Решение № 13078 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 814/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Златно руно 08 ООД, чрез процесуален представител, срещу решение 258 от 05.12.2022г., постановено по административно дело 183/2022 г. от Административен съд Сливен в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация изплатено финансово подпомагане по мярка 10 - Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2018 г., с изх. 02-200-2600/3411/25.03.2022 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (УП). По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му.С допълнителна молба от 08.11.23 г. е представено уточнение на касационната жалба с подробно изложени доводи за необоснованост, постановяване на решението при допуснато съществено процесуално нарушение, довели до материалната му незаконосъобразност и е направено искане за отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното УП Бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнато с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Сливен е било УП, с което е отказано изплащане на финансово подпомагане на Златно Руно -08ООД по мярка 10 Агроекология и климат (АЕиК) от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 г. Няма спор, че актът е постановен от компетентен орган, а настоящият намира, че този факт е установен по делото и споделя изводите в обжалваното решение в тази насока. В обжалваното решение е прието, че в УП липсват подробни мотиви, но това обстоятелство не може да е приеме като предпоставка за отмяната му, тъй като по преписката били представени неоспорими доказателства, в които се съдържали достатъчни и убедителни данни, съставляващи фактическите основания за постановяване на акт с негативно за неговия адресат същество. Този извод буди недоумение, тъй като съдържанието на преписката съдържаща документи, изясняващи фактите и обстоятелствата от значение за случая е отражение на извършените от органа административнопроцесуални действия в съответствие с чл. 35 АПК, а съдържанието на акта е уредено в чл. 59, ал. 2 АПК и по силата на т. 4 органът е задължен да изложи в акта фактическите и правни основания за издаването му. При това извършването на дължимата проверка по реда на чл. 168, ал .1 АПК съдът, независимо от наведените в жалбата доводи е длъжен да извърши такава на всички основания по чл. 146 АПК, в който неспазването на изискванията за неговата форма и на административнопроизводствените правила при издаването му са посочени като отделни, самостоятелни основания за неговата отмяна, като наличието на което и да е от посочените отменителни основания е самостоятелно такова за отмяна на акта. Още повече, че никъде в акта няма препращане или позоваване на цитираните от съда доказателства. В конкретния случая първоинстанционният съд в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта по чл. 146, т. 2 АПК. От съдържанието на акта се установява, че в таблица Оторизирани суми в лева по направление ВПС 4-1ВПС 4-2, КПЕ и сортове е посочено, че заявените площи са в размер на 176,01 ха, установени са 168,69 ха, а като недопустими площи са посочени в колона 4 - 7,32, а в колона 5 - 14,64 ха. Органът е посочил, че площта допустима за подпомагане и установена след направени проверки за спазване на базови и други изисквания е в размер на 154,05 ха. В колоните, отразяващи санкции и редукции на субсидията в лева е посочена санкция за наддекларирани в размер на 5445,98лв (колона 10) и такава в размер на 38203,7 лв. за неспазени изисквания за управление (колона 13), а в колона 20 е отразена сума в размер на 43649,68 лв. общо санкции и редукции. В обясненията към посочените колони е отразено, че площта в колона 4 представлява разликата между заявената площ и установената такава, тази по колона 5 - недопустима, изчислена в проценти на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. процентно съотношение на наддекларираната площ към установената такава; относно наложените санкции в колона 10 е посочено, че същата е в проценти за неспазени изисквания за управление, съгласно чл. 32, 34, 35 и 36 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. и раздел VІ Намаления при не спазване на изисквания за управление за направленията от мярка 10 АЕиК от Методиката за намаляване и отказване на годишни агроекологични плащания. Посочено е също, че размерът на финансовата помощ се намалява с предвидените проценти за неизпълнение на изискванията за управление, а когато не са изпълнени няколко изисквания с предвидения максимален процент, определен в раздел ІV от Методиката. В обяснението към колона 13 отново е посочено, че санкцията е в лева за неспазени изисквания по управление, съгласно чл. 32, 34, 35 и 36 от Наредба 7/2017 г. и цитираната по-горе Методика. При така установеното съдържание настоящият състав намира, че актът е постановен в нарушение на изискванията за неговата форма чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Цитираните норми от Наредба 7/2015 г. уреждат различни хипотези и при липсата на конкретни за случая фактически установявания не може да бъде установено кое е приложеното от изброените фактическо основание за издаването му. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на УП като незаконосъобразно, а съответно и на обжалваното пред настоящата инстация решение. По преписката е приложено уведомително писмо изх. 02-200-2600/4197/14.08.2018 г., с което дружеството е уведомено за наддекларирани площи, които в приложената таблица са посочени за БЗС 51929-13-8, кадастрален имот 51929-000-678 и застъпена площ 0,14 ха, а като вид и номер на документ е посочено доста неясно заповед по чл. 37 5, страница 1-4ј. С преписката е представена и заповед РД-10-159/29.09.2017 г. на директора на ОД Земеделие Сливен, в която за жалбодателя е посочено, че площта на имотите, ползвани на правно основание е 123,021 дка, площта на имотите, ползвани на основание чл. 37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ (когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище) е в размер на 271,476 дка, а разпределените масиви по посочени номера е общо 394,498 дка. Представен е и списък с потвърдени кадастрални имоти и представени за тях документи от Представител на дружеството за декларираното БЗС 51929-13-8, кадастрален имот 51929-000-678 в землището на с. Новачево, а като предоставен документ е посочена цитираната по-горе заповед. В посочения документ е направена декларация от представител на дружеството, че въведената в ИСАК информация съответства на предоставените от него документи за установени застъпвания, а липсата на документ означава, че не потвърждава тези имоти и се отказва от тях в заявлението му за подпомагане и е наясно, че застъпените площи ще бъдат третирани като наддекларирани. Декларацията е с дата 20.08.2018 г. Останалите представени документи по преписката представляват подаденото дружеството общо заявление за подпомагане с вх. 18802400/01.05.2018 г., заявление за подпомагане от 11.05.2018 г. и заповед за делегиране на пълномощия. Посочените доказателства са представени от ответника, като административната преписка, по която е издаден обжалвания акт, като същите са описани в придружителното писмо на л.13. На проведеното на 04.10.2022 г. открито съдебно заседание АС Сливен с протоколно определение е приел и приложил представените от административния орган писмени доказателства, съставляващи административната преписка, приключила с издаването на оспорения пред него акт, както и тези с писмо с вх. СД-01-01-2060/20.05.2022 г., в това число оптичен носител 1 бр., както и представено в това заседание от процесуалния представител на административния орган писмено доказателство. Представените с писмото контролен лист за контролна проверка с вх. 01-282-2600/314/22.11/2018 г. и УП изх. 01-282-2600/314/04.12.2018 г. (нечетливо) и Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 10 АЕиК от ПРСР 2014-2020 г. с приложени заповеди за приемането ѝ. Същевременно по делото са приложени копия от таблица, с подпис на ръководителя на Началник отдел Регионален технически инспекторат, със заверка на АС Сливен; копия от заповед 367231/28.08.2018 г. доклад от проверка на място Мярка 10 АЕиК-2018, таблица 1 за изчисление на гъстотата на животинска единица а хектар пасищна площ, таблица 2 за изчисление на процент неподдържани постоянно затревени площи към общата площ а ПЗП на стопанството, констативен протокол 169/03.09.2018 г., издаден от Областна дирекция по безопасност на храните Сливен и доклад за извършена проверка от тази дирекция от същата дата, служебна бележка РД-16-472/12.09.2018 г., издадена от ОДЗ Ямбол, контролен лист от проверка, извършена на 18.09.2018 г. от Разплащателна агенция и уведомително писмо И-282-2600/319/18.09.2019 г., издадено от ДФЗ РТИ Ямбол. За тези доказателства липсват данни да са приети от съда като доказателства, както и коя от страните ги е представила, но фигурират по делото. По делото е приета съдебно техническа експертиза, като според вещото лице за кампания 2018 г. по мярка 10, подмярка ВПС1 са заявени 22 парцела, като за всички е отказано подпомагане въз основа на извършените кръстосани проверки от ИСАК и по Кръстосано спазване ДТИ 2018, както и проверка на място Мярка 10 АЕиК - 2018 г., а също и физически проверки на място за допустимост за подпомагане на заявени те площи. Вещото лице е посочило, че при извършените проверки е констатирано разораване на площ от 0,87 ха за парцел 05308-111-4-1, находящ се в землището на с. Болярско, за което жалбодателят своевременно е информирал ОДЗ Ямбол. Според вещото лице общо заявената площ е 176,01 ха, установената след проверка е 168,69 ха, при което разликата е 7,32 ха, представляващи 4,34 % от цялата площ. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че заявеното от него на стр. 5 от заключението 100% санкциониране поради неспазване на изискванията за управление на всички имоти е относимо единствено към разорания парцел 05308-111-4-1. Същото обаче не може да уточни поземлен имот 05308.11.120 в колко БЗС-та е разположен. Въз основа на тези доказателства е прието, че актът е постановен при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите нормативни разпоредби. Този извод не се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства приети и неприети от съда по надлежния ред, а с изложените съждения съдът на практика недопустимо е допълвал обжалвания пред него административен акт, като вместо него е изложил фактически и правни основания за издаването му, които се различават съществено от изложеното в акта. За да приеме, че актът е законосъобразен съдът е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 16 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., в относимата Ѝ редакция, но от съдържанието на обжалваното пред него УП органът не е посочил, че в случая отказът е поради това. Напротив цитирани са разпоредбите на чл. 32-36 от посочената Наредба, които уреждат задълженията на земеделските стопани по Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС; поддържане на местообитанията на защитени видове зимуващи гъски и Ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение; поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение и контрола на почвената ерозия. Допълнително следва да бъде посочено, че за заявените парцели, извън този с 05308-111-4-1, съдът приема, че площта, посочена за всеки от тях, правилно е приета за недопустима за подпомагане, тъй като при проверките е установено, че същите за заети от храсти, висока трева, пътища и др. В чл. 4, ал. 1 от Наредба 7/2018 г.е посочено, че за мярка ВПС - Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност. При тези си изводи съдът не е съобразил, че от заявените за подпомагане по мярка 10 АЕиК 22 парцела е извършена проверка на 17 от тях, като само за един 05308-111-4-1, видно от приложения Доклад за проверка на място, извършена през периода 27.08.-05.09.2018 г. от РТИ Ямбол, е установено увреждане на площ, а по отношение на останалите 16 липсват такива констатации. Установените от вещото лице размери на недопустими площи в парцелите са базирани на описаните в раздел ІІІ от експертизата документи, но такива констатации липсват в доколада за извършените проверки от компетентните лица служители на РТИ, а са посочени единствено в становището, изготвено от органа едва на 16.05.2022 г. по повод постъпилата жалба, при което същото не представлява на първо място доказателство по делото поради естеството му, а на второ не може да бъде прието като част от мотивите на акта, тъй като категорично не попада в хипотезата на възможностите, посочени в ТП 16/1975 г.на ОСТК на ВС, тъй като е изготвено по повод жалбата и за чийто характер ВАС се е произнасял многократно. Допълнителен аргумент в тази насока е, че при постановяване на акта органът не се позовал на този, съставен от него документ, което е обусловено от целта на създаването му и същият може да бъде ценен единствено като становище на органа по повод подадената жалба срещу УП. Съдът безкритично е приел разсъжденията на вещото лице, а съответно неподкрепените с доказателства, твърденията на органа, за недопустимост на посочените площи, игнорирайки факта, че въпросът за допустимостта им е от компетентност на друг орган, в случая на Министъра на земеделието и храните, който ежегодно със заповед определя както окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, така и специализирания слой Постоянно затревени площи. Изложените разсъждения за имот 05308-111-4-1 относно релевантното обстоятелство дали земеделския производител е спазил задължението си по чл. 31 от Наредба 7/2015 г., а също известните на този съд обстоятелства кога и как се обработва земята при сеене на пшеница, не се подкрепят от доказателствата по делото, тъй като видно от приложеното на л. 141 от делото Уведомително писмо 01-282-2600/314/04.12.2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ се установява, че задължението е прието за изпълнено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваното УП бъде отменено като постановено при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила постановяване на акт, без да са изпълнени изискванията на чл. 35 АПК, довело и до постановяването му в противоречие с приложимите нормативни разпоредби отменителни основания по чл. 146, т. т. 2, 3 и 4 АПК, а делото му бъде върнато като преписка за ново произнасяне, след изясняване по надлежния ред на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК, в предвидената по чл. 59, ал. 2 АПК форма и при конкретно посочване на приложимите в конкретния случай норми. При този изход на делото администрацията при ответника ДФЗ, която е разпоредител с бюджета следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените в хода на производството деловодни разноски в размер на 6410 лв., представляващи заплатени държавни такси в размер на 50 лв. и 370 лв., съответно за първа инстанция и касационната такава и възнаграждение за един адвокат в размер на 1840 лв. за производството пред първа инстанция и в размер на 4150 лв. за настоящата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение