Решение № 9136 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2016 г.

Решение № 9136 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "КДМ ОЙЛС" ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. С., представлявано от управителя Д. А., чрез пълномощника му адв. Л. Станчева, срещу Решение № 39 от 31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 294/2015 г. от Административен съд В. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - О. В., чрез пълномощника си адв. П. Петков дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, представляващи минималното възнаграждение за адвокат предвид стойността на иска. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда не е постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на "КДМ ОЙЛС" ООД срещу О. В., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 259 098. 00 лева, изразяващи се в намалена печалба за дружеството през периода от 08.12.2012 г. до 30.06.2015 г. поради отлив на клиенти и намален оборот от продажба на гориво от негови търговски обекти - газстанция и бензиностанция в гр. В., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване, както и иска за имуществени вреди от намалената стойност на имоти на дружеството в размер на 50 000. 00 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване и е осъдил ищеца да заплати разноски по делото в размер общо на 7 230. 00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът - търговец с горива, е собственик на поземлен имот с идентификатор 10971.511.862 по КК на гр. В., Западна складова зона, ведно с изградени в него сгради, вкл. газстанция и бензиностанция. Установено е също, че по Решение № 687 от 25.08.2004 г. на МС на РБ обект: "Комбиниран пътен и ж. п. мост над р. Д. В. - Калафат", е определен за обект с национално значение, за който МРРБ е издало разрешение за строеж № РС-7 от 11.05.2007 г., с което на Министерство на транспорта, в качеството му на възложител, е разрешено извършването на СМР, съгласно одобрен технически проект. Въз основа на заключението на назначената по делото екпертиза съдът е приел, че при изграждането на прилежащата инфраструктура на националния обект - граничен комбиниран мост-надлез над железопътната мрежа по пътя В. - К. е запазен достъпът до търговските обекти на ищеца за леки автомобили и такива с тегло до 15, т. откъм градската част на гр. В. и частично е ограничен този достъп откъм околовръстния път на града. Вещото лице е уточнило, че заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на община В., с която е одобрен проект за ЧИ на ПУП - ПР и ПЗ на обект "П. Н. П." В. и отменена с Решение № 12 от 25.01.2010 г., постановена по адм. дело № 174/2009 г. от АС - В., не се засяга ПИ 5119, кв. 574 по плана на града, в който се намира бензиностанцията. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че не са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на община В. Решението е валидно, допустимо и правилно, с изключение на частта досежно разноските, в която част, като неправилно следва да се отмени. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на административния акт, действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка и непосредствена причинна връзка. Отсъствието на който и да е от елементите на фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до отхвърляне на исковата претенция. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил и доказал наличието на елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от него отговорност на ответника за обезщетяване на твърдяните за причинени му имуществени вреди. Твърди се, че те произтичат от незаконосъобразната заповед на кмета на община В. № 122 от 01.10.2004 г. С тази заповед, която безспорно е била обявена за незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт, не се засяга имота, собственост на ищеца - идентичен с имот УПИ I-5119 и УПИ II-5119, кв. 574. С нея е бил одобрен проект за ЧИ на ПУП - ПР - ПЗ на обект "П. Н. П." гр. В., промяна на регулацията на кв. 591, 573 и 586 и в плана за застрояване на кв. 591, 573 и 593. Правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, които са претърпели вреди от издадени административни актове, но тази правна възможност съществува за тези правни субекти, за които актът създава задължения, засяга неблагоприятно техните субективни права или законни интереси, което в настоящия случай не е така. На следващо място, субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Пряка последица е налице, когато актът, действието или бездействието на административния орган директно въздейства върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди законодателя разбира само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. От една страна отменения административен акт не засяга права и не създава задължения за ищеца, а от друга по делото не е доказано сигурното получаване на доход от продажбата на горива за процесния период дори да не е налице промяната в инфраструктурата във връзка със строежа на националния обект. За да се ангажира отговорността на общината вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. Претендираните последици не може да се презумират в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Предявеният иск, като неоснователен, правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за неоснователност на предявения иск. Решението обаче е неправилно в частта му, с която ищецът е осъден да заплати разноски по делото. Не са представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството, каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Не се доказват сторени по делото разноски от тази страна и пред настоящата инстанция. Представянето на списък по реда на чл. 80 ГПК не е достатъчно условие за присъждането на разноски, които административният орган не е доказал да е понесъл във връзка с процеса. С оглед изложените съображения обжалваното решението следва да се отмени като неправилно в частта му, с която "КДМ ОЙЛС" ООД е осъдено да заплати на О. В. разноски по делото в размер на 7 230 лева и се остави без уважение искането на страните за присъждане на такива и пред настоящата инстанция. В останалата му част обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение