Решение № 300 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1674/2011 г.

Решение № 300 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1674/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 74/2011 г. на Карловския районен съд и отмяна на протоколно определение № 40/11.04.2011 г., с което е одобрено споразумение по глава 29 НПК между прокурор от Карловската районна прокуратура, защитник и подсъдим М. Р. К. Поддържа се, че е постановено при предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. С нарушаването на забраната по чл. 381, ал. 2 НПК се обосновава необходимостта от ново разглеждане и произнасяне по повдигнатото обвинение по чл. 150, ал. 1 НК и по приложението на чл. 23 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият М. Р. К. не оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Карловският районен съд е образувал делото по обвинителен акт с обвинение за извършени от К. престъпления по чл. 150, ал. 1, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1 от НК и по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК. В съдебното заседание на 11.04.2011 г. е внесено писмено споразумение, съдържащо съгласие между страните - прокурор, защитник и подсъдим, по въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 382, ал. 4 и ал. 6 НПК. Според споразумението за извършеното на 16/17.08.2010 г. от К. престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1, алт. 1, пр. 2, алт. 1 при предпоставките по чл. 54 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, а за престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г.. На основание чл. 23 НК му е наложено едно общо наказание - 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години от влизане на определението в сила. Съдът е одобрил споразумението като е приел, че не противоречи на закона и на морала, пренебрегвайки забраната по чл. 381, ал. 2 НПК. Съгласно посочената разпоредба споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК по глава втора "Престъпления против личността", раздел VIII-"Разврат" от особената част на Наказателния кодекс, където е систематичното място и на чл. 150 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода над 5 години. С одобряване на споразумението в частта за осъждането на това престъпление и относно приложението на чл. 23 НК съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона, поради което искането за отмяна на определението в посочените части по реда на възобновяването е основателно. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на нарушенията. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение