Решение № 174 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3063/2015 г.
ВКСII търговско отделение12.12.2016 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 4 от ЗМТА решение № 556 от 23.07.2014 г. по арбитражно дело № 556/2014 г. на арбитър Б. Г. ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на Е. Б. Д. [ЕГН ] сумата от 240 лв. разноски пред ВКС. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 174 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3063/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Предявен е иск по чл. 48, вр. чл. 47, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗМТА за отмяна на решение № 556 от 23.07.2014 г. по арбитражно дело № 556/2014 г. на арбитър Б. Г., с което Е. Б. Д. е осъдена да заплати на [фирма] суми в общ размер от 4 130.89 лв., дължими по договор за заем № [ЕГН ] от 21.11.2011 г., ведно със законната лихва от 23.07.2014 г. до окончателното изплащане. Ищцата обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че процесният договор, в частта му отнасяща се до сумата /уговорена в неясна валута/ и размера на лихвения процент /156.85 %/, противоречи на закона и морала, а визираните клаузи са неясни по смисъла на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД, с оглед което арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България /чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА/. Навежда доводи, че за арбитражното решение е узнала на 23.09.2015 г. от връчената й покана за доброволно изпълнение, като не е била надлежно уведомена на постоянния й адрес за арбитражното производство и за назначения арбитър, а допуснатото съществено процесуално нарушение, представлява основание по чл. 47, т. 4 от ЗМТА. Поддържа, че е налице хипотезата на т. 2 на чл. 47 от ЗМТА, както и че арбитражното решение противоречи и на повелителни норми на ЗМТА - основание за отмяна по чл. 47, т. 6 от ЗМТА. Предвид изложеното иска арбитражното решение да бъде отменено като се присъдят и направените пред ВКС разноски. Ответникът - [фирма] излага съображения за недопустимост на иска, с оглед подаването на исковата молба след изтичането на предвидения в закона срок, евентуално за неоснователността му, поради отсъствие на поддържаните от ищеца основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Искът е подаден от надлежна страна в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА и е процесуално допустим /спорът за спазването на срока за подаването му е решен с влязло в сила определение по т. д. № 1336/2016 г. на ВКС, ТК/. По основателността на исковата претенция: Поддържаното от ищцата наличие на основанията за отмяна на арбитражното решение по т. 6 и т. 2 на чл. 47 от ЗМТА не се установява, тъй като визираните основания предполагат образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура в нарушение на повелителни норми на ЗМТА както и липса на арбитражно споразумение или неговата недействителност, но не се предпоставят от противоречие на самото решение с визираните норми или от недействителност на клауза от разгледания от арбитражния съд договор, отнасяща се до валутата на отпуснатата сума и до размера на уговорена между страните лихва. Не се установява и основанието за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА, доколкото с процесното арбитражно решение не са нарушени установените от Конституцията на Република България и формиращи основите на правовия ред в държавата, императивни правни норми от публичен характер. Поддържаните от ищцата нарушения на материалния закон водят евентуално до неправилност на решението, но не и до противоречието му с обществения ред в страната, като Върховният касационен съд не може да извършва проверка на правилността на арбитражното решение, тъй като преценката за правилното приложение на материалния закон е извън правомощията му. Настоящият състав обаче намира за доказано твърдението на ищцата, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство и за назначения арбитър. Видно е, че в процесния договор за заем са посочени три адреса на ищцата длъжник - в [населено място] /адрес за кореспонденция/, в [населено място], [улица], ет. 6, ап. 29 /постоянен адрес/ и в [населено място] /настоящ адрес/, като с писмено уведомление за промяна на данни по договора за заем, ищцата е посочила нов адрес за кореспонденция в [населено място], [улица]. Съгласно разпоредбата на чл. 13.4 от общите условия на процесния договор, документите в арбитражното производство се изпращат на посочените в договора адреси. Тъй като в случая преписът от исковата молба и уведомлението за започналото арбитражно производство, за назначения арбитър и за насроченото заседание, са изпратени до ищцата само на адреса за кореспонденция в [населено място], [улица] /върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса/, но не и до другите посочени в договора адреси, не може да се приеме, че е налице някоя от посочените в т. 13.4 от Общите условия на договора за револвиращ заем хипотези, при настъпването на която е приложима предвидената от страните фикция за редовно връчване. В този смисъл ищцата не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, което представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 от ЗМТА. Предвид изложеното решение № 556 от 23.07.2014 г. по арбитражно дело № 556/2014 г. на арбитър Б. Г. следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 от ЗМТА, а с оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата направени разноски пред ВКС в размер на 240 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение