Решение № 14646 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2019 г.

Решение № 14646 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Тахир от [населено място], [област], против Решение № 354 от 14.02.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1120 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) с № Р-16000917003090-091-001 от 13.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 108 от 6.03.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който са установени задължения както следва: - годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 2 393. 00 лв. и лихви – 393. 59 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 15 436.00 лв. и лихви – 973.40 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. 5.00 лв. и лихви – 0.32 лв.; вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 2 752.18 лв. и лихви 500.07 лв. и за 2016 г. в размер на 3 993.60 лв. и лихви - 299. 00 лв.; вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1 720.12 лв. и лихви – 312.57 лв. и за 2016 г. в размер на 2 496.00 лв. и лихви – 195.ЗЗ лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 1 075.07 лв. и лихви – 195.ЗЗ лв. и за 2016 г. в размер на 1 560. 00 лв. и лихви – 116. 80 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и немотивирано, като при постановяването му напълно са игнорирани събраните обяснения от лицата, пътували със собствените на ревизираното лице автомобили и на наетия шофьор при тези превози. Твърди, че по безспорен начин е установено и излизането на превозните средства и точният брой на пътуващите в тях за всяка от ревизираните години. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита на 2.10.2019 г. от процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 562,27 лв. и за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за данъчните периоди 2015 г. и 2016 г. в общ размер от 17829 лв. и лихви върху посочената сума в общ размер от 1366, 99 лв.; данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер от 5, 00 лв. и лихви от 0, 32 лв.; както и задължения за ЗОВ за самоосигуряващо се лице, както следва: вноски за ДОО в общ размер от 6745, 78 лв. и прилежащи лихви от общо 799, 07 лв.; вноски за ЗО в общ размер от 4216, 12 лв. и прилежащи лихви от общо 507, 90 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в общ размер от 2635, 07 лв. и прилежащи лихви от общо 312, 13 лв. В РА е констатирано, въз основа на събраните при ревизията доказателства, че през периода 2015 г. и 2016 г. Ф. Тахир е извършвал превоз на пътници от България до Германия Холандия и Белгия и обратно. Въз основа на представена от ОД на МВР – Кърджали информация за регистрирани влизания и излизания на автомобили собственост на лицето, са определени броят на извършените превози на пътници по години, както следва: - за 2015 г. – 150 пътника, и за 2016 г. – 681 пътника. Въз основа на получена информация от лица, пътуващи с автомобили, собственост на Ф. Тахир, е определена платената от тях цена за едно пътуване – 100 € или 195. 59 лв. За лицето са определени приходи от извършен превоз на пътници за 2015 г. в размер на 29 337. 00 лв. и за 2016 г. – в размер на 133 189. 98 лв. Изчислени са разходи за гориво за извършените превози на пътници при средни цени на горива за съответния месец и разход на гориво от 6 на сто. За 2015 г. са определени разходи за 7 835. 54 лв., а за 2016 г. – 22 323. 46 лв. За ревизираното лице са определени получени доходи от превоз на пътници за 2015 г. общо за 21 501. 46 лв. и за 2016 г. – 110 957. 52 лв. Годишната данъчна основа за процесните периоди е установена като разлика между годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници определена по реда на чл. 122 от ДОПК и установените задължения за ЗОВ. За да отхвърли жалбата на Ф. Тахир, първоинстанциноният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното производство, съдът е приел, че именно Ф. Тахир е осъществявал транспорта, макар и чрез наемане на други лица – шофьори, предвид и конкретното споменаване на микробусите в обясненията. Обоснован е извод, че РЛ перманентно извършвана услуга по превоз на пътници със собствени МПС, във връзка с която, не са представени документи нито за извършени разходи, нито за получени приходи от тази услуга, попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Съдът е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че същият е извършвал посредническа и комисионерска дейност при закупуване на автомобили на трети лица, тъй като липсват доказателства в тази насока – пълномощни, дадени парични средства и пр., както и, че инцидентно е извършвал услугата по транспорт, за което пътуващите са му предоставяли суми само за гориво, като това за него не са приходи, а намаляване на разходите за пътуване, и не може да се приеме че лицето осъществява търговска дейност, респ. независима икономическа дейност, предвид посочената инцидентност от него. Съдът е кредитирал заключението на СТЕ, в което са направени изчисления на печалбата на РЛ от извършваната от него дейност, съобразно разходите за гориво за 2015 и 2016 г. съобразно данни от информационния сайт – www. bgfuelo. net, видове гориво за всеки един автомобил, неговият разход, разстояние между градовете, цени на превоз от различните градове в процесните държави, при което изчислената от вещото лице печалба за двете години е значително по-голяма от тази, установена с РА, поради което по арг. от чл. 160, ал. 5 ДОПК не е изменил акта. Що се отнася до установения данък върху данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5. 00 лв., съдът е споделил изводите на приходната администрация, тъй като за автомобил "Фолксваген Каравел" е установено, че същият е закупен съгласно договор от 20.10.2016 г. и продаден на 02.04.2016 г. от Ф. Тахир и съпругата му Н. Тахир, в режим на СИО, при което е реализиран доход от тази продажба, а доходът от продажба на МПС е облагаем по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ, тъй като за него не са приложими разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "а" от с. з. Съдът е потвърдил РА и в частта относно констатациите по КСО и ЗЗО. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. При определяне на размера на данъчната основа са анализирани относимите към конкретния случай обстоятелства, при което също не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение. Съдът е обсъдил всички възражения и доводи на жалбоподателя, включително и тези, че той не е бил реален собственик на превозните средства, че не е управлявал същите и че не е пътувал в тях. В тази връзка в хода на административното производство е извършена насрещна проверка на Д. Исмаил, който потвърждава, че е бил нает от Ф. Тахир за шофьор на бус за три курса по маршрут България – Германия - Холандия – Белгия, като на курс са му платили 250 евро. Събраните доказателства и дадените обяснения от трети лица в хода на ревизията водят на извод, че в процесния период 2015 г. – 2016 г. касаторът е извършвал дейност по превоз на пътници със собствени МПС от България до Германия, Белгия и Холандия, която попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, от която е реализирал приходи, които не са били декларирани по надлежния ред. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, това е обстоятелство, даващо основание за извършване на облагането по реда на ал. 2 на правната норма, по който ред е протекло ревизионното производство. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране и анализиране на доказателствата по делото. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1171, 70 лв., определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За производството пред Административен съд – Пловдив юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като същото е присъдено с първоинстанционния съдебен акт. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,