Решение № 5720 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Иванова, чрез адв. И. Иванов, срещу Решение 100 от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело 113/2022 г. по описа на Административен съд Видин с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, в съдебно заседание и в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявените от П. Иванова срещу Агенция за социално подпомагане (АСП) обективно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 250 лева, представляващи направени разходи за пътуване и срещи с психолог в гр. Монтана за периода от месец август 2021 г. до месец март 2022 г., причинени в резултат на бездействие на служители на Дирекция Социално подпомагане Кула (ДСП Кула); обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 500 лева вследствие на незаконосъобразно бездействие на служителите на ДСП - Кула, за периода от месец август 2020 г. до месец декември 2021 г. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 500 лева вследствие на издаден незаконосъобразен административен акт - Задължително предписание П/Д-ВН-К-005/20.07.2021 г. на Директора на ДСП - Кула, за периода от месец август 2020 г. до месец декември 2021 г. Със същото решение е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 150 лв., представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли иска за претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди съдът е приел, че макар да е налице отменено с влязло в сила решение на Административен съд Видин Задължително предписание П/Д-ВН-К-005/20.07.2021 г. на Директора на ДСП Кула, ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно незаконосъобразно бездействие на административен орган, както и реално претърпени вреди. С оглед на това е приел, че отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма прави иска неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да се реализира безвиновната отговорност на Държавата по специалния закон ЗОДОВ е необходимо ищецът да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: - наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие; - на административен орган или негови длъжностни лица; - постановени при извършване на административна дейност; - отменени по съответния законов ред; - наличие на вреда; - наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове, действия/бездействия и вредата. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията и отхвърляне на иска. В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен от решаващия съд. Правилно, и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай се доказва само първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по една от исковите претенции отменено с влязло в сила решение Задължително предписание П/Д-ВН-К-005/20.07.2021 г. на Директора на ДСП Кула, а по отношение на останалите искови претенции не се установява да е налице незаконосъобразно бездействие, на каквото се основава иска, от страна на административния орган - АСП. Съдът от първата инстанция обосновано е приел, че П. Иванова не се е справила с доказателствената тежест и по отношение на твърдените имуществени и неимуществени вреди, така и относно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т.е. той трябва, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, да докаже претърпените имуществени и неимуществени вреди както и да докаже пряката им и непосредствена връзка с отменения акт. В случая твърдените в исковата молба вреди са останали недоказани, въпреки че от страна на ищцата са представени касови бележки за закупено гориво от различни дати и е разпитан по делото един свидетел, както правилно е прието в обжалваното решение. От тези доказателства не се установява извършените разходи да са направени във връзка с посещенията на детето при психолог в друг град, както и соченото в исковата молба обективно състояние на ищцата. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. Както се посочи по-горе отсъствието на който и да е от изискуемите елементи на фактическия състав води до отхвърляне на претенцията, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Поради това изводите му, че не следва да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон са законосъобразни. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на АСП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение