Решение № 10130 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2014 г.

Решение № 10130 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 696 от 17.12.2013 г. по административно дело № 466/2013 г. Административен съд - П. е: 1) изменил писмена покана изх. № 13/29-05-814/ от 17.06.2011 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - П., с която ЕТ "Д-р Т. - Г. Я. - ИППМП" със седалище и адрес на управление с. Ц., общ. П., представлявано от д-р Г. Я. - Т. , е поканено да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2016.95 лв. за периода първо и второ тримесечие на 2010 г., като е намалил дължимата сума от 2016.95 лв. на 1044.54 лв.; 2) осъдил РЗОК - П. да заплати на ЕТ "Д-р Т. - Г. Я. - ИППМП" със седалище и адрес на управление с. Ц., общ. П., представлявано от д-р Г. Я. - Т. направените по делото разноски в размер на 150 лв., по компенсация. Така постановеното решение е атакувано от ЕТ "Д-р Т. - Г. Я. - ИППМП", чрез повереника адвокат Ж. Д.. Касаторът моли решението на съда в частта му, с която отхвърлена жалбата против процесната писмена покана и тя е потвърдена (т. е. за сумата от 1044.54 лв.) да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост (отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да се постанови решение по съществото на спора, като се отмени изцяло писмената покана като незаконосъобразна, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - П., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Миков, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в оспорената му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от ЕТ "Д-р Т. - Г. Я. - ИППМП" писмена покана изх. № 13/29-05-814 от 17.06.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - П. за възстановяване от едноличния търговец в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) в бюджета на НЗОК, на неоснователно заплатените от касата средства за специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) за първото и второто тримесечие на 2010 г. в общ размер на 2016.95 лв., назначени от д-р Ячева - Т. извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти (РС). С подложеното на касация решение Пазарджишкият административен съд по същество е отменил процесната писмена покана в частта, с която едноличния търговец е бил задължен да възстанови сума в размер на 972.41 лв. (на толкова се равнява разликата между 2016.95 лв. и 1044.54 лв.) и е отхвърлил оспорването на жалбоподателя срещу индивидуалния административен акт до размера от 2016.95 лв. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решението в отхвърлителната му част. За да постанови този резултат съдът се е позовал на заключението по съдебно-икономическата експертиза, като е приел, че сумата от 1044.54 лв., действително е заплатена неоснователно от РЗОК за СМД и МДД вследствие надвишаване стойността на определените регулативни стандарти над договорените със здравната каса параметри от изпълнителя на медицинска помощ по издадени от него 60 направления бланка МЗ-НЗОК № 3 на обща стойност 870.00 лв. и бланка МЗ-НЗОК № 4 на обща стойност 174.54 лв., и не е компенсирана от едноличния търговец в годишен аспект за 2010 г. Решаващият съдебен състав е посочил, че с подписването на индивидуалния договор с НЗОК и на двустранните протоколи за определяне на броя на СМД и цената на МДД за съответното тримесечие, жалбоподателят се е съгласил с установените рамки, както е поел и задължението при надвишаване на определените стандарти да възстанови неоснователно получените суми. В мотивите на проверявания съдебен акт е прието за неоснователно направеното възражение в жалбата, че поради несвоевременното връчване от РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ на протоколите за определените му регулативни стандарти не би могло да се обоснове нарушение, изразяващо се в превишаването им. Решението в обжалваната му част е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение, в тази част. Съгласно § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК, до изготвянето на окончателния брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. Ако РЗОК не изпълни задължението си (както е в случая), произтичащо от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Правилата във връзка с чл. 167, ал. 1 от НРД 2010 г. да връчи на изпълнителя на ПИМП протоколи за определяне на регулативните стандарти при приемане на отчета за първия месец на съответното тримесечие, то именно РЗОК (съответно директорът на РЗОК като страна в съдебното производство) следва да докаже, че до връчването на тези протоколи изпълнителят на ПИМП е действал в нарушение на медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД - 2010 г. и в несъответствие с определения регулативен стандарт за съответното предходно тримесечие, чийто размер е съобразен със заключението на приетата експертиза и изискванията за медицинска целесъобразност по приложенията към НРД 2010 г. Първоинстанционният съд е игнорирал факта, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. своевременно да съобщи на изпълнителя на медицинска помощ протоколите, определящи регулативните стандарти за първите две тримесечия на 2010 г. Определените регулативни стандарти са съобщени на ЕТ "Д-р Т. - Г. Я. - ИППМП" след сроковете за това - за първото тримесечие на 02.03.2010 г. вместо до 03.02.2010 г., а за второто - на 11.05.2010 г. вместо до 05.05.2010 г. Това е довело до обективна невъзможност за изпълнителя на медицинска помощ да съобрази определените му за периодите регулативни стандарти при назначаване на съответните дейности. Доколкото липсва изрична разпоредба, която да съдържа правила за определяне на броя на СМД и стойността на МДД, ако двустранните протоколи не бъдат подписани в указания срок, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нормата на § 6 от ПЗР на Правилата следва да намери приложение и в този случай. Неправилен е и изводът на решаващия съдебен състав, че късното връчване на протокола за РС за първото тримесечие на 2010 г. не означава, че изпълнителят на медицинска помощ не е имал определен лимит, а само индиция, че същият не е проявил активност да се информира какъв е определения му лимит. Същественото в конкретния случай е, че протоколите за РС за първо и второ тримесечие на 2010 г. са връчени при нарушение на чл. 24, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже, че са били налице условията за издаване на административния акт. В случая в тежест на директора на РЗОК е било да докаже, че назначените от лекаря СМД и МДД през процесните тримесечия не съответстват на изискванията на § 6 от ПЗР на Правилата. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която неправилно първоинстанционният съд е счел за ирелевантна към спора, се е установило по безспорен начин, че назначените от жалбоподателя СМД и МДД за първите две тримесечия на 2010 г. са в съответствие с медицинската целесъобразност, приложения № 6, 7, 8, 9 и съобразно определения РС за предходните тримесечия - т. е. изискванията на § 6 от ПЗР на Правилата са спазени. Изложеното налага извод, че за процесния период дейността на касатора в качеството му на изпълнител на първична медицинска помощ не е обусловила неоснователно заплащане на суми от страна на НЗОК/РЗОК, което изключва вмененото с писмената покана задължение на едноличния търговец за тяхното възстановяване. По тези съображения съдебното решение в атакуваната му част (относно неотменената част от писмената покана) следва да бъде отменено като неправилно и вместо него трябва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба срещу писмената покана на директора на РЗОК изцяло се уважи чрез отмяната и на неотменената от първоинстанционния съд част на поканата като незаконосъобразна. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - П. за осъществената защита пред Върховния административен съд се явява неоснователна, а акцесорното искане на касатора да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока ЕТ "Д-р Т. - Г. Я. - ИППМП" е заплатил общо 1525 лв. за съдебното производство, от които 50 лв. държавна такса за завеждане на делото пред първоинстанционния съд, 350 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице, 1100 лв. (500 за първата и 600 за касационната инстанция) заплатено възнаграждение на упълномощения от едноличния търговец да го представлява пред съда адвокат и 25 лв. държавна такса за касационното оспорване. От тази сума трябва да се приспаднат присъдените от Пазарджишкия административен съд 150 лв. на жалбоподателя (в тази част първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано и е влязло в сила), и ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разликата от 1375 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,