Решение № 9009 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2013 г.

Решение № 9009 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Билдинг Интернешънъл " ООД, гр. София, против решение № 4862/15.07.2013 г. по адм. д. № 14546/12 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2021103972/10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в потвърдената част с Решение № 2434/12.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София към ЦУ на НАП, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", за установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 17 463, 50 лв. и лихви за забава, за данъчни периоди м. 12.08 г. и м. 01.09 г. по фактури, издадени от "Максидс " ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА. Заявено е и алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане в случай, че се приеме, че следва да бъдат установени факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Към касационната жалба са представени писмени доказателства по опис, приети от касационната инстанция. В съдебно заседание дружеството-касатор е процесуално представлявано от адв. Ненчев, който поддържа касационната жалба, претендира разноски, за които представя списък и документи. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, предишна дирекция - "Обжалване и управление на изпълнението", оспорва жалбата чрез процесуалния представител юрк. Тодорова, която заявява искане решението да бъде оставено в сила като мотивирано и постановено в съответствие с материалните норми по отношение данъчното третиране на процесните доставки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта за установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.08 г. и м. 01.09 г. по фактури, издадени от "Максидс " ЕООД с предмет на доставки: латексово боядисване по стени и тавани, направа на фаянсова облицовка на бани и тоалетни, направа на теракот на подове, хидроизолация в основи - фундаментни и сутеренни стени, направа на паркет, направа на первази и лепене на тапет. В хода на ревизионното производство, по отправено искане до доставчика, доказателства, свързани с доставките от същия не са представени. От ревизираното дружество са представени в хода на ревизията: копия от фактурите, аналитичен регистър на с/ка 4532, хронологичен регистър на с/ка 704 и с/ка 501, счетоводни справки от с/ки 604 и 421 и ведомости за заплати, оборотни ведомости, копия на документи за закупени материали от предходни доставчици, копия на приходни касови ордери за плащания в брой, свидетелство за регистрация на фискално устройство. Фактури за закупени материали от други фирми-доставчици и фискални бонове към тях са представени и с касационната жалба, като се твърди от касатора, че приложената административна преписка не е пълна и на съда не са били представените тези фактури и фискални бонове към тях, от което съдът е направил погрешен извод, че материалите е следвало да се осигуряват от доставчика "Максидс " ЕООД, което не е доказано със съответните за това доказателства. Това искане е относимо като процесуално действие пред първоинстанционния съд и пропускането му е от страна на самия жалбоподател. В хода на административното производство, не са били представени никакви други документи, свързани с фактурите. Едва в хода на съдебното оспорване са представени Договори 2 бр., приемо-предавателни протоколи и удостоверение за ползване № ДК-07-249/13.05.2009 г. на стротилен обект в гр. София, кв. Изток, където се твърди че са извършвани дейностите по процесните фактури. В съдебното заседание, когато са представени доказателствата, преди приемането им от съда, процесуалния представител на ответната страна е оспорил същите, като представени едва във фазата на съдебното производство. Приета по делото е СТЕ и е разпитан като свидетел работник на строежа, по искане на жалбоподателя. Съдът е ценил представените пред съда Договори и приемо-предавателни протоколи, които е приел, че са без достоверна дата и ги е ценил наред с останалите установени по делото данни. Съдът е анализирал фактурите в съпоставка с Договорите и приемо-предавателните протоколи и е констатирал, че във фактурите липсва индивидуализация на дейностите, от същите не се установява обекта, където са извършвани дейностите. Договорите и приемо-предавателните протоколи имат обвръзка, но не могат да бъдат свързани с предмета на фактурите, именно поради липсата на индивидуализация на дейностите. Разпитания свидетел твърди, че на обекта са рботили около 10 бр. работници с работно облекло на което пишело "Максидс" или др. подобно, че шефът им е бил македонец и също е работил на обекта. Така обсъдени, всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, са наложили изводът на съда, че договорите и приемо-предавателните протоколи са изготвени за целите на процеса. Този извод се възприема от настоящия съдебен състав, тъй като ако действително двустранно подписани договори и приемо-предавателни протоколи са съществували във фирмата-жалбоподател, същият като ревизиран субект е следвало да ги представи на ревизиращият екип в хода на ревизията, а не едва в съдебната фаза на оспорване на РА. Свидетелските показания са твърде общи, неконкретни и не безусловни. Абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на данъчен кредит е установяването на реално извършени доставки от доставчика, издал фактурите. В случая това обстоятелство не е установено по отношение на доставчика. Доказателства по процесните фактури, с предмет на доставката - латексово боядисване по стени и тавани, направа на фаянсова облицовка на бани и тоалетни, направа на теракот на подове, хидроизолация в основи - фундаментни и сутеренни стени, направа на паркет, направа на первази и лепене на тапет не са били представени, за да обосноват извършването им от "Максидс" ЕООД. Договорите за извършване на СМР, представени в хода на съдебното оспорване нямат достоверна дата, в тях въобще не са конкретизирани обема и цената на договорените СМР, респективно и съставените приемо-предавателни протоколи нямат достоверна дата, поради което правилно са възприети от съда за изготвени за целите на процеса по оспорване на РА и то във фазата на съдебното обжалване. Предвид процесуалното поведение на касатора относно представянето на доказателства в хода на съдебното оспорване, които са могли да бъдат представени на органа по приходите при ревизионното производство сочи на възможност последният да е осъществил фактурираните СМР сам и със свой ресурс, за възможността на което са налице безспорни доказателства. При това положение не е доказано безспорно услугите по СМР да са извършени от издателя на фактурите, поради което законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството, касатор в настоящото производство. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение и такова е присъдено от първоинстанционния съд в размер на 1022, 79 лв. Поради това, че същото е за цялото съдебно производство, до приключването му, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, второ в същия размер не следва да се присъжда и за процеса пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, първо отделение