Решение № 1415 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2016 г.

Решение № 1415 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ц. С. от град С., против решение № 3529 от 25.05.2016 г. постановено по адм. д. № 9944/2015 г. от Административен съд С. град/АССГ/, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 513з-5529/05.08.2015 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ . Касаторът счита съдебното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Иска се и отмяна на обжалваната заповед.. Ответникът по касационната жалба - директора на СДВР, чрез процесуалния си представител в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на АССГ, е отхвърлил оспорването по жалба на С. Ц. С. - старши разследващ полицай в 02 сектор "Разследване на икономически престъпления" към отдел "Разследване" при СДВР е отхвърлено оспорването й срещу заповед № 513з-5529/05.08.2015 г. на Директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3 и чл. 194, ал. 2, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че дисциплинарното наказание е наложено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. И в касационната инстанция основният довод на Стоянова за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неправилно прилагане на материалния закон. И настоящата инстанция споделя извода на АССГ, че административният орган правилно е приложил материалния закон. Съгласно приложимата за конкретния случай хипотеза на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Прието е за допуснато от С. С. следното нарушение- на 19.08.2014 г. по надлежния ред й е възложена работата по разследване на досъдебно производство № 5172/11 г. по описа на СДВР. С предложение, регистрирано на 11.11.2014 г. и предадено на Стоянова на 12.11.14 г., наблюдаващ прокурор е удължил срока на разследване с четири месеца, считано от 10.09.2014 до 10.01.2015 г. Установено е, че след месец декември 2014 г. Стоянова не е извършила нито едно действие по разследването, като последното действие е писмен доклад по реда на чл. 203, ал. 4 НПК, изпратен в Софийска районна прокуратура на 12.03.2015 г., т. е. повече от два месеца след изтичане срока на разследване -10.01.2015 г. С поведението си Стоянова, в качеството й на разследващ полицай - не е извършила разследването при условията и по реда на НПК и не е изпълнила основните си задължения по специфична длъжностна характеристика. За неоснователни и ирелевантни са приети и възраженията на Стоянова за наличие на лични причини- смъртта на близки нейни родственици /баба и дядо/ и ползван отпуск в тази връзка. И административният орган и съда са обсъдили тези възражения, но с оглед факта, че заболяването на лицата и смъртта им е настъпила през месец февруари/ползваният отпуск е за периода -06-09 февруари 2015 г./, т. е повече от месец след изтичане на крайният срок за разследване, поради което сам по себе си не може да обоснове основателност като причина за неизпълнение на служебни задължения. Действително, в диспозитива на решението са посочени заповед и лице, различни от тези сочени в обстоятелствената част на решението. В случая обаче явно се касае за очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл. 247 ГПК. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и е приложил правилно материалния закон към така установеното. С оглед на това решението му е правилно. При така изложените мотиви обжалваното решение на съда е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена до сумата от 100 (сто) лева. Водим от изложеното Върховният административен съд, състав на Пето отделение