [фирма], в качеството му на лизингополучател потвърждава тезата за сключване на сделки, представляващи т. нар. „продажби с обратен лизинг", но в случая не е доказано, че именно издателя на процесната фактура е доставил моторна яхта Бавариа 38 HTSport. Не се доказва, независимо от оформените документи (инвойс - фактура № 7/15.09.2008 г., издадена от румънското дружество „H. for you"; дневно извлечение от 17.07.2008 г. за извършено плащане към „H. for you" по договор) яхтата да е била доставена, понеже не са представени доказателства, установяващи: къде е извършена доставката, къде се намира плавателният съд; плащани ли са за престой на определено пристанище. Изводът за липса на доставка и на условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 ЗДДС, относно фактура № 1...51/18.09.2008 г., е приет за обоснован и правилен.

3. По отношение на [фирма] – отказано е право на ДК по фактура № 11/14.08.2008 г., с предмет „1 бр. MAN 50414 - 8x4; шаси WMAE68ZZZ3L031953" и фактура № 12/14.08.2008 г. с предмет „1 бр. Mерцедес Б. 4140K 8x4 шаси WDB9523141K385456". Констатирано е, че доставчикът е включил в дневника за продажби за м. 08.2008 г. двете фактури, но не е представил доказателства, от къде и как са придобити цитираните тях товарни автомобили. Признава се съществуването на същите. Приложен е договор за лизинг с [фирма] и ДЗЛ, свидетелства за регистрации на посочените МПС на името на [фирма], застрахователни договори и др. Ревизиращият екип е заключил, че не са налице доказателства, които да обосноват обстоятелството, че именно [фирма] е доставило стоките и съдът е приел този извод за правилен, тъй като фактът, че вещите са били налични, сам по себе си не води до признаване правото на приспадане на данъчния кредит, щом те не са доставени от издателя на данъчната фактура.

4. Относно [фирма] – отказано е право на ДК по фактура № 156/18.07.2008 г. с предмет на доставката „употребявана бетон помпа И. МП 260 Е 34 X", във връзка с договор за покупко - продажба № 91503/18.07.2008 г. с ревизираното лице. Приложени са документи за сключен договор за финансов лизинг между РЛ и [фирма], ППП от 25.07.2008 г. за предаване на вещта на лизингополучателя, свидетелство за регистрация ППС/на името на лизингодателя/. По отношение и на тази фактура ревизиращите са приели, че физическото наличие на бетон - помпата е безспорно, но не е потвърдена реалната възможност на „М. 2000" Е. да извърши доставката. От значение за признаване на правото на ДК в случая са резултатите от извършената на „Ел пасо" насрещна проверка за произхода на бетон - помпата. Независимо от представена инвойс-фактура № 94/15.02.2008 г. от „Autohaus Atthias Kahl Automobile" - Германия, не са представени доказателства за плащане. Съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството, че липсата на доказателства за придобиване на стоката от предходния доставчик (за случая - „Ел пасо") не е основание да се отказва данъчен кредит. Предвид предмета на фактурата, според решаващия съд в случая следва да се държи сметка, дали „М. 2000" действително е придобил вещта, тъй като същата не е родово определяема, а е индивидуализирана конкретно, за да може от своя страна да я достави на [фирма]. Заключението е, че не е възникнало данъчно събитие, което да обуслови изискуемост на данъка е правилно.

5. Спорът по отношение издадената от [фирма] фактура № 340/01.09.2008 г. с предмет: „аванс по доставка" е свързан с приложението на чл. 78 ЗДДС. Във връзка с тази доставка е издадено Кредитно известие № 374/30.09.2008 г. от [фирма], на стойност 5 785 188 лв. и ДДС - 1 157 037 лв. за разваляне на доставката по фактура № 340/01.09.2008 г., свързана с договор за покупко-продажба № 11625/2008 г., между ревизираното лице (лизингодател) и „А. Т." (доставчик), за доставка на нова моторна яхта „AZIMUT 75/46. Установено е, че на 14.10.2008 г. по сметка на [фирма] е върната от страна на [фирма] сумата от 400 000 лева. Фактурата, заедно с кредитното известие са отразени от „А. травел" в ДнПр за м. 09.2008 г. От своя страна [фирма] е включило фактурата в дневника си за покупки за м. 09.2008 г., но КИ е отразено в дневника за покупки за м. 10.2008 г. Според ревизираното дружество след като на 04.11.2010 г. на [фирма] е била връчена нотариалната покана от [фирма], за възстановяване на заплатените суми, в размер на 6 942 226,39 лв., то именно това е датата, на която е прекратен договора за доставка, а към 30.09.2008 г. той е бил в сила. В случая съдът е анализирал разпоредбите на чл. 78 и 115 от ЗДДС. Приел е, че „доставчикът" по договора - „А. травел" , след като не може да изпълни задължението си по договора е изпълнил задължението си по чл. 115, ал. 1, вр. ал. 3 ЗДДС - да издаде КИ, като именно по този начин и за целите на ЗДДС е обективирал волята си да развали договора. Това му действие е породило задължението за [фирма] по чл. 78 ЗДДС, да коригира размера на ползвания данъчен кредит в данъчния период, през който е възникнало развалянето на доставката - м. 09.2008 г, с отразяването на КИ в дневника за покупки и в СД за този данъчен период. Предвид изложеното, законосъобразно е извършена корекцията на ползвания от дружеството - жалбоподател данъчен кредит по фактура № 340/01.09.2008 г.

