Решение № 13102 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3028/2020 г.

Решение № 13102 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3028/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Панчева, чрез адв. Петкова, срещу решение № 62 от 20.01.2020 г. постановено по адм. д. № 998 по описа на Административен съд - Варна за 2019 г., с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000318002067-091-001/03.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 18/22.03.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна (ОДОП) при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени: задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 17886 лв. (главница) и 4648, 69 лв. - лихви за забава; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 9355, 24 лв. (главница) и 2785, 31 лв. (лихва); вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 5200, 62 лв. (главница) и 1527, 78 лв. (лихва), както и вноски по ЗПО-УПФ по КСО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 3654, 39 лв. (главница) и 1088 лв. (лихва). Според касатора атакуваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Въз основа на горното се иска да бъде отменено решението в посочената част, като в полза на касатора бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, чрез юрк. Ганев, в представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба, по същество намира същата за неоснователна, като моли постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 931, 15 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Варна е бил ревизионен акт (РА) № Р-03000318002067-091-001/03.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 18/22.03.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна (ОДОП) при ЦУ на НАП, с който са установени: задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 17886 лв. (главница) и 4648, 69 лв. - лихви за забава; задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 01. 2015 г. – м. 12. 2015 г. и м. 01.2016 г. – м. 06.2016 г. и за м. 11.2016 г. в общ размер на 25708, 54 лв. (главница) и 8183, 84 лв. (лихва); вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 9355, 24 лв. (главница) и 2785, 31 лв. (лихва); вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 5200, 62 лв. (главница) и 1527, 78 лв. (лихва), както и вноски по ЗПО-УПФ по КСО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 3654, 39 лв. (главница) и 1088 лв. (лихва). Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. Панчева, срещу РА в частта на установените задължения по ЗДДС, е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. При осъществената проверка на ревизионния акт е прието, че е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила. АС-Варна е приел, че Панчева е извършвала търговия с дрехи, доставяни чрез "Български пощи" ЕАД на физически лица- клиенти извън територията на Република България, получавайки плащания чрез PayPal по банковата й сметка към "Сосиете Женерал Експресбанк". Според съда тези доходи не са били декларирани и не са били обект на данъчно облагане, респективно имат правната характеристика на укрити доходи. Установил е, че РЛ е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 от ТЗ. Според съда правилно органите по приходите са приели за облагаем доход изплатените на Панчева рекламации, поради това че с обжалвания РА са установени задължения за ДДФЛ на основание чл. 48, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 7 и ал. 1 от ЗДДФЛ. АС- Варна е стигнал до извод, че органите по приходите са съобразили приложимата правна регламентация при определяне размера на дължимите осигурителни вноски. Решението е правилно. Касационният съд намира изводите на АС-Варна за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС- Варна. Съобразявайки се с доказателствената тежест, която носят страните в случаите когато ревизията е проведена по особения ред, ревизираното лице не е ангажирало в производството достатъчно доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване, установените с РА фактически констатации. Съответстващо на нормативната уредба е решението на приходната администрация да приеме за подлежащи на данъчно облагане и приходите на Панчева под формата на изплатени й рекламации за недоставени пощенски пратки от "Български пощи" ЕАД. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ обаче разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26. От страна на РЛ не са представени доказателства за извършен разход във връзка с закупуването на твърдените от нея стоки, за които са й били изплатени рекламации. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят или поне да разколебаят твърденията на органите по приходите формирани въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство. С РА са установени задължения на И. Панчева по чл. 48, ал. 2 по ЗДДФЛ, т. е. лицето е обложено с данък за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Относно осигурителните си вноски Панчева не е обложена по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, а като едноличен търговец по реда на чл. 122, ал. 2 вр чл. 124а от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в съответната редакция задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, и на основание чл. 5, ал. 2 от КСО следва да внасят осигурителни вноски за своя сметка. На основание чл. 127, ал. 1, чл. 157 и чл. 158 от КСО, за периодите на извършване на трудова дейност, ревизираното лице е задължено да прави и вноски за ДЗПО. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Въз онова на горните мотиви, касационната инстанция намира, че постановеното решение в обжалваната си част е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба, на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 436 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, състав на Върховен административен съд, Осмо отделение