Решение № 16730 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12506/2011 г.

Решение № 16730 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12506/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила МОЛБА ЗА ОТМЯНА от Георги Василев Димитров, в качеството си на управител на "Гевал" ЕООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Иван Денкооглу" № 15-б, ет. 1, срещу решение постановено по адм. дело № 7609/2008 г. на АССГ, I - 12 състав, потвърдено с решение № 6232/04.05.2011 г. по адм. дело № 14128/2010 г. на ВАС, I отделение. Молителят заявява, че решаващият съдебен състав на Върховния административен съд не е кредитирал представените удостоверения, като по този начин се е съгласил с извода на първоинстанционния съд за недоказаност на доставките на услуги, което е наложило да се снабди на 10.05.2011 г. с удостоверение, издадено от Съюза на специалистите по качеството в България, представлявано от проф. д. т. н. Г. Тасев. Представя и Удостоверение, издадено от "Сертификация" ЕАД, от което е видно, че се признават издаваните от него удостоверения за управление на качеството. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от надлежния съд. В открито съдебно заседание чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа молбата за отмяна и моли да бъде уважена. От ответника - Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, чрез процесуалния му представител е постъпило писмено становище, в което се твърди, че не е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му да не е било известно на жалбоподателя, поради което моли искането да бъде оставено без уважение. В производството по отмяната законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд, нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс, поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е взел отношение по искането. Молбата за отмяна е подадена в законоустановения в чл. 240 от АПК срок от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2897 от 10.09.2010 г. по адм. дело № 7609/2008 г., в производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен и процесуален кодекс /ДОПК/, Административен съд София-град, I отделение, 12 състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ГЕВАЛ" ЕООД със седалище гр. София, против Ревизионен акт № 20801487/23.06.2008 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София град и ОСЪЖДА жалбоподателя "ГЕВАЛ" ЕООД да заплати по бюджета на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата от 1895 лева за разноски по делото. С решение № 6232 от 04.05.2011 г. по адм. дело № 14128/2010 г., в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Първо отделение ОСТАВЯ В СИЛА горното решение с № 2897/10.09.2010 г., постановено по адм. дело № 7609/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Решението на тричленния състав на ВАС не подлежи на последващо обжалване и е окончателно, поради което с постановяването му е влязло в сила решението на Административен съд София-град, I отделение, 12 състав. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителят претендира отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Молителят "Гевал" ЕООД се позовава и представя две писмени доказателства: Удостоверение от председателя на Съюза на специалистите по качеството в България проф. д. т. н. Г. Тасев и Удостоверение от изпълнителния директор на "Сертификация" ЕАД, гр. София инж. А. Лазарова. Тези две удостоверения са издадени по изрично искане на молителя, тоест създадени са за нуждите на производството по отмяна, и са във връзка с представените в касационното производство писмени доказателства - 8 броя удостоверения, които касационната инстанция не е кредитирала, тъй като са издадени не от независим орган, а от управителя на "Гевал" ЕООД и създадени по повод на касационното обжалване. При тези данни, двете удостоверения не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и молителят при полагане на държимата грижа за водене на делото е могъл да се снабди с тях своевременно още в хода на редовното производство пред първоинстанционния съд. Отразените в тях факти са съществували по време на разглеждане на делото и пред двете съдебни инстанции. С оглед изложеното, подадената молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на заявеното основание ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - Първа колегия,