Решение № 157 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2013 г.

Решение № 157 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на к. "Г. п. к. " срещу Решение № 283/09.11.2012 г. по в. гр. д. № 405/12 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 187/18.06.2012 г. по гр. д. № 137/11 г. на Габровския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Н. а. по п. и д., п. от м. на р. р. и б., иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да му предадат владението на поземлен имот № 3* от кв. 1* по действащия ПУП на [населено място]- 40 ч., на площ от 259 кв. м., заедно с построената в него триетажна масивна сграда със застроена площ от 259 кв. м. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост бъде уважен със законните последици. Ответникът по касационната жалба- д., п. от м. на р. р. и б., поддържа становище, според което обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, са недопустими като постановени по недопустим иск, с оглед на което моли за тяхното обезсилване и прекратяване на производството по делото. Ответникът по касационната жалба - Н. а. за п. е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. С Определение № 120/18.03.2013 г. касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е допуснато предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, съобразно задължителните постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с указанията на т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/01 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По съображенията, изложени в определението за допускане на касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение на Великотърновския апелативен съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която липсва надлежно изложение на обстоятелствената част, на която се основава предявената искова претенция за собственост /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Ищецът в лицето на к. "Г. п. к. " е предявил иск за собственост на поземлен имот № 3* от кв. 1* по действащия ПУП на [населено място]- 40 ч., на площ от 259 кв. м., заедно с построената в него триетажна масивна сграда със застроена площ от 259 кв. м., позовавайки се на качеството си на правоприемник на първоначалния собственик Г. п. б., регистрирана през 1911 г., от която имотът е бил отнет през 1951 г., като същевременно посочва, че к. е регистрирана като правен субект по фирмено дело № 806/98 г. на Габровския окръжен съд. Доколкото наличието на твърдяното правоприемство е от съществено значение за материалноправната легитимация на ищеца по предявения собственически иск, редовността на исковата молба предполага релевиране на фактически твърдения било, че ищецът, макар и с променено наименование, е идентичен като правен субект с предишния собственик, който не е бил заличен като юридическо лице в периода след 1951 г., било, че е негов правоприемник като възстановена к. по смисъла на Пар. 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) и от действащия ЗК във връзка с Пар. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗК. В първата хипотеза активната материалноправна легитимация на ищеца е обусловена от положително доказване, че прекратената, но незаличена к. е възстановила дейността си по реда на чл. 49 във връзка с Пар. 1, ал. 2 от ДР на ЗК, респ. чл. 52 ЗК от 1991 г. (отм.), а във втората - че ищецът има качеството на к., вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност, идентични с тези на Г. п. б., и включва най-малко седем к., които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на к. - първоначален собственик на спорния имот. Както е посочено и в определението по чл. 288 ГПК на настоящия съдебен състав, необходимостта от релевиране на такива конкретни фактически твърдения, които да формират предмета на доказване в процеса, се илюстрира достатъчно ясно, като се има предвид, че въззивният съд е отхвърлил исковата претенция за собственост на к. "Г. п. к. " именно поради липса на правоприемство между ищеца и Г. п. б., без да са ясни подлежащите на доказване факти, обуславящи това правоприемство, които следва да са посочени в доклада на съда в първото заседание на делото със съответно разпределение на доказателствената тежест между страните /чл. 146, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК/. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която липсва надлежно изложение на обстоятелствената част досежно твърдяното правоприемство между ищеца и първоначалния собственик на процесния имот - Г. п. б. На това основание решението следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на въззивния съд за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за уточняване основанието на предявения иск /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/01 г. на ОСГК на ВКС/, като след евентуалното изпълнение на дадените по реда на чл. 129 ГПК указания въззивната инстанция се произнесе по доказателствените искания на ищеца, заявени пред ВКС със становище вх. № 5484/05.06.2013 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение