Решение № 12192 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Хоумис недвижими имоти ЕООД, чрез адв. Пенева, срещу Решение 4937/30.05.2025 г., постановено по адм. дело 273/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-16001623007619-091-001/18.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 8/09.01.2025 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите за издаване на оспорения ревизионен акт почиват изцяло на данни относно дружеството доставчик и издадения му РА. При издаване на акта приходните органи са допуснали нарушение на принципите по чл. 3 и чл. 5 ДОПК. Сочи се, че за доказване реалността на доставките от дружеството са ангажирани доказателства, противно на приетото от ревизиращите органи и от съда. Излагат се доводи, че ревизираното дружество не следва да бъде санкционирано с отказ правото на данъчен кредит поради нередности, установени при доставчика му в съответствие с практиката на СЕС, което не е съобразено от административния съд. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният РА. Ответникът директор на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-16001623007619-091-001/18.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 8/09.01.2025 г. на директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Хоумис недвижими имоти ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.09.2023 г. - 30.11.2023 г., в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 242 427,11 лв. Установено е, че за ревизираните данъчни периоди от дружеството е деклариран ДДС за възстановяване в размер на общо 242 427,11 лв. по 6 броя фактури, издадени от ОЗГЕ Аеро ЕООД, с предмет стоки. В хода на ревизията не са представени фактурите, включени в ДДС регистрите, както и други документи, удостоверяващи получаване на доставките, въпреки че такива са изискани с ИПДПОЗЛ Р-16001623007619-040-001/22.12.2023 г. От ревизиращите органи не е осъществен контакт с представляващ дружеството или с лице, определено за контакт с НАП, като единствено в декларация, подадена по електронен път на 18.09.2024 г., едноличният собственик на капитала и управител е декларирал електронен адрес за кореспонденция. При извършена насрещна проверка не е открит представител на ОЗГЕ Аеро ЕООД и от дружеството не са представени изисканите документи. Констатирано е, че на доставчика е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.08.2023 г. 30.09.2023 г., завършила с РА Р-16001623006192-091-001/16.05.2024 г., който не е обжалван. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Установено е, че дружеството е приспаднало данъчен кредит по фактури, издадени от А. Д. 14 ЕООД, с посочен предмет на доставките стоки. Не са установени данни за реално извършени доставки, както и наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост на двете дружества. С оглед тези фактически установявания, от приходните органи е прието, че липсват доказателства за предмета и реалното осъществяване на доставките, поради което и на основание чл. 71, т. 1, чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ОЗГЕ Аеро ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изложени са съображения, че липсата на фактурите, във връзка с които е упражнено правото на данъчен кредит, прави невъзможна преценката дали същите съдържат необходимите реквизити в съответствие с изискванията на ЗДДС. Същевременно от ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест, не са представени никакви документи във връзка с действителното осъществяване и получаване на доставките, като такива не са ангажирани и от доставчика, поради което е формиран извод за материална законосъобразност на оспорения РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти, след обсъждане на приетите по делото писмени доказателства, като е изложил мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на РА. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. ". В разглеждания случай, както правилно и обосновано е приел административният съд, от Хоумис недвижими имоти ЕООД, чиято е доказателствената тежест за установяване на положителните факти във връзка с реалността на доставките, съобразно правилата за доказване съгласно чл. 154 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, не са представени каквито и да е доказателства във връзка с декларираните доставки с право на данъчен кредит. На първо място, недоказано е притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, респ., че същият е съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115. Поради непредставянето на фактурите е препятствано установяването предмета на доставките и тяхната индивидуализация, като единствено е констатирано, съобразно данните от подадени справки-декларации по ЗДДС, че същите касаят стоки. Не са ангажирани и съпътстващи документи, които да установяват предмета на доставките, реалното им изпълнение от доставчика, както и прехвърляне правото на разпореждане със същите на получателя. Не е доказано и използването на фактурираните стоки за последващи облагаеми доставки и/или в рамките на икономическата дейност на Хоумис недвижими имоти ЕООД. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, приходните органи са предприели действия за установяване на относимите факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на публичните задължения на дружеството в съответствие с принципите за обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 ДОПК. На Хоумис недвижими имоти ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ Р-16001623007619-040-001/22.12.2023 г., като е указана необходимостта от представяне на конкретни доказателства във връзка с декларираните доставки на стоки. В рамките на проявената от приходните органи процесуална активност са извършени две посещения на адреса за кореспонденция по чл. 8 ДОПК на дружеството, обективирани с Протокол обр. Кд73 сер. АА 1897264/01.03.2024 г. и Протокол обр. Кд73 сер. АА 1897275/18.03.2024 г. с цел установяване на контакт с представител на дружеството и преглед на документи във връзка с ревизията. Посещения са извършени и на постоянния адрес на управителя и едноличен собственик на капитала на Хоумис недвижими имоти ЕООД Г. К., резултатите от които са обективирани с Протокол обр. Кд73 сер. АА 1897268/06.03.2024 г. и Протокол обр. Кд73 сер. АА 1898206/18.03.2024 г. Въпреки предприетите от приходните органи процесуални действия, не е открит представляващ дружеството или лице за контакт, както и не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Не кореспондира с установените по делото факти и констатациите на приходните органи касационното оплакване за установяване на задълженията на Хоумис недвижими имоти ЕООД единствено на основание липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост и нередности при доставчика по фактурите ОЗГЕ Аеро ЕООД, включително и с оглед наличието на издаден на дружеството РА. Както вече бе посочено и правилно е прието от административния съд, основният мотив на приходните органи е пълната липса на документална обоснованост на фактурираните доставки, която е обосновала отказа на правото на данъчен кредит съобразно чл. 70, ал. 5 вр. чл. 71, т. 1 ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС. Доколкото от дружеството, въпреки представените процесуални възможности в рамките на ревизията и по време на съдебното производство, при правилно разпределената от съда доказателствена тежест, не са ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа твърденията за реалност на спорните доставки, то съдът е формирал правилен извод за материална законосъобразност на РА. Същият не е в противоречие с формираната от СЕС постоянна практика по тълкуването на разпоредби на Директива 2006/112/ЕО, в т.ч. с решението на Съда по дело С-18/13 (Макс Пен) и решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahagében), на които се позовава касаторът. Неотносимо спрямо процесния случай е Тълкувателно решение 1/07.05.2009 г. по тълкувателно дело 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, тъй като същото има за предмет въпроси относно нуждата от извършване на данъчна ревизия и издаване на ревизионен акт като необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение във връзка с приложението на чл. 255 НК. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 14 347,08 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение