Решение № 3370 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2024 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA.26217 (2011/C), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, на основание чл. 10 и чл. 38, ал. 3 от ЗДП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, поради което настоящият състав не следва да преповтаря фактическата обстановка по спора, а препрща към установената фактическа обстановка от АСБ. В хода на съдебното производство са допуснати и приети съдебна финансово-икономическа експертиза (СФИЕ), основна и повторна съдебно-оценителни експертизи (СОЕ). Според заключението на СФИЕ, точният размер на лихвата върху държавната помощ, посочена в АУПДВ РД 05-15/12.03.2020 г. за периода от 25.07.2008 г. до 12.03.2020 г., съгласно методиката на Регламент /ЕО/ 794/2004 и Регламент /ЕО/ 271/2008 е 27 032.77 лв. Според заключението на СОЕ с вх. 8977/19.10.2020 г., реалната пазарна цена на имот с идентификатор 51500.201.28 с площ 7 850 кв.м., находящ се в местността Юрта Балкана в землището на гр. Несебър, обл. Бургас, представляващ поляна, НТП Друг вид производителна гора, е 49 141 лв. + 135.18 лв. добавена стойност от дървесно-горската растителност на имота, т.е. реалната пазарна цена на имота е 49 276.18 лв. В заключението с вх. 3505/02.04.2021 г. вещото лице е използвало методи за кубиране и сортиментиране и въз основа на тях е приело, че цената на имот с идентификатор 51500.201.28 е 31 975 лв. В заключението с вх. 6520/17.06.2021 г. вещото лице е установило, че цената на имота е определена, като сума от стойността на земята и стойността на дървесината, тъй като реално е сключена само една сделка с подобен имот. Според него реалната пазарната цена на имот 51500.201.28, землище гр. Несебър, м. Юрта Балкана е 31 975 лв., определена по Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд действаща към 2008 г. Реалната пазарната цена на поземлен имот с идентификатор 010014, находящ се в землището на с. Очиндол, община Мездра е 102 985 лв. (по- високата цена, установена от приложените два подхода). Вещото лице не е установило несъвместима държавна помощ съгласно формулата и методиката, посочена в т.173 на Решението на ЕК, при посочените от експертизите реални пазарни цени на имотите. За да отмени процесния административен акт, АСБ е приел, че същия е издаден в противоречие с материалния закон, при следните мотиви:

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието предприятие за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Качеството предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ЗДП. Съдът е посочил, че в процесния АУПДВ се съдържат кратки мотиви, въз основа на които Боил ООД е определен като предприятие по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и бенефициер на държавна помощ. АСБ е обсъдил събраните по делото доказателства и съдебната практика в тази насока и въз основа на тях е приел за правилен извода на административния орган, че дружеството е предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. Посочено е, че фактът, че Боил ООД има качеството на предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС, не е достатъчен само по себе си, за да квалифицира конкретната сделка за замяна като държавна помощ. Според съда в случая не е доказан факта на получаване на предимството и на неговия размер от администрацията, която съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК носи доказателствената тежест за установяването им. АСБ е посочил, че административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в Договор за замяна 355/25.07.2008 г., а от приетите по делото СОЕ се установява, че пазарната цена на държавния имот е 31 975 лв., а на частния имот 102 985 лв., поради което не може да се приеме, че пазарната цена на държавния имот е по-висока от пазарната цена на частните имоти. Първоинстанционният съд е посочил, че решението на ЕК не съдържа изискване за приемане на методика за оценка, но оценителните доклади на Агролеспроект ЕООД са изготвени при неназовани методи, което е несъвместимо с изискването за пълнота на главното доказване. Посочено е, че оценителят Агролеспроект ЕООД не е независим, доколкото едноличен собственик на капитала на дружеството е администратора на помощта Министерство на земеделието, храните и горите. Направен е извод, че са нарушени и двата основни принципа, регламентирани с чл. 4 ЗНО независимост, необвързаност на регистрирания оценител; обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на оценката. В случая възложител се явява Изпълнителна Агенция по горите, но тя е в структурата на Министерството на земеделието, храните и горите, т.е не може да се разглежда като независим субект. Не е спазен и основният формален принцип залегнал в чл.38, ал.10 от ЗДП, определящ условието оценката да се възлага и приема от администратора на помощта. С оглед изложеното АСБ е направил извод, че пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и в случая не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 от ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО. В този смисъл съдът се е позовал на трайната практика на ВАС по идентични казуси. Първоинстанционният съд е посоичил, че с оглед установения размер на държавната помощ от самия административен орган, същата попада в понятието de minimis по смисъла на Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. (относно приложимостта му виж чл. 7 и чл. 8). В т. 154 от Решението на ЕК е посочено, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/ 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, параграф 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Съдът се е позовал на чл. 3 от Регламент (ЕС) 1407/2013 според който общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години. Установеният размер на неправомерната държавна помощ с процесния АУПДВ е под прага от 200 000 евро, а именно в размер на 52 697.00 лв., който дори в посочения от органа размер, включващ и лихва за просрочие, е под посочения праг. Според съда дружествотро не е получило недопустимо предимство. Съпоставката на административните и на пазарните цени на заменяните имоти по договора от 25.07.2008 г. сочи на превишение на административната и на пазарната цена на частния имот над цените на държавния, а това изключва формирането на положителна разлика по 147-то съображение от решението на Комисията, което да се квалифицира като предимство. Според АСБ дори и да се приемат пазарните цени, посочени в АУПДВ, не би могло да се стигне до друг резултат, доколкото помощта попада в понятието de minimis. В този смисъл съдът се е позовал на практиката на ВАС - Решение 3163/15.03.2024 г. постановено по адм. дело 7426/2022 г. по описа на ВАС; Решение 2827/11.03.2024 г. постановено по адм. дело 2226/2022 г. на ВАС, Решение 2777/07.03.2024 г. постановено по адм. дело 4253/2022 г. на ВАС, Решение 2487/05.03.2024 г. постановено по адм. дело 2444/2022 г. на ВАС, Решение 2641 от 06.03.2024 г. постановено по адм. дело 7002/2022 г. на ВАС; Решение 3258 от 27.03.2023 г. постановено по адм. дело 7023/2022 г. на ВАС и др. Направен е извод, че липсата на установени предпоставки за възникване на публичното държавно вземане за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, предоставена със сключването на договора за замяна на недвижим имот 355/25.07.2008 г., води до неправомерно установяване на вземането с процесния АУПДВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че АСБ не е изложил собствени мотиви във връзка с процесния АУПДВ. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, възраженията на страните, заключенията на вещите лица и приложимата практика на ВАС и е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на АУПДВ. По делото не е било спорно, че с договор за замяна, ДАГ е прехвърлила на дружеството правото на собственост върху поземлен имот с площ 7,852 дка, представляващ гори и земи от държавния горски фонд в местността Юрта-Балкана, община Несебър, на стойност 91 378.20 лв. (л. 58 от адм.дело 770/2020 г.). В замяна дружеството е прехвърлило собствени имоти с площ 245.843 дка, находящи се в землището на с. Очиндол, община Мездра, на стойност 107 287.42 лв. Страните са посочили (чл. 5 от договора), че държавният имот е с по-ниска стойност и на основание чл. 15б, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ) държавата не дължи заплащане на разликата до по-високата стойност. Между страните не се спори, че посоченият договор за замяна попада в периода, обхванат от влязлото в сила Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) и SA.26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Същото е издадено на основание чл. 108, пар. 2, първа алинея ДФЕС и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, пар. 3 ДФЕС и е несъвместима с вътрешния пазар. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая дружеството е действало като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, но по отношение на Боил ООД не са изпълнени останалите предпоставки за установяване на задължението. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд по отношение на размера на подлежащата на възстановяване помощ, определен с процесния АУПДВ. Съгласно т. 48 от решението на СЕС по дело С-325/22, когато съответната държава членка трябва да определи размера на подлежащата на възстановяване помощ, тя трябва да го направи въз основа на метода, посочен в решението за възстановяване (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Mediaset, C-69/13,EU:C:2014:71, т. 21 и 23). Запитващата юрисдикция следва да прецени дали използвания метод съответства на член 6, параграф 1, букви б), в) и г) от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г., където се предвиждат три различни способа за възстановяване на помощта, а именно: възстановяването на помощта въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997, въз основа на отмяна на сделката за замяна или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията (т. 50 от посоченото решение на СЕС). В АУПДВ липсват мотиви и по делото не са ангажирани доказателства, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕК в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата за определяне размера на помощта, предвидена в т. 173 от решението на ЕК, респективно съображения за причините, поради които тази формула е неприложима. Съгласно чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО, който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. По делото не е доказано, че дружеството, изготвило оценителските доклади Агролеспроект ЕООД, въз основа на които е определен размерът на твърдяната държавна помощ, е вписано в Публичния регистър на независимите оценители и че има издаден сертификат по ЗНО, т. е. не е установено изпълнение на изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП. На следващо място, правилно административният съд е приел, че е налице нарушение и на двата основни принципа, регламентирани с чл. 4 от ЗНО независимост, необвързаност на регистрирания оценител; обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на оценката. Въз основа на данните в Търговския регистър е установено, че едноличен собственик на капитала на Агролеспроект ЕООД е Министерство на земеделието и храните, а в случая възложител на обществената поръчка, респ. на изготвяне на оценката на процесните имоти е Изпълнителна агенция по горите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка и изпълнителният й директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, т.е не може да се разглежда като независим субект, който действа при липса на обвързаност и на конфликт на интереси. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС по сходни дела Решение 2641/06.03.2024 г., постановено по адм. дело 7002/2022 г. по описа на ВАС; Решение 2293/27.02.2024 г., постановено по адм. дело 9707/2022 г. по описа на ВАС; Решение 1586/12.02.2024 г., постановено по адм. дело 4848/2022 г. по описа на ВАС. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по СОЕ, според което пазарната цена на държавния имот е 31 975 лв., а на частния имот 102 985 лв. АСБ правилно е кредитирал заключението на вещото лице по тази експертиза, като обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. Видно от това заключение дружеството не е получило недопустимо предимство. Правилно е прието от административния съд, че съпоставката на административните и на пазарните цени на заменяните имоти по договора от 25.07.2008 г. сочи на превишение на административната и на пазарната цена на частния имот над цените на държавния, а това изключва формирането на положителна разлика по 147-то съображение от решението на Комисията, което да се квалифицира като предимство. По гореизложените съображения, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.