6. [фирма] – отказано е право на ДК по фактура № 100113/01.08.2008 г. на стойност 1 578 156,72 лв. и ДДС - 315 631,34 лв., с предмет - 100 % авансово плащане по договор № 11583/2008 г. за покупко-продажба на 2 бр. нови багери „Sennebogen 821M" и 2 бр. нови багери „Sennebogen 825M", сключен между [фирма] - получател и [фирма]- доставчик. Според съда наличието на писмено признание от страна на ревизираното дружество (жалба до директора на Д „О." - С. - л. 89 от делото), че стоките, предмет на договора не са доставени, но и договорът не е развален е достатъчно основание да бъде прието, че за „получателя" по фактурата не се е породило правото да приспадне данъчния кредит. За случая са относими изложените от съда мотиви, относно приложението на чл. 25, ал. 7 ЗДДС.

7. [фирма] е издало следните фактури: фактура № 12/03.06.2008 г. за моторна яхта CROWNLINE 21 SS - 1 бр. ; фактура № 17/26.06.2008 г. за моторна лодка CIGARETTE 38 TOP GUN - 1 бр.; фактура № 20/10.07.2008 г., за ремарке към лодка CIGARETTE 39 TOP GUN U.; фактура № 22/23.07.2008 г. за моторна лодка CIGARETTE 30 - 1 бр.; фактура № 25/15.08.2008 г. за моторна яхта CROWNLINE 315.

Съдът е приел за законосъобразен отказа за признаване на право на ДК, с мотиви аналогични с тези изложени по отношение на [фирма]. Според съда фактическото наличие на вещите - предмет на фактурите и въвеждането им на територията на страната е безспорно, но не е недоказано, че именно [фирма] е доставчикът. Дружеството не е намерено, вкл. от вещото лице, на декларираните адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК. На „Пауьрбоутс груп" е съставен РА, който е представен по делото (л. 285), но без съответстващият му РД. В този РА са коментирани и доставки на яхти към [фирма], от дружества в Германия и в САЩ. Съдържанието му обаче не опровергава констатациите на процесния РА. Потвърждава се констатацията, че инвойс - фактурата, представена за доказване начина на придобиване на яхтата по фактура № 17/26.06.2008 г., касае друга яхта, различна от предмета на тази фактура, а именно яхта, предмет на фактура № 21/10.07.2008 г., по която с процесното Решение № 1408/22.08.2011 г. директорът на Д „О.“ С. е признал право на данъчен кредит.

8. [фирма] е издател по фактури: А/ №: 566/14.07.2008 г. с предмет: „първо плащане по договор за строителство от 10.07.2008 г. - 40%", с ДО - 534 293 лв. и ДДС - 106 858,60 лв.; Б/ № 697/09.09.2008 г., с предмет: „извършени СМР по протоколи № 1 и № 2 от 01.09.2008 г.", данъчна основа - 234 815,73 лв. и ДДС - 46 963,15 лв.

Съдът е установил, че фактурите са включени в дневниците за продажби и са отразени в хронологичните регистри на счетоводни сметки, оборотни ведомости за м. 07 и м. 08.2008 г. Обсъдил е приложените във връзка с процесните фактури договор за строителство от 10.07.2008 г. между [фирма] и [фирма] /изпълнител/, както и участието на [фирма] в договора за строителство от 10.07.2008 г., като трета страна - в качеството му на лизингополучател, съгласно сключен Договор за финансов лизинг на недвижимо имущество, №[ЕИК]/23.05.2008 г., със срок на договора 120 месеца и 12 месеца гратисен период, както и Анекс от 23.05.2008 г. Въз основа на приложените протоколи и сметки за извършени СМР е установил, че процесните СМР са извършвани от подизпълнители - [фирма] (предишен собственик и последващ ползвател на имота, по договора за лизинг); Б. „Т.“; Т. 2007“ Е., [фирма].

Съдът е описал сложните взаимоотношения между трите дружества, които съдържат и елемент на кредитиране от страна на лизинговото дружество, към [фирма], които са предмет на регулиране по договора за лизинг и следва да се подчиняват на изискванията на чл. 25, ал. 4 ЗДДС. В случая ревизиращите не оспорват фактическото извършване на СМР по договора за строителство, а отказът е мотивиран с констатациите от насрещни проверки на подизпълнителите на „Анрад", като са изследвани практическите възможности на тези подизпълнители, да се справят с възложените им строително - ремонтни дейности. Обоснована е преценката, че щом [фирма] не е действителният изпълнител на услугите, за това дружество не е възникнало задължение да издаде фактурите, в които да начисли ДДС.

Според съда в случая се касае за договор за изработка и предвид чл. 259 ЗЗД изпълнителят носи отговорност за качественото извършване на СМР „на свой риск", включващо и влагане на качествени материали, именно той е задължен да доставя същите. Това предполага изпълнителят да разполага със съответните документи, доказващи, както наличие на финансови средства да закупи необходимите строителни материали, така и доставките на такива, респ. наемането на работна ръка и на строителна техника. Според съда представените от ДЗЛ и събрани по време на насрещните проверки документи не сочат по несъмнен начин наличие на изпълнение на фактурираната доставка именно от издателя на фактурата или от негови подизпълнители, в контекста на решението на С., по съединени дела С-80/11 и С-142/11 следва да бъде прието, че ревизиращите са изпълнили задължението си да докажат обратната теза.

9. Не е признат ДДС, в общ размер на 1 163 209,50 лв., по данъчни фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], „Синдерпен [фирма], [фирма] и [фирма] – тези доставчици не са били открити, както по време на ревизията, така и от вещото лице. По тази причина не са били извършени проверки в съответните счетоводства и не са представени доказателства, относно придобиването на вещите, отразени във фактурите. Съдът е счел за обоснован изводът на ревизиращите относно липсата на доказателства, които да установяват фактическа възможност дружествата да са разполагали с описаните във фактурите товарни автомобили, строителна и специализирана техника, които да доставят на дружеството - жалбоподател. Изцяло валидни и по отношение на тези доставчици са съображенията на съда изложени по въпроса за произхода на стоките. Невъзникването на данъчни събития, по смисъла на чл. 25, ал. 1, ал. 2 ЗДДС не е породило право за дружествата да издадат данъчни фактури, в които да начислят ДДС. Този извод според съда не може да бъде опроверган и чрез представените по делото РА, издадени на доставчиците [фирма], [фирма],„Синдерпен [фирма].

Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална.

Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон. Твърди се, че по делото са налице достатъчно доказателства въз основа на които да бъде обоснован извод за реално осъществени доставки и съответно за признаване право на данъчен кредит на дружеството. Касаторът счита за неотносими обстоятелствата относно произхода на стоките. Позовава се на решения на С. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Оплакванията са неоснователни. От значение за признаване право на ДК е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Не е доказано обаче преките доставчици [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] да са доставили стоките, прехвърляйки право на собственост върху тях, тъй като не е доказано, че именно тези преки доставчици са имали право на собственост върху същите стоки. Приложим е общият принцип, че никое лице не може да прехвърли повече права върху вещ, отколкото самото то притежава. Тези съображения са валидни и по отношение на фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], „Синдерпен [фирма], [фирма] и [фирма]. Относно заключението на счетоводната експертиза е нужно да се отрази, че с правилно счетоводно отчитане и заплащане на стойността по фактурите не се доказва реалност на доставки. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на С., както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика С. приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Неприложими за казуса са и дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на доставката, прехвърлянето на право на собственост върху стоките, наличието на данъчно събитие.

Неоснователни са доводите на касатора във връзка с доставката по фактурата на [фирма], а именно, че в случая е налице авансово плащане за бъдеща доставка на стока, поради което за ДЗЛ следва да се признае право на данъчен кредит без значение дали доставчикът е придобил процесната стока от гръцкия търговец. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон ЗДДС като е приел, че по силата му авансовото плащане не поражда настъпване на данъчно събитие, а е такава само доколкото е обвързано с осъществяване на конкретна доставка. В случай, че тази доставка не се извърши, както е установено по делото, не се приема, че е налице данъчно събитие по извършеното авансово плащане, съответно не възниква право на приспадане на данъчен кредит. В доказателствена тежест на лицето е да установи правомерното начисляване на данъка досежно наличието на извършена доставка, при условията на пълно доказване, което в случая не е постигнато. Само осчетоводяването, било то и редовно водено, не е достатъчно за постигане целите на доказването. Ето защо със заключението на счетоводната експертиза не се опровергават горните доводи за липса на реалност. Обратно на твърденията на касатора актуалната практика на С. - по дело С-107/13 е в подкрепа на изводите на съда, че липсата на реалност на доставката, по която е извършено авансово плащане е основание да се коригира правото на приспадане. В цитираното решение, при сходни фактически установявани, съдът /С./ е приел, че относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя на фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка, която в крайна сметка не е извършена, въпреки че данъкът все още се дължи от доставчика и че същият не е възстановил авансово платената сума.

Във връзка с твърденията, че по делото са представени РА на някои от доставчиците, в които не е извършена корекция на начисления данък, вкл. и по издадените към касатора фактури, следва да се посочи, че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове необходимост от признаване на право на приспадане на данъчен кредит при съконтрахента по доставките и платец на ДДС. В този смисъл е и решение на Съда на ЕО по дело С-643/11, според което се допуска на получателя на фактурата да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура РА не е направена корекция на декларирания от последния ДДС.

Обосновани са изводите на съда за законсъобразност на РА досежно извършената корекция на ползвания от касатора данъчен кредит по фактура № 340/01.09.2008 г., а именно, че същата следва да бъде извършена през д.п. м. 09.2008 г., когато е издадено КИ от доставчика [фирма].

Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК.

Водим от горното и в същия съд, Върховният административен съд, О. отделение