Решение № 50055 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3742/2021 г.

Решение № 50055 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3742/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. А. и В. Н. А. срещу решение № 260058 от 19.04.2021 г. по в. гр. д. № 6 от 2021 г. на Варненския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 260266 от 3.08.2020 г. по гр. д. № 1575 от 2017 г. на Варненския окръжен съд в частта му за признаване за установено по отношение на Е. А. и В. А., че Л. Ю. И. е собственик на следния недвижим имот: апартамент №....., с площ от 96 кв. м., находящ се в [населено място], к. к. "С. К. и Е. ", [жк], ет. 10, представляващ обект с идентификатор..... по кадастралната карта на [населено място], к. к. "С. К. и Е." от 2008 г., ведно с принадлежащото му избено помещение №..... с площ от 3 кв. м., както и 0, 445323% ид. ч. от правото на строеж и 0, 44532% ид. ч. от общите части на сградата. С определение № 137 от 28.03.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Разпростира ли се и в кои случаи силата на пресъдено нещо на решението за прогласяване нищожност на правна сделка, постановено по иск на продавача срещу купувача, по отношение на частен правоприемник на купувача, който не е бил страна по това дело ? В жалбата и в молба-становище, депозирана за проведеното открито съдебно заседание, пълномощникът на касаторите Е. А. и В. А. - адв. Г. моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на иска. Евентуално моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира за направените разноски в касационното производство. В отговор на касационна жалба и писмена защита, депозирана за проведеното открито съдебно заседание, пълномощникът на ответника по жалбата Л. И. - адв. П. оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното: По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. По принцип силата на пресъдено нещо на съдебните решения се разпростира само между страните по делото /чл. 298, ал. 1 ГПК/. По изключение тя се разпростира и спрямо техните наследници и правоприемници /чл. 298, ал. 2 ГПК/, спрямо необходимите другари на страните по чл. 216, ал. 2 ГПК /чл. 304 ГПК/ или спрямо всички, когато се касае за искове за гражданско състояние, включително брачни искове /чл. 298, ал. 3 ГПК/. Под правоприемници по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК се имат предвид лица, придобили спорното право след като силата на пресъдено нещо вече е възникнала, тоест след приключване на делото с влязлото в сила съдебно решение. Разпростирането на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на лицата, придобили спорното право в хода на делото, е уредено в специалната разпоредба в чл. 226, ал. 3 ГПК- решението съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя на спорното право, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижими имоти /чл. 114 ЗС/ и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение, когато се отнася за движими вещи /чл. 78 ЗС/. По отношение на третите лица, които са придобили спорното право преди завеждане на делото, решението няма сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 297 ГПК визира задължение на съда, учрежденията и общините в РБ да зачитат влезлите в сила съдебни решения, но не разпростира силата на пресъдено нещо на тези решения спрямо всички. Предвид на гореизложеното и тъй като искова молба за прогласяване на нищожност на сделка с предмет недвижим имот подлежи на вписване съгласно чл. 114, б. "а" ЗС, на поставения правен въпрос следва да се даде следния отговор: Когато частен правоприемник на купувача не е бил страна по делото за прогласяване на нищожността на правната сделка, по силата на която купувачът е придобил недвижим имот, решението по това дело има сила на пресъдено нещо по отношение на частния правоприемник, само ако той е придобил имота от купувача по оспорваната сделка след вписване на исковата молба за нищожността или след влизане в сила на решението за прогласяване на нищожността. По съществото на жалбата: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу касаторите А. иск за собственост, като по същество отрече правата им върху процесния имот, закупен от тях с нотариален акт №.... от 26.05.2016 г., въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение № 358 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, с което договорът за продажба от 7.12.2015 г. между ищцата Л. Ю. И. и праводателя на ответниците В. Б. е признат за недействителен, има задължителна сила и по отношение на ответниците А.. Тази задължителна сила на решението по гр. д. № 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд спрямо ответниците произтичала от разпоредбата на чл. 297 ГПК, като без значение било, че те не са били страни по гр. д. № 845 от 2016 г. и че няма данни кога е била вписана исковата молба по това дело: преди или след придобиването от Е. и В. А. на имота- предмет на оспорваната сделка. С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос решението се явява неправилно като постановено в нарушение на закона /чл. 226, ал. 3 ГПК/- основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. След като Е. и В. А. не са участвали като страни по гр. д. № 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, образувано по иск за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 7.12.2015 г., съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК решението по това дело би могло да има сила на пресъдено нещо спрямо тях, само ако бъде установено, че исковата молба по делото за нищожност е била вписана преди договора от 26.05.2016 г., с който те са придобили процесния имот от купувача по нищожната сделка. В обратната хипотеза /ако исковата молба за прогласяване на нищожността на договора за продажба от 7.12.2015 г. е била вписана след вписване на нотариалния акт от 26.05.2016 г. / ищцата по настоящото дело не може да се ползва от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 845 от 2016 г., а следва на общо основание да докаже конкретните опорочаващи сделката факти. В противоречие със закона в този случай би било и съдът да приеме, че е доказана нищожност на договора от 7.12.2015 г. само въз основа на установената нищожност на този договор по гр. д. № 845 от 2016 г., което няма сила на пресъдено нещо спрямо ответниците. Решението по това друго дело не може да се полза и като доказателство за юридическите факти, проявлението на които е обусловило нищожността. След отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага събирането на нови доказателства- доказателства относно това кога е била вписана исковата молба по гр. д. № 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд. Тъй като тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивната норма на чл. 226, ал. 3 ГПК, съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен служебно да ги събере. Такива доказателства касаторите А. са представили пред ВКС /справка от Имотния регистър по партидата на процесния имот, находяща се на листи от 52, 53, 54 и 55 от делото на ВКС/, но тъй като в производството по чл. 290 ГПК ВКС не може да приема нови доказателства, делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който да приеме тези доказателства и да ги вземе предвид при произнасянето си по основателността на съдържащите се във въззивната жалба на А. доводи за неправилност на първоинстанционното решение, изразяваща се в неправилно приложение на нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения /включително и недопускането на исканата от ответниците съдебно-графологическа експертиза за изследване на подписите на пълномощното и декларацията, представени по нот. дело № 385 от 2015 г., по което е съставен нотариалния акт №.... от 7.12.2015 г., сделката по който е обявена за нищожна с решението по гр. д. № 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд/. По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.