Решение № 11645 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14837/2014 г.

Решение № 11645 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14837/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив против решение № 2337/31.10.2014 г. по адм. д. № 1843/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е взел предвид, че разпоредбата на чл. 62, ал. 1 Закона за водите има императивен характер и задължава административния орган да се съобрази с изискванията на закона при определяне на действителните цели на ползване на водите, а не с желанието на заявителя. Поради това е определил целите на водоползването и съответната на тях такса за водовземане съобразно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Касационният жалбоподател иска решението да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - "Синергон хотели" АД, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва изложените доводи в касационната жалба като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил всички доказателства и е приел извод за основателност на оспорването. Административният орган е издал оспорения акт без да изясни точната цел на водоползването. Решението е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив, по жалба на "Синергон хотели" АД, е Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31590839 от 16.05.2014 г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив (БДУВИБР), при министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което на жалбоподателя е разрешено водовземане на подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, разположен в ПИ 56784.506.1219 по КККР на гр. Пловдив. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта, с която е определена целта на водовземането. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че водата, постъпваща в климатичната машина на хотел "Новотел-Пловдив" от тръбния кладенец за подземна вода служи само за охлаждане на системата, а не за нейното захранване, тъй като се използва само нейната температура, а количеството потребена вода се връща обратно в канализационната мрежа. Поради това съдът е приел, че административният орган е издал акта си в оспорената му част, без да изясни точната цел на водовземането, а е посочил в разрешителното, че водата се използва за други цели - захранване на климатичната инсталация и поливане на зелени площи. Съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на чл. 35, ал. 1 от АПК, което нарушение е съществено и е основание за неговата отмяна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доказателствата по делото установяват, че със заявление № 136/7.02.2014 г. "Синергон хотели" АД - гр. Пловдив, е поискало издаване на разрешително за водовземане от подземни води за охлаждане (на климатичната инсталация) и за други цели (поливане на озеленени площи) на територията на собствения на дружеството хотелски комплекс "Новотел Пловдив" - гр. Пловдив. В издаденото на дружеството разрешително за водовземане от подземни води № 31590839/16.05.2014 г. като цел на водовземането са определени други цели: захранване на климатична инсталация и поливане на зелени площи. Така определените други цели на водоползване водят до определяне на по-висока такса за водовземане от подземни води съгласно чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата), което обуславя правния интерес от обжалване на издаденото разрешително. Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 6 ЗВ, при издаване на разрешителното за водовземане, компетентният орган преценява искането за издаване на разрешително, като съобразява съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането. Това право на преценка е дало възможност на административния орган - директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, да определи целите на водовземането съобразно реалното ползване на водите и дадените дефиниции на понятията в ДР на Тарифата. При това вместо охлаждане на климатична инсталация в разрешителното е посочено: други цели (захранване на климатична инсталация), а вместо други цели (поливане на озеленени площи) е посочено: други цели (поливане на зелени площи). Съгласно чл. 10, ал. 2 от Тарифата във връзка с § 1, т. 4 ДР на Тарифата охлаждането като цел на водоползването на водата е уредено, когато повърхностна вода се използва за охлаждане на машини и съоръжения в процеса на работата им, но не и когато водовземането е от подземни води. В случая не е спорно, че дружеството черпи вода от тръбен кладенец и издаденото разрешително касае водовземане от подземни води. Поради това целта на водовземането не може да бъде определено с термина "охлаждане", а следва да се отнесе към "други цели", както е процедирал административният орган. Що се отнася до другата определена цел на водоползването - поливане на зелени или озеленени площи, съдът не намира различие в посочената от дружеството заявена цел и така определената от административния орган цел на водоползването в издаденото разрешително. Същото, заявено като поливане на озеленени площи, не може да се отъждестви с целта "напояване на земеделски култури", каквито възражения са направени от касационния жалбоподател. Съдът правилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената му форма, но не е преценил правилно приложимия закон съобразно направените от жалбоподателя възражения. Констатациите на вещото лице за реалното ползване на водите е следвало да бъдат съобразени и с дадените в Тарифата дефиниции на целите на водоползването. Съдът не е съобразил разпоредбите на Закона за водите и на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. Предвид изложените съображения оспореният по делото административен акт е издаден при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Подадената срещу него жалба от "Синергон хотели" АД - гр. Пловдив, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,